ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Какво поиска Тереза Мей и как и отговориха от ЕС, обяснява авторитетният британски ежедневник „Таймс” в аналитичен материал, представен от „Фокус”.
Министър-председателят отправи официално искане в писмо до Доналд Туск, председателя на Европейския съвет, лидерите на ЕС се съгласяват да удължат процеса по член 50 до 30 юни. С други думи, тя иска денят на Брекзит да бъде отложен с три месеца.
В писмото тя каза, че е „уверена“, че нейната сделка ще бъде гласувана от парламента, като изясни, че тя все още иска да представи депутати с избор между Брекзит със и без споразумение. Единствената промяна е, че ръбът на пропастта се мести от 29 март на 30 юни.
Премиерът също така се опита да представи дебата като поставя постигнатото от нея споразумение, което е в интерес на „народа“ срещу парламента, като обвиняваше депутатите като цяло, а не нейните действия за политическия хаос,. "Тази зала отдели на Европа твърде ного време", каза тя пред парламента.
И в силен намек, че тя по-скоро ще се оттегли, отколкото да даде съгласие за по-дълъг срок, тя се закле: „Като премиер не съм готов да отложи Брекзит повече от 30 юни“.
Доналд Туск даде предварителния си отговор във връзка с официалната позиция министър-председателя. Той предупреди също, че всяко кратко удължаване не може да продължи до 30 юни, както поиска премиерът. Той каза, че Брекзит ще трябва да бъде приключен и споразумението за оттегляне трябва бъде ратифицирано до 23 май - датата на изборите за Европейски парламент.
Това се дължи на факта, че местата на Великобритания в ЕС трябва да бъдат преразпределени между другите държави-членки на тези избори.
Ако Великобритания не участва в тези избори и след това отново поиска да удължи член 50 или се опита да го отмени изцяло преди 30 юни, това ще предизвика конституционна криза в блока, който той иска да избегне. Многозначително в изявлението си Туск не спомена за отпускането на дълъг срок, който бе обсъден от държавите-членки и Европейската комисия.
Тази опция обаче не е изключена. Туск каза, че е готов да проведе нова спешна среща на високо равнище по-късно следващата седмица, ако споразумението за Брекзит бъде отхвърлено за трети път. В този момент изборът, пред който са изправени депутатите, може да бъде между напускане без споразумение и удължаване на член 50 с продължителност повече от година и участие в европейски избори.
Това е малко вероятно, но не и невъзможно ЕС да промени своята позиция. Нещата могат и се променят по време на самата среща. Лидерите ще бъдат без своите помощници, което крие неизвестности. По-специално, по въпрос като член 50, лидерите трябва единодушно да се съгласят с всяко искане за удължаване, така че една държава-членка може теоретично да отхвърли предложението.
Какво означава това за депутатите в Уестминстър?
Казано категорично, това означава, че времето за протакане е изтекло. Следващата седмица те ще трябва да избират между подкрепата на предложението на Мей или две други възможности: напускане без споразумение в петък в 23:00 ч. Или продължително отлагане, което би означавало участие в изборите за ЕС. Втората от тези две възможности може да не бъде гарантирана - това ще зависи от това какви решения ще вземат лидерите от ЕС на извънредна среща на високо равнище, която вероятно ще се проведе в четвъртък.
Вероятно Мей ще внесе гласуването по споразумението в понеделник. Тези, които ще бъдат подложени на най-голям натиск, са депутатите от лейбъристите, които искат един по-мек Брекзит, но се страхуват да не бъдат наказани от избирателите си, ако има голямо удължаване.
Те могат да решат, че най-малко лошият вариант е да подкрепят споразумението на Тереза Мей и след това да се опитат да променят политическата декларация в следващите месеци.
Твърдолинейните „брекзитъри“ обаче ще приветства подхода на ЕС и все пак ще гласуват против споразумението с надеждата, че то ще доведе до Брекзит на 29 март. Макар и да не е сигурно, Демократичната юнионистка партия вероятно ще одобри споразумението. Гласуването може да е много оспорвано.
Друг неизвестен фактор е възможността депутатите да поставят условие за одобрение като например решение за провеждането на втори референдум или да останат в митническия съюз на ЕС. Окончателното предложение може да не е чистото одобрение на сделката, на което се надява Тереза Мей.
Приемането на споразумението не изключва Брекзит без споразумение, защото след това депутатите трябва да приемат нужното законодателство, включително и през Камарата на лордовете. „Брекзитърите“ могат да направят всичко възможно да забавят процеса, така че на 23 май Великобритания да напусне ЕС автоматично отново без споразумение.
Ако го направят, лейбъристите, които гласуват в подкрепа на сделката, ще трябва отново и отново да гласуват предложенията на правителството, за да гарантират, че сделката ще бъде ратифицирана. Някои се опасяват, че пречките пред един единствен "определящ" вот не биха били нищо в сравнение с парламентарната война, необходима за ратифицирането на споразумението.
