Последвайте ни в Google News Showcase
Редовно следя протестиращите през последните месеци. И установявам, че едни от умните, образованите сред тях са далеч по-интересни от нашия телевизионен фронт, макар че не са журналисти, не са професионални оратори. Вече всичко показа, че водещите и много гости от екрана са ударили дъното и няма с какво да задържат вниманието.
Изобилното им словоизливане е блудкава каша от безтегловни и безкрайни обяснения, безплодни напъни да мислят сериозно и свръхбанални въпроси, които са излишни, защото съдържат отговора си. Липсата на осъществими идеи за положителното развитие на България крещи с пълна сила. Затъват в несъвместими, взаимноизключващи се, невъзможни предложения за избирателния кодекс, за нов управленски модел на страната. Търкалят темата като кюфте в бездънен чувал от брашно и не може да се разбере какво основно ни се внушава в края на краищата. Водещите очевидно не могат да подхванат и да направляват диалога така, че той да очертава реални, а не фантазьорски пътища към нашия по-добър живот. Нахално канят само няколко едни и същи хора. А ние не ги слушаме, защото предварително знаем какво ще дърдорят.
Провалилите се и масово мразените водачи на парламентарни партии вече 24 години са превзели студиото на всички телевизии и буквално се нуждаят от легла за нощуването им в него. Техните едни и същи думи прикриват дългогодишните им престъпни дела. Нагло се хвалят, макар че съсипаха България. А водещият не търси обяснение за безобразията им. От тях не може да вземе думата първокласната част от българската интелигенция, която те ненавиждат, защото са на хиляди километри под нейното равнище.
Порядъчно затлъстелият Юксел Кадриев от Би Ти Ви прилича на бикоборец. Ще се пръсне от самообожаването си, макар че прави много грешки, че произнася еднакво текста за различни и противоположни обекти. Венелин Петков спи и даже почти хърка пред камерите. Гена Трайкова поднася новините много добре, макар че нейните безредни коси висят като водорасли. Нейното лицеизражение, очите постоянно изразяват пълна скръб, независимо от това какво се съобщава, а този факт съвсем естествено ни разсмива или най-малкото ни озадачава. Усеща се как тя непрестанно се моли Венелин да произнесе правилно поне една дума, защото това почти не му се случва.
Анка Цолова и Цецка Ризова не се умориха да треперят от умиление, разнежване, размекване докато слушат лица, като претенциозния Георги Господинов, вечно натопорчения Бойко Ламбовски, разцентрования Андрей Райчев, озверелия Кънчо Стойчев, пренавития Колю Колев, махленски настъпателния Христо Мутафчиев. Горкият Вики Николаев все мечтае Анка да излезе в отпуска, за да остане сам и да се изказва до края, защото тя редовно го прекъсва, гледа го високомерно и страшно. На свой ред той се люшка между уместните и съвсем досадните въпроси. А Ризова все тръгва да критикува политиците, но все се оказва, че сладникаво флиртува с тях. Толкова кокетничи, че омаловажава темата на разговора.
Росен Петров от БТВ не е глупаво и не е просто момче. Поназнайва доста неща и общо взето, е водещ, който чете. Затова аз непрекъснато му се чудя как не разбира, че става много смешен, неприятен с навика да се държи хем като много сериозен събеседник, хем като клоун. Кога ще се раздели с животинските си писъци?! Добре е, че започва разговора с политиците критично. Лошото е, че го завършва с ласкателства, с лимонадени усмивки.
Някогашната темпераментна, но и деликатна Гала от Нова телевизия съвсем изпростя. Отдавна вече е влюбена в куп идиоти от ВИП Брадър. Разпитва ги като български величия. Уви, тя замени хубавото си кафене с елементарното кръчме. Венета Райкова е завладяла огромно пространство от тази медия и се кипри като световна звезда, макар че не сменя клюкарския начин да ни забавлява и да се рови в мръсното бельо на събеседниците си. Беше любопитна когато се зае да разбулва креватните премеждия на разни симпатични същества, но и на много боклуци. Но сега всички медии пожълтяха толкова безумно, че я лишиха от първенството в този жанр. Затова тя вече е безкрайно скучна. Не може да ни зарадва с дежурните си муцки, с чуденките си в нейната хубава, но и заледена физиономия.
Очилатата водеща от „Обичам България” пак на Нова телевизия е екзалтирана като активистка от митингите по сталинското време. Веднъж тя извади един списък и обяви, че участниците трябва да познаят кои са 20-те най-велики българи от настоящето ни. Сепнах се и зачаках да чуя кои ли ще са тези светила. Не се учудих, че 80 процента от тях са само спортисти. Както винаги интелектуалците пак бяха подминати като умрели, защото тази медия явно не ги брои за важни фактори, макар че те са главата на нацията ни. Съгласих се, че Стефка Костадинова, Христо Стоичков и Димитър Бербатов могат да бъдат зачетени, защото са реклама за страната ни. Но към тях бяха прибавени и състезатели съвсем извън съзнанието на народа ни. Но аз се втрещих, когато съобщиха, че сред днешните сияйни върхове на България са поставени Георги Първанов, който гледа победоносно, тържествено, покровителствено, макар че мисли провинциално, махленски, квартално. До него беше турен и Росен Плевнелиев, който се чуди на кой господ да се моли и танцува между еднакво негодни партии, политици като Фигаро от „Севилският бръснар” на писателя Бомарше.
Румен Луканов пак от Нова телевизия реве като мечка стръвница и аз се чудя как поканените в студиото не тръгват да бягат от него. Не мога да си представя по-кръвожадно лицеизражение и по-дебелашко словоизразяване. Толкова ли не се разбира, че всяко състезание има познавателен, поучителен характер, но че е и едно забавление, ако е качествено?! Но как да се разтоварваме в присъствието на този страховито наежен и безкрайно самодоволен господин?!
Когато гледам как водещата Камелия от ТВ7 прекъсва гостите си, размахва пръст и ги наблюдава като чорбаджийка на голям хан, аз все треперя да не шамароса онзи, който говори само 5 секунди повече от нея. Тази певачка никак не се чувства неудобно докато нищи най-дълбоките проблеми, тънкости на човешката философия. Луксозно опаковани хубавелки и настръхнали момъци от същата телевизия кудкудякат и се самоизтъкват през съботите и неделите също като първи мислители, философи, психолози, макар че са плиткоумни и убиват подхванатите важни теми, проблеми.
Стряскащо фукливият Крум Савов от Канал 3 кани зрителите да го изядат, а когато оспорят гледните му точки той се вкисва и ги коментира злобно. Как този човек не разбира, че е смешен в проявите на безподобното си суетничене?! А какво да кажа за Маргарита Димитрова (Михнева) от същата телевизия?! Тя се върти в затворения кръг на едни и същи въпроси, възклицания. Дави се в непрекъснатото повтаряне на израза „Многоуважаеми зрители”. Едни от делата които нищи заслужават по-широко внимание. Но други от тях са затворени в себе си и далеч не могат да оплодят мисленето на хората с някаква информация, с идеи за по-доброто ни съществуване. Този факт обаче далеч не я отказва от навика да ги обхожда до най-малките подробности и страховито да ни досажда. Михнева, Светослава Тадаръкова, по-малко и Соня Колтуклиева непрестанно хулят Живковото време, когато се чувстваха доста добре и заемаха желани позиции в нашето медийно пространство. Иначе доброжелателната и не глупавата Лили Маринкова също от Канал 3 явно не усеща, че предаването „Вън от рая” все повече затъва в нейната умора, че не ни казва съществени неща и много сериозно ни оттегчава.
Горкият Бойко Василев! Неговото предаване не е „Панорама”, а „Стенограма” от безплодните излияния на овластените хора. Той трепери да не отиде по-нататък от изтърканите си дежурни въпроси и поне малко да ги попритисне с критиката за очевадните им големи безобразия в продължение на 24 години. Влюбил се е в кабинетните, затворените в прочетените чужди книги лъжеанализатори като Антоний Гълъбов, Ивайло Дичев. Никак не се притеснява от факта, че дори най-умният зрител не може да разбере какво те искат да му кажат. И той, като всички водещи от други телевизии, явно не иска да се съгласи, че тази уж социологическа и уж политоложка групировка затъва в джунглата на празнословието и на многословието. Не схваща, че предаването му вече много дълго боксува, върти се в затворения кръг на всеизвестните неща, че то не ражда градивни мисли за по-качествения живот на България. Цялостната атмосфера в неговото студио прилича на угнетяваща ни пустиня. Управляващите ни „величия” и другите човеци седят като побити колци. Те не разговарят пълноценно, а изнасят дълги доклади в стила на партийните конгреси до 1989 година. Всички се представят като първи демократи. А приличат на червени големци и овластени комсомолци от Живковото време. Репортажите от „Панорама” влизат в смешно противоречие с безподобната сухота на диалога в студийната обстановка.
Сега водещите на почти всички телевизии се надпреварват да ни занимават с поредната гладна стачка на Едвин Сугарев. Аз ги питам дали този човек е по-важен от целия ни народ, че го превръщат в един от центровете на българския живот. Не е ли ясно, че той често не е на себе си и се държи почти като велик творец, макар че е много слаб поет за шепа превъртели сноби.
И аз съм ужасен, макар че никак не съм изненадан от просташкото вилнеене на Волен Сидеров във всички публични пространства, от неговата нагла саморазправа с хората от СКАТ – телевизията, която му подаде ръка, когато той беше в крайно неблагоприятна ситуация и го изстреля в активната политика. Но нима Валери Симеонов – собственика на тази медия - забрави, че партия „Атака” никога нямаше да съществува, ако той не беше решил да я създаде и да я финансира. Той беше човекът, който възхваляваше денонощно Волен Сидеров. Той представяше Сидеров като звезда на тази медия. И всичко това, макар че Сидеров събираше далеч по-малко зрители от моето предаване „Размисли и страсти”. Симеонов дълго нареждаше аз да тръгвам към моята изява цели 20 минути по-късно от установените 20 часа вечерта и да треперя от високото напрежение. През това време Сидеров гръмогласно рекламираше дейността на Атака върху гърба на моята широка известност като коментатор и водещ на СКАТ. Нека не се лъжем. Като ръководител на СКАТ Валери Симеонов предпочиташе не моята анализаторска работа, а юмручните, силовите патриотарски изцепки на Сидеров. Те бяха в съгласие и с нагласите на Симеонов.
Моите почитатели ме спират навсякъде и ме питат защо по-рано съм бил на щат в една или друга телевизия, но често са ме канели да говоря и другаде, а сега съм подминаван почти като покойник. Отговарям им, че се случва така тъкмо защото казвам горепосочените неприятни истини за много телевизионери. А те са твърде маниакални, за да използват моя 55-годишен медиен и 45-годишен телевизионен опит и да извлекат поне малка поука за своята работа. Вече 18 години нито те, нито техните ръководители, собствениците на медията им не са ме попитали нито веднъж какво мисля за продукцията им, макар че аз съм един от създателите на оперативната телевизионна критика в България и 15 години съм чел лекции на студенти за тази област от нашата култура въз основа на обемния ми труд „Телевизията – живот и чудо”. Всички тези лица се харесват до припадък. Това е положението. А и как специално водещите няма да са толкова самовлюбени, след като вземат високи заплати, въпреки че не научават и не казват нищо различно от търкаляното в продължение на много години, след като те нямат собствена физиономия и приличат на еднояйчни близнаци.
