Юристът Димитър Стоянов закова "Демократична България": "Управляващата опозиция" вика по площадите срещу собствения си премиер Петков, но сладка е властта, особено парите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Демократична България" като "управляваща опозиция" вика по площадите срещу собственото си управление, но няма волята нито да поиска правилните решения, нито ако толкова държи на тях - да напусне управлението и да премине в опозиция. Как се пее в една песен от началото на прехода? "Сладка е властта, особено парите…".
Това заяви юристът и специалист в областта на конституционното право Димитър Стоянов.
Тема на неговия анализ е мирното шествие в подкрепа на Украйна от преди няколко дни, което бе подкрепено от "Демократична България", "Продължаваме промяната" и ГЕРБ, както и разнобоя в управляващото мнозинство относно войната в Украйна.
"В едно вече отминало, а може би дори старинно от гледна точна на всички настоящи проблеми време (пандемия, война в Украйна, глобална инфлация и рекордни цени на енергоносителите), сред представители на отдавна покойния вече Реформаторски блок (да, някога имаше и такива управляващи), конкретно ДСБ по времето на Радан Кънев, се беше родил един безспорен прецедент в световната политическа история - явлението "управляваща опозиция".
Тогава ДСБ като част от Реформаторския блок обявиха, че уж напускат управлението на страната чрез няколко символни позиции, но в същото време останаха част от РБ, който пък беше част от парламентарното мнозинство, избрало кабинета "Борисов 2". Още от тогава се появиха наченките на една доста особена политическа шизофрения, която днес явно се е принесла и в редиците на т.нар. "мнозинство на промяната" през "Демократична България", коментира Стоянов за "Трибюн.бг".
"Към настоящия момент "Демократична България" отново повтаря странно и шизофренно политическо поведение от не толкова далечното минало на своя предшественик Реформаторския блок. Единствената разлика са условията и предпоставки за това. И причините, разбира се, свързани със серията от политически решения, довели до обединението на уж "старата градска десница" с представителите на бившата тоталитарна партия БКП в нещо, което нарича себе си "правителство на промяната".
А конкретната причина този път за абсолютния принципен разнобой в управляващото мнозинство се превърна войната в Украйна и започнатото от президента Путин (към когото българските социалисти имат особен пиетет) нашествие на територията на съседната на Руската федерация държава. В управлението на България има диаметрално противоположни позиции във връзка с необходимостта от изобщо санкции срещу Русия, военна подкрепа за Украйна, анексирането на Крим (който "кръстникът" на управляващата коалиция Румен Радев определя като руски) и други.
И липсата на единна позиция се превръща във все по-голяма слабост на правителството на Кирил Петков - вероятно дори самият той предвид ограничения му речников запас по български език не би могъл да обясни каква точно е българската позиция. За останалото го е страх от гнева на Корнелия Нинова.
През изминалата седмица в София се проведе един много голям марш – мирно шествие в подкрепа на Украйна. В него участваха мнозина представители именно на "Демократична България", които заявиха своята подкрепа за каузата на украинския народ, неговата отбрана срещу нашественика и правото му на справедливо бъдеще и суверенни решения.
Но възникват серия от въпроси. Не са ли същите тези участници от "Демократична България" депутати в Народното събрание, министри, заместник-министри, членове на политически кабинети? Украинският посланик Виталий Москаленко от над месец е заявил как България би могла да окаже военна помощ на Украйна. Необходим е договор между двете правителства, решение на Министерския съвет, внасянето на договора в Народното събрание и неговото ратифициране. Нещо, по което правителството на Кирил Петков не е направило абсолютно нищо. Нещо, по което всички управляващи от "Демократична България" оглушително мълчат.
Какво спира представителите на "Демократична България" във властта поне да инициират дискусия в Министерския съвет? Или да поискат действия от изпълнителната власт? Защо след като уж подкрепят Украйна, техният министър-председател Кирил Петков няколко поредни пъти отказва военна помощ на Украйна? Включително и от Брюксел. Все пак говорим за управляващи - имат всички необходими инструменти за иницииране и вземане на решения. Но защо не го правят? Защо излизат на площадите сякаш сме пак в навечерието на летните протести от 2020 година? Сега отговорността и решенията са при тях. Механизмите също.
А решения за военна подкрепа за Украйна няма. Явно за никаква подкрепа няма от страна на правителството на Кирил Петков. Войната продължава вече повече от един месец. Министрите на управляващите влизат в реториката на Путин и говорят за "специална военна операция". Обявяват се против санкциите срещу Русия (една част от тях, другата уж подкрепят). А "Демократична България" се е разперила като розов пеликан по средата - между противоположностите, стояща като "управляваща опозиция", викаща по площадите срещу собственото си управление, но нямаща волята нито да поиска правилните решения, нито ако толкова държи на тях – да напусне управлението и да премине в опозиция.
Как се пее в една песен от началото на прехода? "Сладка е властта, особено парите…". Явно се е усладила прекалено много на "Демократична България", след като фундаментални политически принципи се жертват за упражняването на доза злободневна власт", разсъждава още Стоянов.
