ШПИОНСКИ СКАНДАЛ! Борислав Цеков разби грантаджиите от "Америка за България": Изкривяват обществото!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Шпионският скандал, след който стана ясно, че определена група хора, обвързани с руския олигарх Константин Малофеев и бившият агент на КГБ и ГРУ генерал Леонид Решетников повдига въпроса, затова как не само руски граждани имат интерес да дестабилизарат страната ни, но и американски такива.
Ето какво написа във фейсбук по повода юристът и доктор по конституционно право в Института за държавата и правото при БАН Борислав Цеков:
Независимо дали в конкретния казус с Малинов ще се докаже съставомерно деяние "шпионство" по чл. 105 НК, се повдига далеч по-широкия въпрос - за влиянието на чужди интереси върху българската политика и обществено мнение. За т.нар. „агенти на влияние“.
Носейки комплекса на „възникваща демокрация“ през годините българските институции, а и общественост, допуснаха чужди посланици да назидават и открито да вземат страна във вътрешнополитическите ни спорове.
Спомнете си само французина Кабан и американеца Уорлик, които не излизаха от сутрешните блокове. Имаше и някакъв германски младеж от местното бюро на немската фондация „Науман“, който не се стесняваше да раздава политически оценки. Или пък „Америка за България“, която сериозно урони репутацията си с мащабното субсидиране на една специфична група соросоидни НПО и медии, което изкривява както медийната среда, така и обществената дискусия.
В САЩ са решили въпроса с „агентите на влияние“, които лобират за промяна в политиката на САЩ от името на чужди правителства и организации, със Закона за регистрация на чуждите агенти от 1938 г. (FARA), който действа и до днес. След като получаваш финансиране от чужбина, за да лобираш пред американските институции, си длъжен да декларираш в публичен регистър кой ти плаща и за какво. Обществото има право да знае какви интереси се сблъскват на обществения терен.
В Русия преди няколко години приеха свой вариант на такова законодателство. През вече далечната 2002 г. бях първият, който повдигна на парламентарно ниво темата за такава уредба и у нас. Тогава не срещнах подкрепа, а и обществените условия не бяха назрели. Дали пък вече не е време?
