„Брекзит” може да означава разпадането на Великобритания и краят на Общността на нациите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Опитвали ли сте се да отстраните повреда в нещо, а накрая да изхвърлите целия предмет в кофата заради злополучния ремонт? Искащите „Брекзит” (излизане на Великобритания от ЕС – бел. ред.) са на път да направят същото с Великобритания. Ако повечето британци решат, че предпочитат да са извън Европейския съюз, всякакви последствия са възможни. Има обаче една огромна вероятност, която бива игнорирана – вотът за „брекзит” може да доведе до разпадането на Великобритания, а в последствие и на Общността на нациите (наричана и със старото й име – Британска общност – бел.ред.).
Това, което ще остане от британското правителство в Уестминстър ще е толкова осакатено, че няма да може да направи почти нищо по въпроса. Разпадането на Великобритания в резултат на „Брекзит” не е ново предположение. Въпреки това, искащите излизане от ЕС продължават да вярват, че всичко ще бъде розово ако победят. Разделянето на страната е далеч по-логичния и възможен изход. Да предположим, че сегашните социологически проучвания в рамките на Обединеното кралство ще отговарят на реалното гласуване (по време на референдума за излизане или оставане в ЕС на 23 юни – бел.ред.).
Това означава, че „Брекзит” ще може да победи единствено благодарение на мнозинство в Англия, докато повечето хора в Шотландия, Северна Ирландия и Уелс ще подкрепят оставане в ЕС. Какво следва? Шотландските националисти ще поискат още един референдум за отделяне от кралството. Всъщност, те вече го искат. Никола Стърджън (сегашният пръв министър на Шотландия, излъчена от Шотландската национална партия – бел.ред) не крие искането си за още един референдум, ако Великобритания реши да излезе от ЕС. Тя правилно изтъква, че при последния референдум се предполагаше, че цялата страна ще остане част от ЕС.
С рязката промяна в обстановката, основана предимно на английските гласове, призивите за нов вот за независимост ще бъдат оглушаващи. И този път шотландските националисти знаят, че ще спечелят. Поставени пред избора да скочат в неизвестното, закопчани за Англия, или да останат част от стабилния (макар и несигурен) Европейски съюз, шотландците ще изберат Европа. Освен избягване на скока в тъмното, оставането в ЕС при евентуално излизане на Англия представлява рядка икономическа възможност за Шотландия.
Всеки бизнес, който поиска да напусне Англия към континентална Европа в случай на „Брекзит”, може вместо това да се насочи към Шотландия. Единбург най-вероятно ще приеме еврото за валута, страната има по-добро разположение спрямо континента от Ейре, а също разполага с бързо развиващ се сектор на възобновяемите енергийни източници. Дори не е нужно цифрите да са големи, за да се превърне Шотландия в големия победител. Ако 5% от американските компании в Обединеното кралство преместят европейските си централи на север, това ще е достатъчно голям икономически бум за отделилата се страна. Много от искащите "Брекзит", също така искат Великобритания да остане цяла.
Техен аргумент е, че Шотландия не би могла автоматично да стане член на ЕС, нито да договори изгодни условия на членство. Напълно възможната алтернатива на това е ЕС, отчаяно искащ да си го върне на Англия, да ускори приемането на Шотландия и да гарантира на страната добри условия. Независимостта е дразнещо близко. Стърджън вероятно бленува англичаните да свършат тяхната част. А нейните дилеми ще бъдат като леки решения в сравнение с тези, пред които ще бъде изправен премиерът Борис Джонсън. Разбира се, ако предположим, както много хора в момента, че главното лице на „Брекзит” ще стане министър-председател при победа на искащите излизане.
Той не може да се моли на шотландците да останат, при положение, че е водил кампания за излизане от ЕС, основана на исканията за национален суверенитет и възможност за самоопределяне. Шотландия ще си тръгне. Както политиката и религията разделиха Ирландия в миналото, така европейската икономика може да я обедини. Ълстър винаги е имал далеч по-сериозни връзки с Шотландия, отколкото с Англия. Лоялистите там се идентифицират като част от Великобритания. Ако Шотландия излезе от Обединеното кралство, Великобритания няма повече да съществува за тях. Обединена Ирландия може да изглежда малко вероятна, при положение че мира е нищо повече от крехък.
Идеята, че протестантите в Северна Ирландия ще бъдат преследвани от мнозинството католици на целия остров е вкоренена в миналото. През последните 20 години Ейре се превърна от една от страните с най-много религиозни репресии в Европа в една от социално най-либералните и прогресивните. Единството е възможно. Уелс е най-малко вероятно да предприеме самостоятелни действия. Въпреки това, ако Англия принуди Уелс да излезе от ЕС, призивите за независимост и там ще се усилят. Не всички англичани смятат загубата на Шотландия, Северна Ирландия или Уелс за проблем.
Разпадането на Обединеното кралство за тях може би е още една причина заради която да изберат „брекзит”. Плочките домино скоро може да започнат да падат една по една. Какво да кажем за Общността на нациите? Британският монарх все още е официалния глава на тези държави, но колко ще продължи това? Възможно е независима Шотландия да откаже членство в Британската общност. Подкрепата за републиканството не е на равнищата от преди 10 години, но ако Великобритания вече не съществува, настроенията могат да се променят. В един момент Крал Чарлс ще се стане държавен глава. Независимо дали го харесваме или не, той няма личната гравитация на майка си.
Само това е достатъчно за Австралия и Канада да обмислят по-сериозно евентуален избираем президент. Кампанията за „Брекзит” до голяма степен разчита на връзките в рамките на Британската общност, и по-точно на тези с най-богатите й членове. Това се основава на наивни предположения. Като изключим Нигерия и Индия, населението на Общността е все по-разнообразно. Не е нужно особено богато въображение, за да си представим как разпадането на Великобритания прекъсва остатъците от тези важни връзки, най-малкото що се отнася до суверенитета и спорта. Струва си да го повторим – образът на премиера Джонсън ще бъде безгласно свързван с националния суверенитет и самоопределянето. Как по-точно той ще се противопостави на австралийски референдум относно членството в Общността на нациите? Въпреки това, което се чува от устата на повечето политици, има още един сигурен аспект на „Брекзит” – няма да има лесни отговори.
По много (ако не всички) начини, Европа в момента не е привлекателно място – икономика в застой; бежанска криза, която варира от политика на отворени обятия до такава на незачитане на човешкия живот; морално остаряла бюрокрация, която от половин век не може да обясни какво точно прави. Не е чудно какво бърка в здравето на искащите излизане от ЕС. Обединена Великобритания, стояща сама срещу европейската тирания изглежда атрактивно от тази перспектива. Това е сбъдване на романтичната представа в главата на много британци за едничката малка надежда срещу злата империя. Няма гаранция, че предсказанията на много икономисти за настъпването на Деня на страшния съд за Великобритания, в случай че страната излезе от ЕС, ще се окажат правилни.
Има огромна вероятност икономиката да се справи след като вдигнатия от излизането прахоляк слегне обратно. Някои врати за търговия ще бъдат затворени, но други ще се отворят. Инвестициите може и изобщо да не бъдат повлияни. Нищо от това обаче не е гарантирано. В Европа водещото място на Великобритания поне е сигурно. Гласът за излизане от ЕС може да доведе не само до разпадането на Великобритания, а това на цялата Британска общност. Разединена Великобритания е до голяма степен унищожена Великобритания. Всичко това, естествено, може и да се размине. Но може и да не се.
Андрю Дюсън, „Индипендънт”
