ШОКИРАЩО В ПИК: Как мъжката секретарка на Бойкикев и Прокопиев - Крум Зарков, надмина по наглост дядо си Леонид, генерала от ДС
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Един от най-великите български владетели Хан Крум е смятан за първоизточник на писаното право по земите ни.
Историческите източници твърдят, че при управлението му – някъде от 802-803-та г. до неговата смърт през 814 г., в Първата българска държава за първи път на централно ниво започват да се преследват кражбите, клеветничеството, пиянството. Отново от историята ни е известно, че т.нар. „Крумови закони“ са били толкова строги, че са карали славяни и прабългари да се чувстват сигурни за своята собственост, а нарушителите да треперят да не бъдат заловени.
Всичко това е довело до един много съществен резултат – утвърдени са били силата и мощта на държавната власт, като това е станало чрез засилване на централната власт за сметка на феодалите по места, а България е била в подем. Това кара много българи и в наши дни – чак през 21 век, да гледат с респект към стореното от Крум, който наравно с Хан Аспарух са сред онези българи, които са направили всичко, за да ги има и днес българските нация и държава.
Заради това, когато носиш името Крум, от теб се очаква не просто да почиташ държавността, но и да я затвърждаваш особено, когато обстоятелствата са се стекли така, че си попаднал във властта, било то и по служебен път и за краткосрочен период.
Точно така, става въпрос за служебния правосъден министър Крум Зарков.
Кощунство е да се сравнява Хан Крум със Зарков, не заради друго, а защото двамата се оказват пълни антиподи, докато единият е поставил основите на държавността, другият е едно от многото зъбчати коленца на огромната мрежа от рушители на националната идентичност.
Правосъдният министър в четвъртото служебно правителство на Румен Радев изглежда ще се окаже най-големият проводник на интересите на олигархичното задкулисие у нас до степен, че изпреварва претърпелите фиаско миналогодишни „любимци“ на президента – Асен Василев и Кирил Петков.
За няма и два месеца, откакто е в Министерство на правосъдието, Зарков доказа, че не само никога няма да остане в историята като държавник, но и че цялата му политическа биография, колкото и кратка да е била тя, е на фалшив социалист.
Възпитаникът на Сорбоната няма нищо общо с БСП, макар да пробва да я оглави, нито с автентичните леви идеи на истинските български социалисти, още по-малко на малкото останали днес закоравели комунисти. През цялото време Крум Зарков е криел вълчия си нрав под овча кожа, което се разбра в изминалите по-малко от два месеца, откакто наследи нелепата Надежда Йорданова в правосъдното ведомство.
За по-малко от 50 работни дни Зарков се самоизобличи като поредния спуснат министър на правосъдието от олигархичния кръг „Капитал“ и неговите мастити адвокатски лобита.
Заради това, отсега трябва да е ясно, че Зарков няма място в БСП дори и след предстоящия провал на предсрочния парламентарен вот, освен ако клетата „червена“ партия не иска да стане клон на неолибералните политически марионетки на Сорос у нас. Ако ще се занимава и занапред с политика, синът на бившия журналист Анна Заркова може да намери подслон в някое от партийните проксита на кръга около Иво Прокопиев – на самозабравилите се нахалници от „Продължаваме промяната“ или на самовлюбените снобари от „Демократична България“.
В понеделник Крум Зарков окончателно свали маската си като независим политик, какъвто би следвало да е по дефиниция, най-малкото защото е излъчен по служебен път, а не чрез избори за Народно събрание в парламентарна република. Така се оказа, че вместо Крум, сякаш в правосъдното министерство още вършее секретарката на Христо Иванов или дори самият „Пинокио“, с каквото точно прозвище се сдоби още през далечната вече 2014 г. тогавашният министър Бойкикев.
Нахално и без никакъв респект към Конституцията и разделението на властите, Зарков бе извикал медии, за да излее баналните опорки на олигархията и нейните лобисти в съдебната власт, адвокатурата, политиката и медиите срещу… прокуратурата, разбира се. Темата на монолога на служебния министър на правосъдието бе посветен на двудневна визита на представители на т.нар. „Венецианска комисия“ у нас, свързана с предложени лобистки законопроекти, чиято цел е премахване на настоящия обвинител №1 като предпоставка към овладяване на прокуратурата от олигархията.
Както и за да бъдат арогантно заявени амбиции на представител на служебната изпълнителна власт към кадруване в съдебната.
В една правова държава Крум Зарков дължи обяснение за посоченото в официално прессъобщение на ведомството, че един от лобистките законопроекти, които ще са на вниманието на „Венецианската комисия“, е свързан с „възможността за наказателно преследване на главния прокурор“.
Толкова. Дори само фактът, че Зарков няма проблем с употребата на „преследване“ по адрес на един от „тримата големи“ в правосъдната система, говори за истинската същност на този самозван политически хамелеон, който използва БСП за трамплин в политиката, за да се превърне в поредния олигархичен инструмент за война срещу българската прокуратура.
Защото мисията на представителите на Европейската комисия за демокрация чрез право, каквото е пълното наименование на „Венецианската комисия“, не е по нечие друго искане, а именно на известни с проблемите с правосъдието български олигарси. Техните адвокати лобисти са истинските автори на двата проекта, лансирани в края на одиозния мандат на Надежда Йорданова – за разследване на обвинител №1 и за възможността за обжалване на отказите на прокурорите да образуват дела по всевъзможни доноси, с които институцията се задръства от поръчкови НПО-та, професионални протестъри и „журналисти“ на повикване.
Разбира се, Зарков пропуска да каже нещо много съществено, а именно позициите на Европейската комисия за демокрация чрез право са изцяло и само препоръчителни, като те нямат никакъв обвързващ характер.
Това е консултативен орган, който може да дава препоръки и да изразява становища, които обаче не означават, че следва да се налагат във вътрешното право на страна член на Европейския съюз. Що се отнася до цитираните от служебния министър на правосъдието т.нар. „осъдителни решения“ срещу България заради „недосегаемостта“ на българския главен прокурор, за мнозина у нас е добре известно при какъв крещящ конфликт на интереси са взети, както и защо вече повече от една декада се използват от същия задкулисен център, който дърпа конците на поредната си марионетка в Министерство на правосъдието.
И това не е всичко. На брифинга си Зарков постигна немислимото като демонстрира доста сериозен комплекс с откритата си претенция да кадрува в независимата съдебна власт, като се закани да номинира собствен кандидат за директор на Националната следствена служба.
Апропо, Зарков е внук на бившия генерал от Държавна сигурност Леонид Кацамунски, който през периода 1990-1992 г. е ръководител на Главно следствено управление, което по-късно е трансформирано в Национална следствена служба с важната особеност, че структурата е извадена от политизираното МВР и е прехвърлено към независимата съдебна власт.
Изглежда Крум иска да надмине дядо Леонид, като влезе в ролята не просто на директор на НСлС, а на ментор на бъдещия началник на следователите и заместник на главния прокурор. Изглежда за последното е битката – страхуващите се от Гешев да инсталират послушен магистрат, който ще има за задача да се конфронтира с обвинител №1, а оттам да се всее разкол в структурите на следствието и прокуратурата, които доказаха през години, че колкото повече са атакувани отвън, толкова по-сплотени и единни са.
Нека Зарков номинира, когото реши, има близо две седмици да изпълни това му право. Ако няма кандидат, то може да се обърне към една персона, която е участвала в конкурсите за всички постове в прокуратурата и следствието – следователят Бойко Атанасов. Нищо, че същият в момента пак се е цанил за европейски делегиран прокурор. Нищо, че дори протестърът Гошо от „Боец“ му обърна гръб, когато през пролетта бе издигнат от „Възраждане“ за заместник-председател на Антикорупционната комисия.
Може да изглежда комично, но сериозно погледнато – Зарков наистина проявява завидна арогантност. Никога, нито един министър на правосъдието, още по-малко служебен, не си е позволявал да нарушава неписаното правило да не се меси пряко в избора на административен ръководител на институция от съдебната власт.
Все пак в правосъдното ведомство може да са попадали всякакви министри, но всичките, с минимални изключения, са имали респект към духа на Конституцията, в която е заложено магистратското самоуправление. Единствен Христо Иванов си позволи да спретне тежко компрометиран конкурс за българския съдия в ЕСПЧ, което има пряко отношение и по повод коментираната вече мисия на „Венецианската комисия“.
Но не, Зарков зове следователите да били издигнели свой кандидат. Служебният пазител на държавния печат нещо май се е объркал, ако се опитва да всее смут и разкол в „Юмрукът“, наречен българско следствие. Та нали именно следователите избраха своя представител в бъдещия Висш съдебен съвет от първия път, при наличието на трима кандидати, един от който, разбира се, беше Бойко Атанасов.
Липсата на житейски и професионален опит у Зарков, който може да се похвали със семпла кариера на експерт в КПКОНПИ, преди да бъде пратен в БСП, го нарежда към семплите политици „еднодневки“, които отдаде ли им се да получат малко власт, бързо се изживяват като същински Наполеоновци. Тръгнал Зарков да обяснява, че не можело изборът на следващ директор на НСлС да бъде оставен на кадровици и политици. С това демонстриращият тотална аматьорщина, само лекинко, си противоречи. Защото директорът на следствието се определя от кадровия орган на съдебната власт, а именно ВСС. Единственият политик там в момента е той, ако изобщо на Зарков трябва да се гледа като на нещо друго освен на наемник на адвокати лобисти и техните клиенти олигарси.
Само че нахалният служебен министър бе матиран от трима членове на Прокурорската колегия на ВСС, сред които и главният прокурор Иван Гешев. Оказа се, че докато Крум Зарков се е готвил да интригантства в следствието, Гешев и колегите му вече са номинирали за втори мандат досегашния директор на НСлС Борислав Сарафов.
Колко жалко, нали Зарков?
Кого ще подкрепят следователите е тяхно суверенно право и не е работа на служебния министър на правосъдието, който след три седмици може да е вече бивш, в краен случай след още 3-4 месеца от него ще е останала само снимката му в сградата на ул. „Славянска“, да се опитва да им вменява задължения, създавайки интриги, за които със сигурност е подучен в една кантора недалеч от партийната централа на ул. „Позитано“.
Всичко, което наговори Крум Зарков в понеделник, е „черешката на тортата“ на мандата му, в който ясно се видяха зависимостите му от същия кръг, който дърпа конците на Съюза на съдиите в България, на „Да, България“, на „Продължаваме промяната“, а именно олигарсите от „Капитал“ и техните юридически лобисти от няколко адвокатски кантори. Всичките те вкупом работят за ерозиране на независимостта на институциите и разпад на държавността.
Техният успех би бил най-големият удар срещу българските нация и държава, като това безспорно минава през овладяване и на прокуратурата, една от малкото останали институции, устояли на либералния фашизъм. Заради това не е изненада, че в българската история има място само за един велик българин – а именно Хан Крум. А този, за когото се отнася всичко написано, може единствено да тормози котките в задния си двор.
