Наднормени количества хлор, тежки метали и болестотворни бактерии бълват чешмите, регистрира хидролог
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Разрез на водопроводна тръба в столичен квартал, покрита отвътре с ръжда и дебел мазен слой отлагани с години мръсотии, пълни с бактерии – такава снимка, обиколи социалните мрежи в интернет . През същите тръби минава студената чешмяна вода, която всеки ден пие българинът.
Малцина знаят, че водата от градската канализационна мрежа, с която готват и се мият, е поне 20 пъти по-мръсна от кладенчовата. Тук дори не става дума за едрте примеси в нея, които не са рядкост. Или за това, че е мътна. Чешмяната вода носи болести, някои от които смъртоносни. Защото съдържа:
Хлор. Известно е, че за да се пречисти, водата се хлорира. Хлорът убива всяко живо същество, включително и полезните бактерии. Но остава в нея и е неуловим за съвременните филтриращи системи. Хлорът попада в човешкия организъм, дори когато водата е преварена. Само че никой у нас не контролира какво количество от този коварен химикал се слага в чешмяната вода. С единствената цел да се застраховаме от разнасяне на зарази. Заради споменатата отрова обаче водата силно мирише и често е напълно негодна за консумация.
Това признава Христина Димова, експерт по контрол на питейната вода в Пловдив. „Всеки хвърля колкото му падне хлор, за да се предпази от отговорност при евентуални епидемии от дизентерия”, каза специалистката. А той превръща фенолите, които естествено присъстват във водата, в безцветни хлорфеноли. И при кипенето й се получава изключително токсичният диоксин. Той пък е причина през последните години много да зачестят алергиите и раковите заболявания.
Според Христина Димова, чешмяната вода у нас съдържа и наднормени количества тежки метали, които са канцерогенни. Какви са обаче тези количества, се пази в пълна тайна. Причината за замърсяването с метали е, че водата преминава през жестоко кородиралите стари тръби на водопроводните мрежи в градовете и селата. А общините с голяма неохота отпускат пари за ремонти на ВиК мрежите и то само, когато има пробив в някоя тръба. Никой от нашите контролни органи върху питейната вода обаче не оповестява резултатите от проверките си. Най-малкото се води статистика за трагичното състояние на ръждивите тръби на националната ни ВиК мрежа.
Едва ли някой си спомня и информация от санитарните инспектори за броя на болестотворните бактерии, открити във водата на не едно селище в България. По неофициални данни обачете контрольорите често измерват далеч над позволената норма - 0 бактерии на 100 млл. вода. Само че хората си я пият и дори не знаят ,че е опасна. Често кметовете на села и градове биват принуждавани да запечатват водоизточниците. Докато проверките в продължение на няколко дни не покажат, че водата в тях вече е чиста и не съдържа бактерии ешерихия коли, т.нар. коли форми и опасната клостридиум перфрингес. Опитът на инспекторите от СРЗИ - Софийската регионална здравна инспекция /бившата ХЕИ/ показва, че тъкмо те са виновни за взривовете от дизентерия, кървавите диарии и коремните спазми. Често завършващи със смърт.
Никой никога не е информирал българина и какво количество пестициди и нитрати от азотните и другите изкуствени торове, просмукани от подпочвените води , текат на воля от чешмата в дома му. Под сурдинка се мънка, че нитратите се превръщат в тялото ни в нитрити, които пък реагират с хемоглобина в червените кръвни клетки. И кръвта не може да доставя достатъчно кислород на клетките. Преди няколко години жителите на село Оборище, до Панагюрище, бяха докарани до пълно отчаяние. Въпреки многобройните им оплаквания и протести, хората продължаваха да пият от чешмите вода, пълна не само с нитрати, но и с недопустими дози отровни химикали от обогатителната фабрика на медодобивното предприятие „Асарел”. Животните им, с чието мляко хранеха децата и семействата си, пасяха по ливадите с почва, натъпкана с тежки метали. Впрочем, подобна беше почвата и около МК „Кремиковци”, която за щастиена хиляди хора от няколко години не работи.
Какво тогава ни остава да пием? Колкото до болестотворните организми, можем да преваряваме водата - те загиват, ако е кипяла 1 минута. Втори вариант – да се доверяваме само на бутилираните води. Ето я голямата илюзия, която пълни джобовете на предприемчиви и нагли търгаши. Бутилираните води са 2 вида. Т.нар. изворни просто са налети от някоя чешма, чиято чистота никому не е известна. Всеки може да отиде до който си иска водоизточник, да бутилира и да нарече съдържанието на шишетата „Натурална изворна вода”. Колкото до втория вид – минералните води, над контрола на които най-сетне трябва да се наложат драконовски мерки. Защото епизодичните проверки от санитарните власти се изразяват в измервания на 13 химикала и бактерии – по-малко от една четвърт от следените субстанции на чешмяната вода. А и производителите на минерална вода правят измервания когато им е удобно - щом условията са благоприятни за по-добър резултат. Да не говорим какви рушфети се въртят около споменатия контрол.
Не е тайна още, че флуоридът в много от минералните води е в прекалено високи количества. Той се натрупва в организма и може да доведе не само до остеопороза, но и разсипва зъбите. И ако такава вода се пие ежедневно, тя се превръща в истинска бомба за всеки от нас. Дори в малка доза флуоридът е токсичен за централната нервна система и уврежда мозъка. Затова е строго забранено някои минерални води да се дават на деца. Внимание! Флуоридът в минералните води на Хисар, Девин, Велинград, Ракитово, Михалково, Клептуза, Горна баня и Банкя, е в пъти повече от допустимите норми.
Идва ред и на пластмасовите бутилки, в които се продава минералната вода. Лекари от университета в Хайделберг, Германия, откриха антимон във води, съхранявани в пластмасови бутилки. Тази отрова предизвиква гадене, повръщане... дори смърт. Английски учени пък доказаха, че някои съставки, използвани при производството на бутилките за минерална вода, предизвикват рак на простатата при мъжете. И предупреждават – никога не използвайте повторно пластмасовата бутилка за наливане на вода или други течности! Не случайно известната френска скъпа вода „Евиан” се продава в стъклено шише.
Още един съвет: бягайте от т.нар. диспенсъри - автомати за озонирана вода, станали напоследък истински хит в учреждения, офиси, дори и в детски градини. Съвсем пресните изследвания на РИОКОС /Районна инспекция за опазване и контрол на околната среда/ показаха, че поне 30% от тях са преносители на болестотворни бактерии. И като се има пред вид, че проверките са направени само в някои лицензирани фирми, а сладкият бизнес с апарати за вода се върти от стотици нерегистрирани компании, процентът на опасните апарти е сигурно над 70%, твърдят специалистите. Остава само да чакаме кога ли ще избухне и тази бактериологична бомба...
