ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ама много странни хора сме това българите! Слушам ревовете срещу великденската ваканция на депутатите и не мога да ги разбера. Щели да почиват от 10 до 19 април. Голяма работа! Социологическите изследвания от години показват, че Българският парламент е институцията с най-малко одобрение сред българите. По данни на Алфа Рисърч през 2012 г. дейността му са одобрявали едва 9% от българите. (Словом: Девет!) През 2013 г. одобрението е било 11%. През 2014 г. Института за модерна политика измери 7,6%. През 2015 г. Алфа Рисърч ги изкара 11%. Срещу 46% пълно неодобрение. Според „Галъп” доверието е по-голямо – 17%, но пък и недоверието е още по-голямо 73%. Тетка Цачева има с 1% повече доверие от ръководената от нея институция – 12%.
А сега ми кажете що ревете срещу ваканцията на депутатите? Не ги харесвате как работят, зловиди ви се, когато не работят… Какво да правят? Хайде вече вземете и се спрете на нещо по-определено! Ние сме един от малкото, дето имат основание да протестират срещу дългите ваканции на парламентаристите. Както сигурно сте забелязали, ние от депутатските простотии хляба си вадим. Щото, няма какво да се лъжем, в парламента е концентрирана и много простотия, освен другите работи. Наблюдавал съм всичките ни демократични парламенти и смятам, че простотията е все по-добре представена. А в сегашния ми се струва дори и надпредставена. Има депутати, които буквално се учат да говорят. Други пък говорят българския като втори език… Но се страхуват, че ако не се изказват, хората ще се усъмнят, че са глупави. И излизат на трибуната и разсейват всички съмнения…
Когато работех в „Монитор” фотографите бяха заснели кадър по кадър депутатката от НДСВ Румяна Станоева как в парламентарна зала си бърка с нокът в ухото, изважда нещо, разглежда го внимателно и после дълго го оформя, за да придобие идеални геометрични форми. В същото 39-то НС изловиха също и маса депутати, които си поддържат “таксиметров маникюр” – дълъг нокът на малкото пръстле: Борислав Ралчев и Илчо Дуганов от НДСВ, Господин Чонков от “Новото време”. Каква ирония, да ти е Господин малкото име и ти да носиш „таксиметров нокът”... Та ми вярвайте за простотията, хич даже и не преувеличавам.
Питали Радио Ереван какво ще стане, ако простотията изчезне от парламента. Ами ще се събере на друго място и където се събере, там ще е парламентът... Ваканцията е чудесен повод парламентът да се събере някъде другаде. В Гърция, в Испания...
Бащата на валутния борд у нас Стив Ханке веднъж се пошегува в профила си в Туитър с парламентарната ваканция в България: "Българският парламент е във ваканция. Супер! Законът на Гедеон Джей Тъкър гласи: "Животът, свободата или имуществото на никой човек не са защитени, докато законодателите заседават."
За него може и да е шега, ама за нас си е голата истина.
Помислете също какви разходи си икономисваме, когато депутатите не ходят на работа. Телефони, осветление, тоалетна хартия, режийните в стола… Ако си сложите ръката на сърцето, няма как да не признаете, че като искате да говорите с приятел в провинцията или в чужбина, чакате да идете на работата и оттам да му звъннете? Бъркам ли? Е, в това отношение депутатите ви приличат изцяло на вас.
Сигурно ще си кажете, че съм много дребнав, дето им пресмятам на орките и тоалетната хартия. Но няма да сте прави.
През далечната 2003 г., когато почнах да си водя бележки, депутатите употребиха хартия за брисане за 74 000 лв. Хартията за писане беше само с малко повече… Но трябва да имате предвид, че дотогава ползваха българска. Обаче им жулела и се оплакаха на тогавашния шеф на тила в НС Аврамов и той смени “Белана” с мека гръцка хартия. Сакън някой да не получи претриване или майсъл. В битието си на средностатистически задници повечето са били на мачкан вестник, но понеже са станали депутати, една част от тях прескочиха етапи в социалната си еволюция и минаха направо на луксозна хартия. Но, както съм казвал и друг път, този живот е сравнително справедлив. Те не знаят сиромашките колко е болезнена инволюцията, обратния процес от мека хартия на мачкан вестник…
А иначе няма спор, че депутатите у нас почиват като детски учителки. Целия август са в лятна ваканция, 20 дни си дават по Коледа, 10 дни си дават по Великден, а през останалото време ходят на работа от дъжд на вятър…
Но същинският въпрос е какво правят, когато ходят?
Мога да отговоря и по-евфемистично, но тук сме все свои хора, та няма да го усуквам. Правят далавери, това правят. Приемат лобистки поправки и цели закони. Тичат по министерства и агенции, за да назначават родата на работа. Въртят си частните фирми. Уреждат се в задгранични командировки по линия на клубовете за приятелство. В предният парламент имаше един тарикат от РЗС, Дарин Митов, който се беше записал в 49 групи за приятелство с други държави. И цялата тая бурна деятелност стихва за малко само когато са във ваканция. И то при условие, че са някъде в чужбина. Затова не сме съгласен с призива на премиера да почивали у нас. Не, навън, навън! Далеч от България!
Изчанчва се българинът като стане политик, депутат. Молепсва се от болестта на величието и изведнъж му се привижда, че историята вече е отворила страниците си за него. Просто битието му изведнъж изпреварва съзнанието. Ако че теоретично е невъзможно.
Как се учат толкова бързо?! Всъщност, то това не ще учене. Лапането е условен рефлекс. Още Павлов го е доказал. Като светне лампичката „Безплатно” и депутатът отваря уста. Помните ли аферата „Верту”? Когато 16 депутати от всички партии се озоваха на една промоция на скъпите телефони, инсценирана от колегите от „168 часа”. Щото им бяха обещали за награда по един апарат. Новоизлюпеният доцент Лъчезар Иванов беше отишъл половин час по-рано, сакън да не изпусне кьоравото. Като чул за какво го канят, атакистът Кирил Гумнеров беше рекъл: „Щом е безплатно, пишете с големи букви, че ще дойда!” Ивайло Тошев: „Предложението е впечатляващо. С удоволствие ще бъда на линия”. Зам.-председателят на НС Анастасов не могъл да отиде, защото трябвало да замества Тетка и да води заседанието. Но секретарката му се обадила да попита дали не може тя да отиде и да му вземе подаръка! Колегите направо им бяха напипали G-точката!
Полани питаха по телевизора бившият здравен министър проф. Гайдарски има ли откачалки в парламента. Краси Велчев пак искаше да минават психотест, та по тоя повод. Щото Гайдарски пръв постави въпроса. Та професорът обясни, че олигофренията се подразделяла на дебили, имбецили и идиоти. Дебилите специално били тъпи, но упорити. Можели да стигнат до доцент, но не и професор. В парламента можели да стигнат до зам.-председател. Добрата новина беше, че имбецили и идиоти в парламента нямало.
А дано…
И всички ние субсидираме тази институционална дебилщина скъпо и прескъпо. Някой беше сметнал, че ние даваме най-голямата субсидия на глава от населението. Но щом населението не е против да са му на главата, нищо не може да се направи…
Оня ден четох някъде изказване на икономиста Георги Ганев. „Ако правителството, вика, спре, ще видим колко малко са нещата, за които имаме нужда от него. За какво са ни всичките тези министерства, какво толкова безценно вършат, за какво даваме двайсет и кусур милиарда лева? Ако не друго, разходите поне могат да нарастват по-бавно от приходите.” И си е баш така. Белгия изкара нещо къде две години без правителство. И пак си е Белгия.
И ако е верно, че изпълнителната власт ни е нужна толкова малко, то тогава законодателната хич не ни е нужна. Даже да не ни е и вредна. А пък съдебната колко е вредна, ама за нея друг път…
Айде, да кажем, че депутатите от управляващата партия коват закони. Пет за тях, един за нас… А опозицията за чий ни е? Слушам депутата и лидер на БСП на поредния им конгрес. На червените им дай конгреси… "Време е за една друга, справедлива България…" Кога стана време бе? Лани, когато бяхте на власт, не беше време, сега стана… Де гиди лицемери!
Погледнете какво става! Цялата държава се е впрегнала да вземе бизнеса на един крадец, за да го даде на другия. А Миков ми бъбря за справедлива България… То и на първия пак държавата му го даде, де...
И изобщо, братя, ще ви го кажа като на интелигентни хора: няма да мине без гьостерица! Не гарантирам обаче, че и с гьостерица ще стане.
На една сбирка на СДС в началото на 90-те години седесарите почнали да се оплакват, че областните им управители по места крадели кой колкото може да носи. Покойният вече Лучников слушал, слушал и накрая им разказал следната притча:Дядо владика събрал енорияшите и ги питал, как са поповете по места. И енорияшите почнали да се оплакват: един поп пиел, друг блажел през постите, трети гонел булките… Слушал Дядо владика, слушал и накрая казал: “Чеда мои, всичко което го казвате е право. Това е лошо и аз за това дълго се молих на Бог да ми прати нужните хора за тая работа. Молих се, молих се и понеже той не ми ги прати, аз ги назначих измежду вас.”
А на нас даже не са ни назначени, ами сами си ги избираме…
