Вижте разказа на българката, която се размина на косъм от смъртта в Брюксел, няколко секунди спасяват живота й
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Репортерът на Нова телевизия Марина Стоименова се срещна с българка, която се оказала на метър от взрива на летището в Брюксел. Единствено няколко секунди спасяват живота й. Във вторник сутринта Елена пристига на летището, убедена, че след няколко часа ще лети за Съединените щати. Опитва да извади бордна карта за полета си, но машината за електронно чекиране и изписва, че има проблем и трябва да потърси помощ.
Оказва се, че проблемът е малка формалност, която трябва да оправи отново електронно чрез машина, която се намира на няколко крачки от нея.
Служителка на американския оператор я води. "Помолих я да ми помогне, но тя каза, че има работа и се върна. Върна се на онова място. В момента, в който извадих паспорта си, гръмна първата бомба. Веднага клекнах, отнякъде се появи една служителка, която се вкопчи в мен, двете се прегърнахме. Тогава се случи вторият взрив. Той беше страхотно зловещ”, разказва Елена.
Тя успява да избяга и заедно с още 30 човека се скриват в малка стая. Тогава всичко се превръща в кошмар. "И тогава усетих, че сякаш автоматично съм натиснала някакъв бутон на абсолютна безчувственост. Или не точно безчувственост, ами спокойствие и тръпнене и някакво усещане, че това са нещата. Една жена на сантиметри от мен крещеше и плачеше, но аз не я чувах. Аз всъщност не чувах”, споделя още Елена. Минути по-късно тя и останалите в стаята са изкарани от служител на летището, но за да избягат от кошмара, трябва да минат точно през него.
"Като че ли мозъкът ми отказваше или още отказва да приеме, че може би съм видяла хора там, които са ранени. Точно срещу мен видях един човек, който лежеше, единият му крак беше откъснат частично от тялото. Имаше и едно момче, легнало по корем, защото усетих, че мърда, но по главата му имаше кръв”, спомня си Елена. Всички крещят, но тя продължава да не чува нищо. Вижда само лицата им. След няколко секунди Елена се озовава навън заедно с още хиляди хора. Тогава настъпва мълчанието. Тя повежда тълпата и част от хората извървяват 3 километра пеша до най-близкото населено място.
Стига до дома си, без да знае, че нейното оцеляване е спасило и нейният зет. Момчето вървяло към метрото и трябвало да слезе на станция „Маалбек”, която беше атакувана час след летището. Когато разбира какво се е случило и че Елена е жива, зет й се връща обратно вкъщи, за да я чака. За Елена става все по-тежко, защото все по-ясно осъзнава какво е преживяла. Все по-трудно й е да си представи да осъществи онова прекъснато пътуване до Съединените щати. Разказва мислите си – че чувства, че светът е в затворена улица, от която няма изход.
Днес Елена все по-често вижда лицата от онази сутрин. Мисли и за нея – служителката на авиокомпанията, която се е върнала на мястото, на което е трябвало да бъде и Елена. Мястото, на което избухна първата бомба.
