Бивш вътрешен министър със 7 ВЪПРОСА към властта след касапницата на "Тракия"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Били ли са задействани съществуващите механизми за предотвратяване на тежки пътни инциденти преди трагедията на автомагистрала "Тракия"? Този въпрос постави бившият министър на вътрешните работи, заместник-директор на СДВР и директор на Главна дирекция "Национална полиция" Христо Терзийски.
Депутатът от ГЕРБ припомни, че още през 2019 г. правителството на Бойко Борисов е създало Национален координационен център за пътна безопасност с конкретни процедури за реакция при опасни метеорологични условия.
Терзийски отправи седем въпроса към управляващите и настоя за проверка на действията на АПИ, МВР и останалите отговорни институции, за да се установи дали са били предприети необходимите превантивни мерки:
"Когато една трагедия е можела да бъде предотвратена, съчувствието не е достатъчно. Нужни са проверка, ясни отговори и отговорност! Особено когато са били създадени административен капацитет и протоколи за действие, за да бъде тя избегната.
Като човек, ръководил Главна дирекция "Национална полиция" през 2015-2020 г. и Министерството на вътрешните работи през 2020-2021 г., знам колко важни са навременната реакция и добрата координация между институциите. Затова искам да обърна внимание на организацията за пътна безопасност и превенция в този период:
През 2019 г. с министерско постановление на кабинета "Борисов-3" бе създаден Националният координационен център за пътна безопасност. В работата му бяха включени служители на АПИ, ИААА, Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата, "Пътна полиция" и "Пожарна безопасност". Бяха въведени и процедури за взаимодействие между пътноподдържащите фирми, областните пътни управления, Ситуационния център на АПИ и Националния координационен център.
При определени рискови метеорологични условия - включително температура около и под 3 градуса в съчетание с мъгла - организацията предвиждаше конкретни превантивни действия:
- Оглед на пътния участък от пътноподдържащата фирма във възможно най-кратък срок.
- Обработка на настилката със сол, когато е необходимо да се предотврати заледяване.
- Незабавно уведомяване на съответното областно пътно управление, Ситуационния център на АПИ и дежурната част на съответното районно управление на МВР.
- Координирани мерки за обезопасяване - предупредителни автомобили, подходяща сигнализация и полицейско присъствие, а при нужда и ограничаване или временно спиране на движението.
Целта е ясна: опасността да бъде установена и овладяна, преди да се стигне до тежка катастрофа.
Затова обществото има право на конкретни отговори от управляващите:
1. Извършен ли е оглед на пътния участък?
2. Обработена ли е настилката, ако условията са го налагали?
3. Уведомени ли са ОПУ – Ямбол и Ситуационният център на АПИ?
4. Подадена ли е информация към Националния координационен център в МВР?
5. Предприети ли са мерки за обезопасяване - предупредителни автомобили, сигнализация и полицейско присъствие?
6. Ако институциите са разполагали с информация за опасните условия, защо не са действали навреме?
7. Разпоредени ли са вътрешни проверки за действията на служителите в координационния център на МВР и в Ситуационния център на АПИ?
Трябва да бъдат проверени оперативните дневници, метеорологичните данни, подадените сигнали, комуникацията между институциите и действията на всички отговорни структури.
Тези въпроси не са предварително посочване на виновни. Те са изискване за истина. Процедурите и координационните механизми съществуват, за да предотвратяват трагедии - и трябва да се установи дали са били задействани, когато това е било необходимо.
Националният координационен център и въведените процедури имат смисъл само ако работят точно в критичния момент.
Пътната безопасност не е отговорност само на полицията. Тя зависи от цяла система, в която всяка институция трябва да действа навреме и в синхрон с останалите.
Нужни са ясни отговори! Нужна е отговорност и реални действия, за да не се повтаря подобна трагедия!".
