Ген. Михо Михов: Ролята на президента е основен фактор на националната сигурност
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Не можем да формулираме основните фактори на националната сигурност без ролята и мястото на президента в тях. Това каза по време на президентските дебати на ПП АБВ във Велико Търново ген. Михо Михов, депутат от ПП АБВ и председател на парламентарната Комисия за отбрана, предаде "Фокус".
По думите му, тези въпроси трябва да характеризират предизборната кампания на всеки кандидат, за да успее да оглави тази държавна институция.
„Още по-сериозно стои въпроса за координирането на организационната структура на системата за национална сигурност, която в структурен план включва различни взаимно свързани специфични елементи. Разкриването на тези сложни връзки и взаимоотношения в конкретен исторически период се осъществява от политиката за сигурност. Тази политика в организационен план се дефинира от Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), председателстван от президента на републиката, а в структурен, чрез един от основните елементи на системата, какъвто е военната сигурност на страната, отново от президента в качеството му на Върховен главнокомандващ на въоръжените сили.
И в двете му конституционни отговорности, военната сигурност се олицетворява с него, заради състоянието на военнополитическата и военностратегическата обстановка от една страна и отбранителната способност на държавата от друга, при което не съществува вероятност от възникване или принудително въвличане на държавата във военен конфликт”, каза ген. Михов.
По думите му, от промяната на политическата система у нас до сега е поставено на изпитание принудителното и доброволното участие на армията при разрешаване на военни кризи и конфликти в регионален и континентален план. „За да подчертаем приоритетите и отговорностите на президента в тази област, нека посочим, че военната сигурност се основава не само на въоръжените сили, но и на общите политически и дипломатически усилия, насочени към снижаване на равнището на военното противопоставяне. И сега е моментът да си направим равносметка при кой президентски мандат имахме най-силното дипломатическо представителство в ООН, ЕС, НАТО, ОССЕ и в страните, от които се очакваха рискови действия и заплахи от военно-политически и икономически характер", каза още ген. Михов.
По думите му, военната дипломация е другото направление, което е в обхвата на президентската институция и международните отношения. "Лошото е, че на това ниво не се прави системна оценка за ролята и мястото на военното разузнаване в този аспект на националната сигурност. Неотдавна нашата парламентарна група защити по убедителен начин необходимостта от професионално военно ръководство на служба „Военна информация” в МО и успешно се пребори заедно с други парламентарни сили с ветото на президента Плевнелиев, отстояващо цивилното ръководство на тази служба и фалшивата потребност от нов вид граждански контрол върху нея”, обясни ген. Михов. Той припомни и позицията на Георги Първанов, отразена в словото му при обсъждане на резултатите от подготовката на българската армия и състоянието на войсковия ред и дисциплината през 2010 г.
