ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Лукойл България“ са изрядни относно уредите за измерванията, поставени съгласно новите изисквания, а свалянето на пломбите не променя отчитането“. Това коментира специално за ПИК председателят на Българската петролно-газова асоциация Андрей Делчев, който е юрист и шеф на компания „Еуролекс“, спряган наскоро за служебен премиер.
Шефът на организацията признава, че не е запознат в детайли с последния случай, при който Агенция „Митници“ уволни четирима служители от Митница Бургас за това, че са позволили да се свалят пломбите на някои обекти в концесионираното от „Лукойл“ нефтопристанище „Росенец“. Според ръководството на агенцията, по този начин безотчетно се източвало гориво от предприятието, докато според официалната позиция на „Лукойл България“ - наложило се е да правят проверка на измервателните уреди по същия Закон за измерванията, по който са поставени.
„Не познавам детайлно фактите, освен това, което пишат вестниците, на които не съм склонен да имам пълно доверие“, казва Андрей Делчев. Той припомни, че уредите на входовете и на изходите са задължение по Наредба 3, като още през 2010 г. след протести на автомобилисти бе поискано от Агенция „Митници“ да ги сложат. „Това неспазване на наредбата беше отстранено още преди година и половина – две. Така че към онзи момент те бяха изправни (с монтирани уреди за измерване - б.а.)“, казва той.
Андрей Делчев обаче, както и пресслужбата на „Лукойл България“, е категоричен, че няма как свалените пломби чисто технически да позволят източване на гориво. „Пломбите не променят начина на отчитането, те както и тези върху водомерите, са само гаранция, че измервателният уред е работил правилно и не е променяно нищо“, казва шефът на петролната асоциация.
Според него въпросът не бил в нарушенията. „Когато се прие Наредба 3, ние като петролна асоциация известихме Агенция „Митници“, че сроковете за изпълнение са много къси, дори се стигна до съд, където ние оспорвахме това изискване“, казва той.
Според него част от изискванията дори противоречали на висшестоящи закони. „Сроковете, които наредбата налага са непостижимо къси. Това се оказа обективно вярно за всички. Трябва да се даде сметка, че „Нефтохим“ и „Росенец“ са огромни за мащабите на България обекти, с много входове и изходи, затова с известни закъснения са сложили необходимото оборудване. Апропо, и други складодържатели не се вместиха в тези срокове“, припомни Андрей Делчев.
Според него заради изпълнените изисквания Агенция "Митници" тогава връща лиценза на "Лукойл". Не е тайна обаче, че връщането на лиценза на "Лукойл България" обаче се случи, преди да бъдат установени всички уреди в рафинерията и в пристанището, и поради съвпадение ли - седмици след визитата на президента на "Лукойл" Вагит Алекперов и срещата му с тогавашния премиер Бойко Борисов.
Картел не бил възможен
Той отрече и подозренията за наличие на картелно споразумение на пазара на горива от страна на „Лукойл“ и други големи компании, проверявани през 2009 и 2010 г. от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). „С обвиненията за картел се занимавахме многократно и КЗК призна, че няма. Моето лично мнение е, че пазарът е изключително конкурентен. Всички тези отстъпки са доказателство за работещ пазар – когато в периода на спадащо потребление се прави такова нещо, само показва, че има сериозна конкуренция“, казва Андрей Делчев.
Според думите му КЗК не можа да докаже нищо, въпреки че е била сезирана от бившите министри на транспорта и на енергетиката Александър Цветков и Трайчо Трайков, защото просто не е имало никакъв картел, а и бил невъзможен.
„На нашия пазар всички фирми са международни, които се контролират от фирмите майки – няма значение дали е руската „Лукойл“ или австрийската О Ем Ви (OMV). Идеята е, че всички фирми в България представляват много малки дялове от техните компании. Това да влезе в картел и да удари имиджа на фирмите-майки и да има паднат акциите по световните борси е нещо серииозно. Никой не би позволил такова нещо, затова на местното ръководство дори не им е минавало през ума да създадат картел за каквото и да било, защото ще им отрежат главите“, категоричен е Андрей Делчев.
"Лукойл" - бил нападан по политически причини
Той обвини директно бившите министри, че са търсели начин да успокоят недоволството на превозвачите чрез сигнали към КЗК. „Когато обаче цените тръгнат нагоре и превозвачите почват да се оплакват, тогава всеки министър смята за нужно да сезира КЗК и казва: „Вижте, няма ли картел?“ Колкото пъти цените тръгнат нагоре, толкова пъти някой ги сезира, а КЗК после половин година доказва, че такъв картел няма. Цените се успокояват през тази половин година, а протестите стихват“, иронизира Андрей Делчев.
Според него обаче било странно, че сега отново се подема въпроса с необходимостта да се намесят антимонополистите или Агенция „Митници“. „Най-вероятно независимите регулатори често не са независими, а политически мотивирани, както става с КЗК. Изненадва ме, че сега цените тръгват надолу, а пак има желание за някакви разследвания, но аз го свързам с предстоящите избори“, твърди Андрей Делчев.
Запитан от ПИК за обвинението в картел в Румъния през 2012 г., при което „Лукойл Румъния“, унгарската МОЛ (MOL), австрийската „О Ем Ви“ (OMV), румънската „Ромпетрол“ (Rompetrol) и италианската „ЕНИ“ (ENI) са глобени с по 40 млн. евро всяка, той поясни, че казусите са различни.
„По принцип, каквото важи за Румъния, важи и за България, много са близки нашите страни и закони. Но нас тук ни обвинява КЗК за ценови картел, докато в Румъния те са глобени за едновременно изтегляне на вид гориво от пазара“, припомня Андрей Делчев.
