ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Въпросът за радикална промяна на турската външна политика, най-вече спрямо Сирия, е тема в дипломатическите кръгове, откакто премиерът Ахмет Давутоглу обяви, че ще се оттегли на предстоящия конгрес на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на 22 май.
Този въпрос се основаваше на предположението, че именно Давутоглу, който бе бивш външен министър, е отговарял в пълна степен за турската външна политика. Това обаче не е така. Ердоган винаги е имал последна дума по отношение на политиката - както когато беше премиер от 2003 г. до 2014 г., така и като президент оттогава насам. Откакто Абдула Гюл от външен министър стана президент през 2007 г., тежестта на Ердоган върху външната политика се увеличи и тя стана абсолютна.
Според политическите кръгове в Анкара две от причините, които доведоха до залязването на звездата на Давутоглу, са директно свързани с външната политика - уговорките на премиера по миграционното споразумение с ЕС в последния момент (без цялостното одобрение на Ердоган) и искането му да се срещне с американския президент Барак Обама във Вашингтон само месец след Ердоган. Последното беше окачествено като възможност той да има за казване нещо по-различно от президента. В тази връзка няма причина да смятаме, че ще има радикална промяна в турската външна политика, само защото Давутоглу напуска поста на премиер. Политиката може все пак да се промени, но това няма да е защото Давутоглу си тръгва, а защото Ердоган смята това за необходимо. Наистина заминаването на министър-председателя може да е убедителен претекст за стоварването върху него на вината за някои провали през последните пет години – в това число и политиката на Анкара за Сирия.
Но промяната няма да настъпи, само защото Турция ще има нов премиер след 23 май. Така че не е много вероятно за момента да има промени във външната политика. Турция сега се намира пред редица чувствителни външнополитически ходове. „Стратегическата природа“ на сближаването с ЕС беше подчертана от Ердоган, но той направи и категорично изказване за съществуването на възможност от прекратяване на миграционната сделка, в случай, че обещанията на Брюксел за безвизови пътувания не бъдат спазени. Продължаващите и в момента преговори за Кипър също са свързани с отношенията между Турция и ЕС. След предвидените за 22 май избори в Република Кипър интензивността на тези разговори може още да се увеличи.
Нормализирането на отношенията с Израел също е в дневния ред на Анкара. Освен това Турция се готви за съвместни действия с водената от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава“, както в Сирия, така и в Ирак.
В същото време турската политика за Сирия не е същата като преди година, а след свалянето на руския самолет през ноември 2015 г. тя е още по-тясно обвързана с НАТО.
На 10 май Ердоган заяви, че нападенията на „Ислямска държава“ срещу граничния град Килис не са единствено „дело на терористи от „Ислямска държава“, а са част от историческо противопоставяне. Той подчерта, че Турция разглежда „всички опции“ за справяне със заплахата от групировката. Н
акратко можем да кажем, че не се задава радикална промяна в турската външна политика, поне не и в краткосрочен план.
Мурат Йеткън, в. "Хюриет".
