Последвайте ни в Google News Showcase
Знаете ли защо в България не е водеща медийна новина разкритието, че „Газпром” си е поръчал на българския парламент да финтира европейското законодателства за „Южен поток”?
Защото това е закономерност като градушката – неизбежно зло при сгъстени облаци. Нещо като природно явление, обичайно за географските ни теснини.
Новината, по дефиниция, е нещо ново ( извинявайте за простия изказ, който може да обиди интелигентността на читателя).
За България не е новина „Газпром” да ни диктува каквото и да било.
През януари 2012 г. „Газпром” продиктува на ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака забраната България да се откаже със закон да знае дали е потенциално богата със залежи от газ, за да остане зависима от „Газпром”. Едва 6 души, последни сини депутати, гласуваха против.
Отломки от сините ( от „Синьо единство” или от реформаторите) показват днес воля да се противопоставят на руската връзка в България, която е по – правилно да бъде наричана прим(ам)ка. Или пари-прим-примка. Но доста закъсняха. Проспаха шанса да въоръжат избирателите си с тази кауза преди светът да се ужаси от руската агресия в Украйна.
Съветската връзка продиктува конституцията ни –в частта да празнуваме като национален празник 3 март, деня на коронясването на руския император Александър Втори ( по повод събитие, в което не е бил поканен нито един българин).
След като тази примка е допустима тук, какво да се чудим, че днес „Газпром” ни обгазява със задушаващата си бесилка на въжето на монополните цени, на което ни клати с помощта на местните си джелати.
От ivo.bg
