ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Откакто Македония обяви извънредно положение н граничните си районти в края на август, „Балканският път“ стана знаменит. Около 3000 бежанци, предимно от страни в Близкия изток, пристигат всеки ден в малката страна от югоизточна Европа.
Подобно е числото на пресичащите границите на Сърбия и Унгария, като голямата част от бежанците искат да стигнат до Германия. Всичко това служи за засенчване на друго голямо преселение – не през Балканите, а от страните в този регион. През първите седем месеца от 2015 г. Германия прие почти 200 000 искания за даване на убежище. Повече от четирима на всеки десет подали такива молби идват от Западните Балкани.
Почти 30 000 от тези хора идват от Албания, а от съседното Косово числото е сходно. Сирия е единствената страна с повече стремящи се към убежище хора. Става дума за голямо увеличение: Германия одобри само 8000 молби от граждани на Албания през цялата 2014 г. През 80-те години на миналия век конфликти и насилствено разселване бяха причина за пристигането в Германия на хиляди косовари. Но няма такива извънредни ситуации, които да обяснят тазгодишния приток на бежанци.
Албания измина дълъг път след комунистическата диктатура на Енвер Ходжа. Днес е демократична страна и кандидат за членство в ЕС, ръководена от превърналия се в премиер артист Еди Рама. Но Косово и Албания имах сходни фактори: малко население (съответно около 3 и 2 млн. души), мнозинство от етнически албанци и слаби перспективи пред икономиката си. Последният фактор мотивира много хора да заминават за Германия.
Клонът на Фондация „Фридрих Науман“ в Прищина проведе частично проучване през януари и февруари. Неговите резултати сочат, че почти всички от напусналите столицата на Косовоса се задвижили от икономическата ситуация – и се надяват да си намерят работа в Германия. По същото време от Би Би Си говориха с млади хора от гр. Митровица. Един каза, че младите косовари са „като птици в кафез“. Законното пътуване в страните от ЕС е трудно поради визовите ограничения. Но у дома има едва няколко перспективи – младежката безработица достигна около 60%.
Подобни случаи стоят зад изселването от Албания, където положението беше усложнено от завръщането на десетки хиляди хора, загубили работата си в Гърция и Италия в резултат на финансовата криза. За тях средната месечна заплата в Албания от 350 евро изглежда неприемливо ниска. Досега нито Албания, нито Косово бяха в списъка на „сигурни страни като произход“ на Германия, въпреки че има някои промени.
Така че макар повечето от молбите за убежище да биват отхвърляни, минава почти по една година докато на хората бъде наредено да напуснат страната. Но за какви молби за убежище става дума на граждани на държави като Сърбия, Македония или Черна гора? През тази година до края на юли от тях са подадени почти 20 000 молби, като голяма част от тях са от роми – почти 90% в случая със Сърбия. Според организации, които работят с ромското население, това показва, че въпреки Десетилетието на ромско включване, инициатива, подкрепена от повечето източноевропйски страни, която приключва на 10 септември, много хора се намират в отчаяно положение.
„По време на това ромско десетилетие много големи донори дариха пари – но по някои ключови показатели положението се е влошило в сравнение с преди десет години“, казва Даниел Маконен от Фондация „Отворено общество“. „Ромите разчитат на незаконни доходи, докато икономиките са регулирани и официализирани – те губят своята позиция на пазара и приходите им изчезват. Така че за много роми поемането към Германия изглежда привлекателна възможност. Те заменят несигурни обиталища на Западните Балкани с относително добре уредени бежански центрове – и дори получават по 140 евро на месец, докато се проучват техните искания.
„Обикновено бежанците искат облекчени процедури за убежище“, казва Милица Сунджич от белградското звено на бежанската агенция на ООН (UNHCR). “Но в този случай те твърдят че те (процедурите – бел. ред.) са много съкратени. Роми ми казват, че знаят че няма да получат убежище – но поне са на сигурно и топло място.” За разлика от необичайно масовото изселване от Косово и Албания, тежкото положение на ромите в региона е многогодишен проблем. Маконън допуска, че дискриминацията, на която те са подложени, ги прави законни кандидати за убежище. А Милица Сунджич казва, че докато ромските семейства продължават да страдат от „крайна бедност“, те ще продължават да се опитват да се доберат до Германия. ................... Коментарът на Ги Делони е публикуван в Би Би Си.
