Един озверял етнос живее с усещането, че всички сме му длъжни
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато преди години гръмна скандалът с „царската“ фамилия на Рашкови в Катуница, основната теза на политиците беше, че това са битови разпри, които не трябва да се етнизират. И на пръв поглед сякаш наистина изглеждаше така.
Не и днес. След сблъсъците в Гърмен вече е безпощадно ясно, че етническото напрежение не само съществува, но и непрекъснато ескалира. И то няма нито религиозни, нито социални измерения. Един озверял етнос, живеещ с усещането, че всички ние сме му длъжници, вече е готов да премине всякакви граници – човешки и законови. Като се почне от безкрайните им празници, подсилени с децибелите на една ужасяваща музика и се стигне до насилието над възрастните ни родители, баби и дядовци. Какъв звяр трябва да си, за да посегнеш над безпомощни старци с дървена резачка. Семейства с по 4-5 деца, които се раждат само заради детските.
Няма циганско кръщене, годеж, сватба, без да се размахват ножове и да се лее кръв. После същите тези „герои“ се лекуват с месеци, без да имат стотинка внесени осигуровки. Така се източват социалните фондове, ние им плащаме тока, водата. Горите, парковете ни са опустошени от дивашката циганска сеч. Хората по селата са обезверени, Борисов ходи да ги увещава да ползват земята, пасищата, а в същото време трудът им отива на вятъра от безконтролните цигански набези. Обрана продукция от полето, задигнати животни, съсипана покъщнина – това остава след съвременните хуни. И в същото време политиците не спират да ги ухажват, защото те са най-надеждният електорат, готов за 20 лева да направи всичко. Напоследък пред камерите 8-9-годишни циганета крещят гяури с изопнати от ярост лица. От нас зависи дали ще се оставим да бъдем такива. На политиците не им пука.
Васил Асенов, София
