Ламбо се повтаря, Блатечки е статичен, Манева - все навъсена и сърдита
Последвайте ни в Google News Showcase
Всички български сериали от 1989 г. са правени под индиго. Приличат си като две капки вода. Няма абсолютно никаква разлика нито в сценариите, нито в операторската и режисьорската работа, нито в актьорската игра. Задръстени са от едни и същи щампи и са копие на американските криминални сериали. И криминалетата в САЩ често са построени на глупава, безподобно повтаряща се сценарна основа. Само че там големите американски актьори със своя чар, със своята великолепна външност, прекрасни гласове, изключително естествена и атрактивна игра, спасяват слабата литературна основа. Смекчават лошото впечатление от нея.
Не е така с българските актьори. Нашите филмови актьори от 1989 г. без изключение са изключително слаби. Те са в двете крайности – или са безцветни и безлични или преиграват. Първо да вземем сценария на новия филм „Фамилията”. Грешките му са същите, както и в предходните филмови поредици. Първо - езикът не е естествен и човешки, а политизиран. Той е счетоводителски и сухарски език. Чуваме изречение като: „Трябва да се спасим от сивата икономика и да защитаваме други приоритети”. Кой говори така в живота? Така се говори на парламентарната трибуна. А тук говорим за произведение на изкуството. Диалогът в един филм трябва да е хем естествен, хем художествен, живописен език. Това го няма. Да не говорим как играят нашите актьори. Те седят като дървета.
Стефан Данаилов непрекъснато се повтаря от филм във филм. Да не излезе, че съм го нарочил! Той имаше две хубави роли във Военния театър. Но режисьорите тогава бяха много големи имена – Леон Даниел и Анджей Вайда и му бяха помогнали да създаде свежи образи. Но това беше преди много години. Оттогава досега господинът не е мръднал, нищо ново не е показал, непрекъснато разнася своя нехаен начин на поведение, с лек хашлашки привкус. И това минава за изпълнение от голяма величина?!
Асен Блатечки е видимо симпатичен, но много статичен. И Радина Кърджилова е дървена. За Цветана Манева веднъж бях казал няколко думи. После разбрах, че ми се е разсърдила. Но аз не се страхувам пак да си кажа мнението. За мен тя е мрачна, с една некроложна физиономия. Манева няма и достатъчно добра техника на говора - нито в театъра, нито в киното. Много се повтаря. Излъчването й е винаги навъсено, сърдито, потискащо. Тя имаше добри изяви, когато с нея работеше Любен Гройс.
Няма художествена критика в България. Затова тия актьори не чуват критични бележки. Затова и затъват – имат нужда от огледало, наречено художествена критика. Но те я изгониха. Политическата класа изгони критиката. Непрекъснато тези актьори се четкат и хвалят един друг. Режисьорите хвалят актьорите и обратното. Но го няма страничното око.
Иначе всички у нас – и актьори, и режисьори, са от велики нагоре. Макар че такива величини изобщо не съществуват. Всички са прекрасни, всички са легендарни. На човек му става смешно. Къде отива ценностната система. И новото поколение не може да различава вече грозното от красивото. А как говорят нашите актьори особено в киното? Правят се дълги паузи след всяка дума. Може ли да късаш фразата по такъв безобразен начин? Тя трябва да бъде излята на един дъх, да се поднесе спонтанно. Да не говорим за тази монотонност в приказването. Няма го това разнообразие на гласовия регистър от низините към височините. Разчитат само на ефекта на текста. Нашите актьори нямат никакъв вътрешен живот – всичко е външно и повърхностно.
Георги Кадурин играе ли във „Фамилията“? Не. Той е единственият органичен и естествен във всички тези мутренски филми напоследък. Той е с добра техника на говора, сериозно се откроява от всички негови колеги.
