Родните производители обработват житото с прекомерни дози пестициди, сочат данни на "Монсанто"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Хлябът се оказва поредната бавна отрова. Традиционната храна на българите претърпя опасни трансформации – първо на генно ниво. Нашата пшеница, овес, ечемик и ръж се обработват с пестициди и то в неразумни размери, тъй като зърнопроизводителите искат да защитят реколтата си от болести и вредители.
Тази обработка оставя химикали в пшеницата и другите житни култури, които минават в брашното и после в хляба ни и всички тестени храни. Няма значение дали са пълнозърнести, многозърнести и т. н. Липсата на контрол върху пръскането с пестициди превърна хляба на българите в бавна отрова. Служители на американския концерн „Монсанто“, произвеждащ и доставящ пестициди, са установили, че най-големи поръчки имат от България. Те не коментират вредата, но данните са показателни, че у нас пестицидите се ползват безконтролно. „Монсанто“ се изтегля от Европа, прогонен от надигналата си протестна вълна срещу силно активните му продукти, които замърсяват храната.
Ако имате тъмни кръгове под очите, най-вероятната причина е токсикация. Те се получават най-често про свръх употреба на тестени изделия, обясняват гастроентеролози и алерголози.
Не случайно жени, подложили се на диета без хляб, не само отслабват, но и усещат лекота, а кожата им се освежава.
Промененият състав на житото, обработено с прекомерно количество химикали - пестициди и изкуствени торове, вече масово предизвиква алергии. Все по-често хора развиват непоносимост към една съставка на пшеницата, наречена глутен. Цьолиакията е заболяване, при което имунната система атакува червата в резултат от приема на храни, съдържащи глутен. Статистиката показва, че 1 на 100 души страда от това застрашаващо живота заболяване, като симптомите може да са от силни болки в корема, до обриви и неврологични проблеми.
Хлябът е неизменна храна и българинът няма да се откаже лесно от него. Спасителният ход в случая се нарича лимец или европеизирания му вариант – спелта. Той почти не съдържа глутен.
Лимецът е най-древната пшеница, забравена от българите след индустриализацията на селскостопанското производство. От лимец не се получават високи доходи, защото той не понася и не приема нито пестициди, нито изкуствени торове. Което го прави неприемлив за бизнеса – просто няма голям урожай от декар.
Тази неподатливост на лимеца към химикалите го прави безценен днес, защото той е чистата храна, която, оказва се, са консумирали траките и българите допреди половин век. Казват, че на 200 км от Чернобил дивата пшеница лимец е останала чиста от радиацията заради много твърдата си обвивка. Лимецът вирее на всякакви почви и е изключително устойчива култура. Не понася ГМО и не се нуждае от много грижи.
Научно изследване на диетолога д-р Любен Грънчаров в родопското село Варвара, доказа, че след навлизането на белия хляб и на рафинираното олио там в средата на 60-те години на ХХ век, са се появили непознати дотогава болести като високо кръвно налягане, гастрит, колит, артрити, алргии...
Преди няколко години известният билкар и изследовател на древните храни на траките Емил Елмазов описа в книга лимеца - прадядото на пшеницата. От лимеца, който е бил основна зърнена култура още 7000 години преди Христа, са се появили всички възможни сортове пшеница. Смята се, че именно от лимец е бил хляба на Исус Христос и затова е бил хранителен и безвреден.
Предстои да бъде официално регистриран първият български сорт Лимец, Сега килограм хляб от лимец струва 17 лв, но когато културата стане масова, биохлябът ще стане съвсем достъпен, надяват се диетолозите. Дано, но според тях една филийка от него била достатъчна храна за цял ден. И е изключително здравословна - предпазва от рак на стомаха, укрепва имунната система и дава сили за живот.
Една от причините хлябът от лимец да е изключително здравословен, е това, че зърното трудно се олющва, обясняват производители, заели се с приготвянето му. Така в брашното попадат всички ценни фибри, които подпомагат храносмилането.
Една простичка рецепта накрая – накиснете шепа лимец във вода и, когато омекне достатъчно, го добавете към зелената си салата. Освен че предпазва от болести и лекува, тази салата ще подобри и настроението ви. Защото, според някои, лимецът ни дарява и с оптимизъм.
