Последвайте ни в Google News Showcase
Какво им стана на тези хора,бе?Борисов изрева като ранена в сърцето пантера заради това, че съм пуснал в моето предаване „Оригиналът“ по ТВ7 една шега по негов адрес. Става дума за монтираното от различни източници „интервю“ по темата на предстоящите евроизбори. По същество това беше един протест срещу бойкота на партия ГЕРБ по негова заповед срещу ТВ7. Именно затова накрая отново отправих покана към Борисов да участва в моето предаване, като му гарантирам пълна толерантност.
Защо го заболя толкова силно, та чак посочи на СЕМ за какво да бъда наказан, макар то да не се отнася до неговите уж нарушени граждански права, а до „заблуждаващото“ заглавие, което било невярна реклама.
Заболя го, защото посегнахме на едно от най-зловредните му деяния, а именно феодализацията на медийното пространство, според което лидерите са парцелирали медиите като феоди, в които само те могат да се разпореждат. Да се изявяват, когато си поискат, да си имат „свои“ удобни журналисти, които няма да ги разтревожат с неудобни въпроси. Досега обществото стои някак си безучастно към това крещящо посегателство на свободата на словото. От него страдат не само журналистите, които искат да бъдат обективни и да показват различни мнения. Най-много страда самото общество, защото не може да съпоставя различните позиции, да си съставя собствено мнение. А това е основополагащ принцип на демократичната журналистика.
Но защо така болезнено реагира и моят добър приятел Георги Лозанов, председател на СЕМ. Да не би да проповядахме расизъм, педофилия, да сеехме омраза, фашизъм? Ясно ми е, че в някаква степен той е зависим от Бойко Борисов, който го е издигнал на този пост. Но все пак свободата на словото не е само заемането на висок пост. Не е и в умелото словесно жонглиране с демократични термини. Свободата на словото изисква борба, изисква да се противопоставяш на по-силните от теб, изисква и жертви понякога.
От какво толкова бе изплашен доцент Лозанов, та три дни не спря да говори навсякъде, по всички медии, едни и същи неща, без нито веднъж да си каже мнението за това разделение на медиите, което ни връща към посттоталитарните времена, а само повтаряше колко жестоко нарушение е заблуждаващото заглавие.
Нямах намерение да се занимавам отново със скандала за интервюто-колаж. Очевидно е, че авторите на обвинението или не са гледали предаването или така им изнася, та така упорито и досадно да повтарят едни и същи необосновани твърдения. Трябва ли отново да им обяснявам, че не аз задавах въпросите в колажа, а те бяха изписани и така се разбира, че това е монтаж, и че освен това през цялото време текат надписи откъде са взети кадрите, което потвърждава същото, така че и най-неинтелигентният зрител ще разбере, че това е шега, а не имитация на истинско интервю. Така че не накрая, а още от самото начало става ясно какво гледат зрителите.
Трябва ли да обяснявам на Борисов и Лозанов, които ме убеждават, че това не било сатирично или комедийно предаване, че сатирата е присъщо оръжие на сериозната публицистика, и че „Оригиналът“ още от самото си начало използва широко сатирични форми. Това Борисов го знае много добре. Нали съвсем наскоро той се скара публично на г-н Радан Кънев, че е участвал в „Оригиналът“, където го накарахме да коментира една видеокарикатура, в която Борисов е в образа на Кръстника. И да изтъкваме ли колко е неуместно един бивш министър-председател да пише гневни писма за „подлъгваща“ реклама в едно заглавие, като че ли сме продавали моркови.
Две са причините все пак да кажа още нещо. Едната е, че щом и великият Карбовски се включи в спора, значи има колеги, които разбират за какво всъщност става дума и искат да се сложи край на феодализацията на медиите. И втората е, че СЕМ и неговият председател така патетично се ангажираха с темата, като че ли е посегнато на най-святото в душата им. Има доста смущаващи факти в поведението на СЕМ.
1. СЕМ е взел решението си по оплакването на Борисов още на 8-ми /вторник/ преди обяд, т.е. почти свектавично с полуването на писмото на Борисов. Като знаем как е реагирал в други случаи, остава да си представим, че той е бил събран, строен и е чакал. Знам със сигурност, че е така, защото още преди обяд ми се обади колегата Иван Бедров и ми цитира какво е казал Г. Лозанов.
2. На следващия ден /сряда/ обаче все още нямаше официално съобщение от СЕМ за неговото становище. То се появи в пресата чак в четвъртък /10-ти/. Защо с такова закъснение? Очевидно в СЕМ са решили тактически да изчакат, за да създадат впечатление, че са обмислили отговора.
3. А „отговорът“ на СЕМ така буквално повтаря констатациите на Борисов, сякаш и двата документа са писани или диктувани от един и същи човек. Всичко се повтаря, дори и предложеното наказание „по член 33 от ЗРТ, параграф 4 и 9“, цитатът е от писмото на Борисов. Доколкото познаваме стила на Борисов, едва ли той е автор на това експертно предложение. Но доколкото предхожда решението на СЕМ, значи Борисов дава опорните точки на доцент Лозанов. Ето това е фалш — шумен и жалък.
Оттук вече патосът и пребледнелите устни на председателя на СЕМ, надявам се все още мой приятел, са обясними. Той стига до там да твърди, че „Оригиналът“ му приличал на жълта таблоидна медия. Далече е отишъл. Всичките му усилия са хвърлени да се изпълни волята на Борисов, като дори традиционното позоваване на демократични понятия е оставено на заден план. СЕМ отказва да дискутира темата, която е целта на целия експеримент - да се провокира счупване на порочната традиция всеки политически лидер да има своя телевизия и свои обслужващи журналисти. Ако в СЕМ не разбират тази практика като възможно най-крещящото нарушение на свободата на словото, то не е никак за чудене, че по времето на този СЕМ България по свобода на словото се нарежда някъде между африканските диктатори и людоедите.
Но нека в СЕМ да знаят, че техният проблем не е само загубата на личната им чест и достойнство. Те поставят под съмнение въобще смисъла от своето съществуване, поне в сегашната му квотна формула. Като представители на различни политически квоти, те защитават определени интереси. Председателят на СЕМ е назначен от Бойко Борисов и се съобразява с неговите интреси. Има и представител на Първанов и той защитава неговите интереси, макар бившият президент отдавна да не представлява надпартийна институция. И т.н. Ето в това е проблемът на СЕМ. Те не представляват обществото. И на това трябва да се сложи край.
И още нещо. Слушах веднъж Румяна Бъчварова, която бе съветник на Борисов, а сега е член на ръководството на ГЕРБ, да се съгласява по една телевизия, че един политик трябва да участва - даже е задължително, в такава телевизия, която евентуално смята, че не е добронамерена към него. Само че Борисов точно това не спазва. Освен това аз лично, пък и нашето педаване, няма никаква вина за неговите отношения с ТВ7 от времето, когато е била благосклонна към него, а сега не била и т.н. Мен тези неща не ме засягат. Това, което аз искам, е всички политици да се явяват навсякъде и журналистите да не са поставени така, че насила да разговарят само с част от политическия свят. Това е заблуждение на самата публика.
И накрая - съвсем не съм сигурен, че при едно истинско интервю с Борисов той щеше да се представи по-добре.
