Четирима българи се самозапалиха от 18 февруари до 13 март. Трагичната поредица се свързва със социалното напрежение в страната, но може би има и медицинско обяснение. За професионален коментар ПИК потърси психиатъра доц. Георги Койчев - бивш завеждащ на мъжкото отделение на психиатричната клиника в София.
- Какво ви говори тази поредица от самозапалвания на хора, доц. Койчев?
- Информацията е оскъдна и ще говоря по принцип, защото не съм имал възможност да консултирам тези хора. Професионалното и интуитивното ми усещане е, че при тези внезапни опити за самоубийства 80% проблемът е и медицински. Защото разстройството на функциите на мозъка и дори химичното неравновесие ние наричаме депресия.
- Депресията не е ли сравнително често срещано състояние днес?
- Има една особена форма на депресия, която лекарите, а и доста от психиатрите не познават. Тя е от т. нар. кратки депресии. Обикновено депресията продължава около 6 месеца, но тази форма може да продължава само часове или дни, но не повече от седмица. Характерно за нея е, че почти всеки месец се проявява, независимо от менструалния цикъл при жените. Тази форма на депресия на практика не се диагностицира, защото периодът е малък - един-два дни или само часове през месеца човек е тъжен, песимистичен, черноглед. И пие през това време. Тази депресия е кратка, но дълбока и е извор на самоубийства. Случаят с мъжа, който уби най-близките си хора, е от същото естество. Той се самоуби след това. Там имаше елемент на едно "алтруистично" навлизане в смъртта. Мъжът е хлътнал в тая депресия и тогава животът и перспективата му се е сторила ужасна и катастрофална. Затова той е бил убеден, че взимайки жена си и децата си със себе си в смъртта, ги спасява.
- Защо напоследък хората отнемат живота си със самозапалване?
- В тези случаи имат значение социалните механизми и подражанието. Дали ще се палят, бесят, тровят или скачат - това са начини. Разбира се, в паленето има голяма доза категоричност.
Ако един се самозапали, след това могат да се очакват и други самозапалвания. Особено, ако става така, че това се изнася на първа страница на вестниците и като водеща новина в електронните медии.
- Пак медиите виновни...
- Новините в медиите имат голямо значение. През 90-те години в Майнхайм една телевизия беше осъдена, защото показа отрязаната глава на самоубиец, легнал под влака. Последваха две подобни самоубийства и тази телевизия беше осъдена, защото е оказала завладяващ ефект.
- Кризата има ли роля в тези самоубийства?
- Има, но не са големият процент сред причините. Главната причина са кратките дълбоки депресии.
- Убеден сте, че самозапалванията са подражание, но мотивите в четирите случая са различни?
- Самозапалването наистина не е характерно за нашата култура. То е източен метод. Доколкото знам, е изход на индуските жени. Но границите между културите вече се размиха. За мен е безспорен заразителният ефект. Например в семейства, където има самоубийци, не се наследява самата склонност към самоубийства, колкото модела в тези семейства да се самоубиват при тежки жизнени обстоятелства. Има значение внушението, подражанието.
В тези сегашни случаи хората се заразяват един от друг. Човекът е самоубиец, но как ще го направи е, грубо казано, мода.
- Ние, българите, къде сме в европейската класация по този тъжен проблем?
- У нас процентът на самоубийците е същият процент като във Франция. Унгарците бяха водещи, сега самоубийците там намаляха и водещи са северните страни. Трябва да се знае, че самоубийството е антропологичен белег на човешкия вид.
- По тази логика националният ден за траур за Пламен Горанов изпрати ли заразителни внушения от екрана?
- Да, има голяма вероятност да се възбуди синдрома на Херострат, защото ние, хората, много държим да се видим по телевизията, да се говори за нас, да се чуе името ни, да обърнем внимание към себе се.
Древните гърци са били много мъдри. Имало вълна на самоубийства в Атина и то на млади момичета. Тогава мъдреците се събират и решават: "Който се самоубие, ще бъде изложено тялото му голо на площада!" И самоубийствата мигновено спрели. Хората се влияят от опасността да ги видят голи, безпомощни. Не случайно спасените при давене в морето много мразят спасителите си на плажа. Те не могат да ги понасят.
Самоубийците предпочитат времето, преди зазоряване. Понеже спят малко, будят се много рано и сутрин са най-зле. Това е особеност на депресията - вечер съм забелязал, че са весели, но се самоубиват много често сутрин.
- Възможно ли е да се разпознае човек, който е намислил подобно нещо?
- Много е трудно да се прогнозира. Известна ефективност имат тези телефони на доверието. Ако някой действително разговори самоубиеца и той изкаже намерението си, рискът да си посегне намалява значително.
В Канада има програма за обучение на сервитьори, полицаи и шофьори на таксита как да разпознават подобни хора и да ги заговарят. Умения да усещат, че даден човек вътрешно е разклатен, се оказаха ефективни.