Обречени сме да затъваме в блатото на корпоративния капитализъм
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Областният координатор на ГЕРБ във Варна Иван Портних беше избран за кмет на града. С този прозаичен завършек приключи февруарската революция, която предизвика оставката на бившия премиер Бойко Борисов и взе главата на дългогодишния кмет на морската столица Кирил Йорданов.
Последния си злополучен кметски мандат Йорданов получи като кандидат на ГЕРБ. Портних беше избран с рекордно ниска избирателна активност, но това в никакъв случай не прави победата му по-маловажна, а и очевидно слабото желание за гласуване на варненци не е негов проблем. Голият факт е, че ГЕРБ успя да спечели победа в третия по големина град, с чисто партиен кандидат, малко след като загуби изпълнителната и законодателната власт на национално ниво.
Кметският избор беше мажоритарен, така че този път не можем да обвиним партийните листи в прегрешение. От друга страна управляващите от БСП не успяха да мобилизират достатъчна подкрепа, за да бутнат опонентите си по наклонената плоскост на разпада. Защото загуба на изборите във Варна щеше да бъде ясен сигнал за клиентелата на ГЕРБ да напуска кораба майка и да се спасява както намери за добре. Това по всяка вероятност няма да се случи в мащаба, в който се предвиждаше, а шансовете на Борисов да се върне по един или друг начин във властта остават напълно реални.
В деня, в който варненци избираха новия си кмет петима партийни функционери на ГЕРБ обявиха, че напускат партията. В декларация до медиите те съобщиха, че ще ги последват стотици техни съпартийци, между които и настоящи депутати. През последните четири години петимата бунтари бяха важни фактори в ГЕРБ. Сред тях е скандалният бивш депутат Емил Димитров, за който упорито се твърдеше, че е една от най-важните черни каси на партията.
Очевидно е, че беше планирано ударът по ГЕРБ да бъде двоен и в един ден Борисов и Цветанов да загубят едновремено Варна и част от парламентарната си група. Дали второто ще се случи предстои да видим. Със сигурност обаче то няма да бъде достатъчно, за да омаломощи бившите управляващи.
Победата на ГЕРБ във Варна е важен психологически момент, който със сигурност ще окаже влияние върху отношенията между парламентарните партии. Заради тежката си глупост с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, БСП не успяха да осъществат първоначалното си намерение да притиснат Борисов и Цветанов до стената и буквално да унищожат ГЕРБ. Напълно справедливите протести, които последваха назначението на Пеевски поставиха в ступор социалистическата партия и предизвикаха силно напрежение в нейните редици.
Вместо да се занимава с демонтирането на ГЕРБ от българската политика Сергей Станишев беше принуден да успокоява страстите в собствената си партия, а новото правителство не успя да се възползва от възможността да натрупа обществено доверие в първите дни на управлението, които по правило би трябвало да бъдат безметежни. През първите дни на новия парламент лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на няколко пъти намекна, че е готов да участва в широка коалиция с БСП. Той много ясно посочи, че първата политическа сила не може да стои в опозиция и дори попита новите управляващи, какво им е пречел Томислав Дончев, като министър на еврофондовете, та не са го оставили на поста му.
До момента неприличните предложения на Борисов бяха отхвърляни категорично от лидерите на столетницата. След победата във Варна обаче вътрешните битки в левицата по всяка вероятност ще се задълбочат и подобна широка коалиция може да се окаже напълно възможна, ако не в рамките на настоящия парламент, то след евентуални предсрочни избори. Почвата за подобна коалиция, която да изключи ДПС и „Атака” от управлението, започнаха да подготвят редица анализатори, като някои от тях са близки до БСП, а други до ГЕРБ. По всяка вероятност такова действие би било добре прието и на европейско ниво. Подобен сценарий със сигурност ще удовлетвори голяма част от интересите, които формират едно управление, а тези интереси са далеч от патоса на предизборните обещания и закани.
Очевидно е, че ГЕРБ не е феномен, който може да бъде разграден лесно и бързо. По всяка вероятност в БСП вече си дават сметка за това и техните възможности се свеждат до избора между по-малкото и по-голямото зло. По-голямото зло за социалистите е партията им да остане в опозиция след политическите сътресения от последния месец. По-малкото е да управлява с ГЕРБ и с цената на този компромис да успее да захрани с административни назначения и обществени поръчки поувяхналата си клиентела. При ГЕРБ участието във властта е животоспасяващо.
Срамната коалиция с БСП със сигурност ще отблъсне някои от антикомунистическите им избиратели, но ще съхрани движещите сили на партията, които нямат нищо общо с телевизионните антикомунистически приказки на Борисов. Коалицията между БСП и ГЕРБ, която става все по-възможна би могла да управлява и пълен мандат. В политическа среда като българската решенията се взимат ден за ден и според ситуацията. Когато главната цел на основните политически сили е на всяка цена и веднага да участват в управлението, плановете за дългосрочно развитие на обществото се отлагат за неограничен срок от време.
Искам да кажа, че каквото и да се случи оттук нататък в следващите поне 4-5 години България е обречена да продължи да затъва в блатото на корпоративния капитализъм, който се крепи върху волята на няколко монопола. Това ще попречи да се случат жизненонеобходимите реформи в образованието, здравеопазването, пенсионната система и правосъдието и вътрешния ред. В следващите месеци ще обсъждаме Изборния кодекс и ще подхранваме надеждите си, че с няколко поправки в него ще успеем да решим базисните си политически проблеми, които правят невъзможно развитието на България като европейска страна. После ще забравим за него така, както забравихме за антимонополните си искания от февруари.
Да сте чули след изборите някой от БСП, „Атака” или друга парламентарна сила да е отворил дума за монополите? Няма и да чуете. Същото ще се случи след няколко месеца и с Изборния кодекс. Какъвто и да е той в новия си вариант, посоката на развитие на страната няма да бъде променена. А посоката е към цялостна деградация на обществото. Ние сме най-болната, най-неграмотната и следователно най-бедната нация в Европа. Сплотява ни само мисълта, че трябва да се спасяваме по единично. Търсим вината за политическите си несполуки в няколко текста на изборното законодателство, защото в противен случай ще трябва да я потърсим в себе си. Защото ние сме тези, които избират и нашите гласове подадени или неподадени носят главната отгворност за грозната политическа картина, на която сме свидетели днес. Мажоритарните избори - радост за олигарсите – загл. Те разчитат на масовата политическа неграмотност на българите.
