Майката на сгазения от джип Паоло няма сили да отиде на делото, за да не се види с шофьора

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

“Щастие вече няма, любовта не ме интересува. За какво ми е този късмет”, казва майката на убития от джип в пешеходната зона на Стара Загора Паоло - Красимира Иванова, когато сервитьорка й поднася кафе с късметче към него. Пада й се “Запознанство”. Жената се чуди как да го тълкува - може да е на добро, може и да не е, пише "24 часа".

Днес семейството на 4-годишното момченце ще запали свещ, тъй като се навършват 3 месеца от трагедията, станала на 2 юни. Тогава малко след 19 ч 45-годишният Георги Сапунджиев навлезе с джипа си в забранена за кола зона на ул. “Цар Симеон Велики” в Стара Загора и уби на място детето.

Сестричката му близначка Анжела и съседско дете, с което били излезли на разходка, се разминаха като по чудо.

“Разследването на катастрофата ще завърши до 15-20 дни, след което делото ще бъде предадено на наблюдаващия прокурор Румен Арабаджиков. Ако той няма забележки, ще напише обвинителен акт и ще го внесе в съда. Веднъж 2-месечният срок за разследване бе удължен с още 2 месеца, за да бъдат направени допълнителни експертизи, поискани от адвокатите на семейството на детето.

Надявам се да няма ново удължаване”, каза говорителят на окръжната прокуратура Нейка Тенева. Така най-реалният срок за старт на делото е в късна есен.

“Нямам сили, не искам пак да видя този човек и вероятно няма да отидем на делото”, казва Красимира. Тя не иска пак да се връща към кошмара, нито да се изправи лице в лице с шофьора на джипа.

“Моят клиент остава под домашен арест, не сме искали промяна на мярката. Има и други подобни случаи, а демонизираха точно него. Става въпрос за непредпазливо деяние”, е позицията на адвоката на Сапунджиев - Георги Георгиев.

Той твърди, че веднага след инцидента свидетели свалили шофьора от колата и му нанесли побой - нещо, което прокуратурата не била разследвала. Тогава тъпанчето на лявото ухо на клиента му било спукано, но Сапунджиев не получил разрешение да напусне дома си, за да си оперира ухото. Сега загубил 20-30% от слуха си. Адвокатът казва, че по-късно клиентът му ще води дело.

“Тройна медицинска експертиза е доказала, че ухото му е здраво. Стига е търсил поводи да го съжаляват. И докато нашето дете гние в гроба, разбрахме, че той, както си стои вкъщи, подписал декларация, с която разрешава непълнолетното му дете да замине на почивка в чужбина”, възмущава се почерненото семейство.

Те самите едва си позволили да заведат за няколко дни дъщеричката си Анжела на море след настойчивата покана на приятели. С детето още работи психолог. “И моята професия е такава, но аз не мога да работя нито с нея, нито със себе си”, допълва Красимира. Тя все още е в болнични и не се е върната на работа.

Юристи допускат, че на предстоящото дело ще обсъждат и здравословното състояние на подсъдимия, но очакват големият дебат да се води около това дали мястото, на което
загина Паоло, е пешеходна зона по смисъла на закона, или не. Това било от значение за тежестта на извършеното престъпление.

В Стара Загора и децата знаят, че ул. “Цар Симеон Велики” между “Хаджи Димитър Асенов” и “Патриарх Евтимий” е пешеходна зона. Според общинари тя е определена за такава още преди 1989 г., когато било спряно движението на градския транспорт и на автомобилите по нея.

До смъртта на Паоло например влизането на автомобили в този участък бе забранено само със забранителни знаци. Срещу такъв знак навлязъл и Сапунджиев при маневрата си да завие в обратна посока до училище “Васил Левски”, което не оспорва и защитникът му.

Но пътни полицаи обясняват, че при определени условия тези знаци може да се нарушават - ако шофьорът има адресна регистрация на тази улица, ако зарежда магазини, ако е автомобил със специален режим на движение.

Факт е, че след трагедията полицията препоръча и общинският съвет гласува по-строги забрани, сред които и тази да се зареждат магазини и кафенета през тази зона през цялото денонощие. За първи път бяха поставени и 9 нови пътни знака - “задължителен път само за пешеходци”.

Но зоната далеч не е защитена от шофьори, които по някаква причина решават да не спазват знаците и да навлязат в нея - сега няма прегради, които да ги спрат. Още повече че тя се пресича от улици с интензивно движение. В Пловдив например тези дни се похвалиха с най-дългата пешеходна зона в Европа от 1750 м, достъпът до нея с автомобил е абсолютно невъзможен.

“Това е крайност. Неотдавна там почина жена в пешеходната им зона, защото линейката нямала достъп. Ние сега работим по проект, при който на кръстовищата зоната ще бъде преградена с “умни” колчета, които да спират движението, но при нужда - например за да мине кола на пожарната, на Бърза помощ или на почистващата фирма, да се свалят.

Ще монтираме и камери на всички кръстовища по нея”, уверява зам.-кметът Йордан Николов. Той допълни, че след смъртта на Паоло открили на склад 7 такива колчета - кой знае кога поръчани и немонтирани.

Мястото край училище “Васил Левски”, откъдето Георги Сапунджиев навлезе с джипа си по ул. “Цар Симеон Велики” въпреки забранителния знак, веднага бе преградено с бетонни саксии.

“Защо не го направиха по-рано? Зная, че месец преди смъртта на сина ми в общината е внесена подписка от родители, чиито деца учат във “Васил Левски”, но тя била отхвърлена”, казва бащата на Паоло Иван.

“Не мога да кажа дали е имало такава подписка, но не можем да откликваме положително на всяка. Там такива кашпи е имало преди много години, но са били премахнати, останал само знакът.

По-правилно е пътят да се прегражда с “умни” колчета, за да преминават при нужда линейки или пожарни”, допълни Николов. Дни след като загубила сина си, Красимира сигнализирала в общината, че детската площадка пред блока им, на която децата  обичали да си играят, няма ограда и това излага на риск малките заради преминаващите наблизо коли.

Местната власт реагирала веднала и оградила площадката. “Сега трябва да поставят изкуствена неравност край тази площадка, защото често колите тръгват от близкия паркинг с висока скорост”, смята бащата.