ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В днешното време на конфликти светлите примери на хора и организации трябва да се пазят и почитат, и при възможност да се награждават. Така смята депутатът от шведския парламент Боряна Оберг, която внесе втора номинация за Нобелова награда за мир за Българската православна църква.
На малко хора извън България е известна историята на спасяването на българските евреи и ролята на православната църква и за това геройство трябва да се говори, убедена е Оберг.
В интервю за БНР тя посочи, че номинацията за Нобеловата награда е добър повод да се напомни за събитията от 1943 година. "За съжаление Нобеловата награда не може да се дава посмъртно, иначе съм сигурна, че Димитър Пешев би я получил. Надявам се моята номинация да събуди интерес, защото е необичайна, сподели Боряна Оберг и мотивира решението си отчасти с антисемитизма в Европа, който по думите й не само не е изкоренен, но и се разраства", заяви Оберг. Според депутата от шведския парламент, дори наградата да не отиде при българската църква, то ще бъде отбелязана постъпката, която отличава България от реакцията на всички останали окупирани от Германия държави по онова време. Боряна Оберг живее в Швеция от 1990 година и се ангажира с политиката заради дълбоката си антипатия към комунизма. Става народен представител след 12-13 години партийна работа. Благодарна е за тежките години в България, които са й помогнали да се изгради като личност и политик, ".
Според Лъчезар Тошев, който през 2013 години първи номинира Българската православна църква за Нобеловата награда за мир, номинацията на Боряна Оберг е възможност да се организира по-широка кампания в скандинавските страни, която да популяризира спасяването на българските евреи: Всички тези събития са документирани и е достатъчно ние да ги направим достояние на целия свят, за да си даде сметка цялото човечество, че когато са застрашени правата на хора, независимо от техния етнос и вяра, те трябва да бъдат защитавани.
И хората да имат кураж да ги защитават, дори когато трябва да се изправят пред някаква колективна лудост, която понякога обхваща общества и групи от хора, да кажеш "Не!"
