ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Ислямска държава“ губи. Нейните мечти за халифат може и все още да са живи, но състоянието ѝ е критично. Контролираната от групировката територия в Ирак и в Сирия се свива драматично през последните няколко месеца, финансирането ѝ пада и докато ветровете се променят, родените в чужбина бойци започват да се оттеглят. Турските власти в момента пленяват десетки дезертиращи терористи, а бивши бойци на „Ислямска държава“ се предават по граничните градове, предпочитащи да избягат от Сирия, дори и това да означава престой в затвор за тях, пише The Hill.
Както се случва с подобни аморфни, недържавни актьори, няма да е лесно да е предрече кога „Ислямска държава“ ще престане да бъде важен играч в близкоизточния хаос и с около една трета от Мосул и цяла Ракка все още в ръцете на групировката, все още е рано да се обяви, че тази глава в борбата срещу тероризма е приключила. Все пак, няма да е преувеличено да се каже, че „Ислямска държава“ губи и най-важното е, че тя ще продължи да губи и без намесата на САЩ.
Дори и да е имало време, когато САЩ е трябвало да бъдат полицаи в Близкия изток, това време е отминало. Нека оставим местните сили да поемат отговорност, създавайки стабилност и евентуално мир в собствения си регион.
Разбира се, това е объркана перспектива. Регионалните сили имат спорни и дори често конкуриращи се цели, вярвания и идеологии. Стабилността не е същото нещо като свободата и отсъствието на „Ислямска държава“ не означава присъствие на демокрация. В местното и възможно мирно решение на проблема не се предвижда стегната намеса на САЩ, всемогъщи и всезнаещи, чрез екплозивна военна инвазия, в която Вашингтон отново ще бомбардира хубаво всичко.
Но това е в сферата на фантазиите. Игнорира се, че през последното десетилетие и половина американската външна политика е всичко друго, но не и стегната. Че САЩ не са нито всемогъщи, нито всезнаещи. Че интервенционализмът на армията на САЩ е често безразсъден и контрапродуктивен, създаващ вакууми на сила и страдания за цивилните, че не създава каквото и да е , подобно на мир.
Не се обръща внимание, че външната политика на САЩ след нападенията от 11 септември е „напълно разколебана“, както наскоро отбеляза на страниците на „Форин Афеърс“ о.з. полковник Андрю Бачевич, военен историк. Такава е и тя днес, докато американските военни остават повече или по-малко постоянно ангажирани в продължителни конфликти, докато двупартийната закостеняла политическа система остава упорито несъзнаваща възможността, че в някои части на света силите на САЩ може и да не са повече необходими, докато на други места присъствието им дори може да влоши положението.
Борбата срещу „Ислямска държава“ е едно от вторите места. Защото, ако САЩ още веднъж повторят грешките си от близкото минало – отново да се втурнат да сменят режими, да строят нации и да предизвикват непредвидени последствия, то това ще е пагубно за прогреса на Близкия изток към някакво подобие на сигурност. Време е „Ислямска държава“ да загубят без участието на САЩ.
Фокус
