Шефът на „Лукойл“ Валентин Златев сензационно пред ПИК: За лицето Костов понятията „чест“ и „достойнство“ са размити! Той обича милиардите
За първото тримесечие на годината излязохме на печалба
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Валентин Златев е управител на компанията „Лукойл-България“ и е в Надзорния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“. По време на паузата на енергиен форум в София той бе любезен да отговори на въпросите на ПИК във връзка с конфликта на „Лукойл“ с бившия премиер Иван Костов и обвиненията в картел в сектора на горивата у нас.
- Г-н Златев, от „Лукойл“ се заканихте да съдите Иван Костов за клевета или за лъжа. Той обаче в неделя каза, че жалба няма, а той реално не ви се е извинявал, както поискахте.
- Напротив, ние имаме писмени извинения от него и от института. Така че поради тази причина не сме предприели за момента такива действия. Ако той държи, може да ги предприемем.
- Когато публично е обявил едно нещо, би следвало и публично да се извини.
- Не ми се иска да коментирам лицето Костов. Той е в състояние да извърши всякакви действия, при него са размити понятията „чест“, достойнство“, така че...
- Защо смятате така?
- Защото наблюдавам реакции – няма как един професор – бивш премиер, да не може да направи разлика между относителното тегло на водата и на нефта. Или не е чел това, което е написал, (или някой му го е написал,) или го е направил съвсем целенасочено. И двете не му правят чест.
- Много хора казват „Костов продаде „Нефтохим“ на руснаците“, а Вие сега се изказвате по този начин срещу него.
- Не, не, аз не се изказвам срещу него. Нямам нищо против него, просто той би трябвало да се занимава с това, което разбира, както и ние се занимаваме с това, което ние разбираме – да правим бензин и дизел.
- Другата актуална тема са цените на горивата и обвиненията в картел. И, между другото, пак Костов се възмущава и пита как е възможно „Лукойл“ да е на загуба от 1,6 млрд. лева в последните 7-8 години, както се отчита. Тъй като това според него е невъзможно, той зове държавата да влезе в компанията.
- Не е така. Това е тема на един по-дълъг разговор. Тук г-н Костов също не е опреснил познанията си. Цялата нефтопреработваща индустрия в Европа е в такова състояние в последните седем години. Образно казано – когато един тон нефт струва повече, отколкото получените от него горива, рефайнинг марджинът е отрицателен – и то отрицателен за цялата европейска индустрия, където при всички положения идват продукти от Русия, от Щатите, в т.ч. и от Далечния Изток вече – един изключително конкурентен пазар. 14 рафинерии бяха затворени или продадени в Европа. Слава Богу, че от началото на тази година с новите цени на нефта тенденцията е обратната. Когато заводът е печелил, ние сме плащали корпоративен данък. Когато е на загуба, така както почти всичките рафинерии в Европа са на загуба, няма какво да плащаме.
- А това число вярно ли е – 1,6 млрд. лева загуба?
- Не, не, той обича просто милиард, затова винаги си говори така.
- Каква е тогава загубата на „Лукойл“ за последните години?
- Тя е различна в годините, стараели сме се да я минимизираме. Губели сме по десетки милиони на година.
- Докога може да работите на загуба?
- Не трябва да се разглежда завода като завод. Защото ние сме участник и на вътрешния пазар, съответно дистрибуторската ни фирма е на печалба в случая. Т.е. ние не гледаме завода като завод, а гледаме целия комплекс – от доставката на нефта до достигането на крайния потребител. За първото тримесечие на тази година сме няколко десетки милиона в плюс.
- Вече сте на плюс?
- Да, разбира се. Но пак казвам – това е конюнктура, която не е само в България. Тя е навсякъде - в Европа миналата година имаше три или четири рафинерии с положителни резултати, всички останали бяха на загуба.
