Шефката на Съюза на репресираните Лили Друмева пред ПИК: Радев нито веднъж не почете 100-те милиона жертви на тоталитаризма - осъществи болшевишка диктатура и нагло стъпка инакомислещите, стъписани от размахания юмрук на сталинисткия режим
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес е 23 август – денят, в който се почитат жертвите на тоталитарните режими. Датата не е избрана случайно – това е денят през 1939 г., на който се подписва в Москва пакт за ненападение между външните министри на Съветския съюз и Германския райх – Вячеслав Молотов и Йоахим фон Рибентроп! Само месец по-късно Червената армия и Вермахтът провеждат съвместен парад в Брест, на 22 септември, 1939 г! Берлинският и московският режим се погаждат чудесно, защото взаимно разбират мотивите си на поведение.
И двата режима си служат с концентрационни лагери. Нежелани малцинства биват размествани, унищожавани и насилствено асимилирани! Цената на тоталитарните режими възлиза на над 100 млн. човешки животи само в Европа! Евреи, цигани, украинци, беларуси, поляци, кримски татари, лужишки българи ще платят със съдбата си за осъществяването на пъклените планове на Хитлер и Сталин.
23 август неслучайно е Международен ден в памет на жертвите на тоталитаризма. В България, чиито страдания започват в края на Втората световна война, това е ден на жертвите на комунистическия режим! Над 35 хиляди войници загиват в чужда война по полетата на Югославия и Унгария!Офицерите, които са принудени да ги командват, след войната са хвърлени в трудови лагери. Непосредствено след 09.09.44 г. са избити без съд и присъда над 30 000 българи! На 01.02. 1945 г. т. н. Народен съд осъжда на разстрел членовете на няколко български правителства, цялото Народно събрание и регентския съвет, университетски преподаватели, свещеници, достойни български офицери, целият генералитет, хора, завършили образованието си в чужбина, учители, лекари, български интелектуалци.
Борбата срещу тоталитарния болшевишки режим започва още в началото на 1945 г., като се организират горянски чети! България е първа от страните на бившия Източен блок, която прави сериозни усилия да спре терора! Но той е смазан по най-жесток начин!
Нито концлагерите у нас и в Съветския съюз, нито репресиите, нито гладът, нито строгостта на режима бяха по-малки от тези в хитлеристка Германия, но погрешното схващане, че на победителя всичко се прощава и подялбата след войната от великите сили, беше причина да изтърпим до мига, в който падна Берлинската стена.
Много често почтени хора ми задават въпроса, защо не загърбим миналото, за да не ни пречи да вървим напред?! Съгласна съм с факта, че бремето на миналото ни пречи, но то ни пречи не защото си спомняме за него, а защото не сме го разбрали, защото не сме получили дори едно престорено извинение, от тези, които ни го причиниха, защото не сме оценили стойността на жертвите, на техните идеали за справедливост, за неповторимата индивидуалност и възможност на всяка човешка личност, и мечтата да споделяме общочовешки ценности.
Скритите страници от историята трябва да бъдат прочетени, колкото и болезнено да е това. Всички спорове за досиета, за лустрация, за учебниците по история, до самоуважението дори, опират само до това – да се поучим от миналото, съпреживявайки травмите, които то е оставило!
Нека бъдем коректни! Президентът Плевнелиев никога не пропускаше да отдаде почит на жертвите на тоталитарните режими. Спомням си с каква радост и уважение беше посрещнат от хората на с. Пристое, Никола Козлевска община, в чест на 25 години от съпротивата на българските турци при смяната на техните имена! Той беше човекът, който отдаде почит и награди посмъртно горянските командири, по инициатива на „Съюза на репресираните от комунизма – памет“, той почете жертвите на концлагера в Белене с гвардейска рота, както и хилядите жертви на комунизма при параклиса пред НДК! Президентът Плевнелиев организира честване на 25 години от демократичните промени в България, негова беше инициативата за организираната конференция по този повод.
Вместо това, след 31 години на демократични промени и усилия да бъдем нормална държава, този, който по Конституция е призван да бъде обединител на нацията, с вдигнат юмрук даде знак да бъде опорочен по най-грозния начин крехкия образ на промяната! Така нареченият президент нито веднъж не отдаде почит на жертвите на тоталитарните режими, нито веднъж не изрази позиция по въпросите, които повече от 30 години разделят обществото! С мятане на яйца, с палене на органите на реда, което видях на 30 метра от мен, с хвърляне на умряла вмирисана риба и разнасяне на ковчези, предвождани от същия този президент, хората от протеста искаха „смяна на модела“! В същото време по цял ден от екрана на телевизиите, от радиата и всевъзможни сайтове надничат образи, до болка познати и потомци на същите, които избиха цвета на българската нация, които ни обещаваха светло бъдеще, а докараха държавата до пропаст! И сякаш това не е достатъчно, но ще трябва да изтърпим и простащината на чалгаджиите. Тези, от чиито прозорци звучи пусната до краен предел „Само да те гепна“ или „Тигре, тигре“?! Тези, които уж искаха да сменят конституцията, а единствената им цел беше да се намърдат във властта! Щели да бъдат опозиция. Как ще бъдеш опозиция, като нямаш представа как се управлява една държава?! Най-лесно е да критикуваш! Един след друг абсурди, които ни водят стремглаво надолу! Несъмнено, Радев има огромна вина! Днешният ден крещи от болка! За него щели да гласуват „почтените хора?!“ Кой си ти, допуснал разделението, осъществил военна болшевишка диктатура и нагло стъпкал инакомислещите, хората на духа, стъписани от размахания юмрук, символ на един режим, наречен сталински!?
Познавам българските турци и изпитвам истинско уважение към този трудолюбив и мирен етнос. А Радев наистина олицетворяваше ченгето от ДС, когато попита Мустафа Карадайъ коя е неговата родина. Къде можем да се върнем, какво следва след това?! Трябва ли да допуснем полуграмотни хора да „сменят режима“?! Докога ще търпим и ще чакаме месия или някой друг, за да вземем съдбата си в ръце!?
Грешките и сгрешилите да отстъпят, защото няма да им простим! Съдбата на България е по-важна, от който и да е от нас! Другото е катастрофа!
Лиляна Друмева е председател на „Съюз на репресираните от комунизма – памет“
