Световноизвестната звезда Марта Деянова проговори пред ПИК за блясъка на големите сцени на планетата, за живота зад прожекторите, за чалгата и опростачването в България
Последвайте ни в Google News Showcase
Пианистката Марта Деянова е една от най-известните български звезди, признати по целия свят. Свирила е на най-престижните световни сцени. Вдигала е на крака публиката в най-големите концертни зали на планетата. Марта Деянова държи рекорд - викана е шест пъти на бис.
Марта Деянова започва да свири на петгодишна възраст. И още като дете е призната за гений. На 16 и на 17 г. печели първите награди на престижни конкурси у нас и в Италия. "Тя е сензация в музиката и ще има страхотна кариера”, прогнозира прочутият Йехуди Менухин. И прогнозата му се сбъдва. Още на 20-годишна възраст тя вече има договори с импресарии от много страни. Започва да изнася концерти в цяла Европа, Северна и Южна Америка, и Азия. Изправя на крака и публиката на Карнеги хол в Ню Йорк.
Преди години тя изненадващо продава уникалното си пиано. Тогава сред музикалната гилдия се говори, че е направила това като знак на протест срещу масовата култура в страната.
От 20 г. Марта Деянова живее в Лондон със съпруга си, английския архитект Джералд Рейнолдс.
Марта Деянова не дава интервюта от години. Но за ПИК направи изключение и отговори на въпросите ни.
Интервю на Албена Борисова
- Малко са българите, успели да станат световни звезди като вас? Труден ли е пътят до върха за един човек от нашата малка страна?
- Безкрайно труден. За съжаление българинът няма особено добър имидж по света... ами обратното.
- Казват, че всеки творец трябва да усети кога да слезе от сцената... Затова ли продадохте старото си уникално пиано?
- Не. Напуснах сцената по съвсем лични причини. И то твърде рано, защото пианистът и артистът може добре да стои на сцената и на 80 г. Продаването на старо или ново пиано няма нищо общо с края на кариерата. Купих си нов роял "Petroff", на който си готвя нещата за нови записи в момента за звукозаписната фирма, с която работя в момента във Великобритания.
- Написахте книга - "Тъмната страна на деня". Къде се пише по-лесно - на компютърната клавиатура или на клавишите на пианото?
- Да-а-а, книгата ми... Веднага искам да кажа, че тя не е биография и никога не съм я замисляла като такава. Това е една странна и истинска любов от началото до края. И от нея няма излизане, няма бягство. А за въпроса за клавишите.... Едното и другото нямат нищо общо.
- Живеете в Лондон. Съпругът ви е англичанин. Как минава един ваш ден?
- Съвършено самостоятелно. Имам двама сина. Но те се научиха, както и аз, че всеки има свой личен живот, за който не се задават въпроси. Освен ако някой не иска нещо да сподели.
- Липсва ли ви България?
- Ужасно ми липсва. Винаги ми е липсвала през последните 20 г., откакто живеят във Великобритания. Всяко лято намирам начин да се върна в любимата ми родна София, да се поразходя, да изпия по една - две бири в ресторанта над езерото на "Орлов мост"... Може би защото съм родена съвсем наблизо, на ул. "Цар Асен II".
- Какво ще кажете на младите българи, които бягат презглава от България? Посъветвайте ги нещо.
- Аз съвети нито давам, нито имам право на това. Бягането от България означава и скорошно завръщане, защото чужбината си остава винаги чужбина и животът там съвсем не е лесен. Тъкмо обратното. Има си също своите "тъмни страни". И не само млади впрочем напускат. Много от тях се завърнаха отдавна. Аз имам апартамент в Испания и почти всички българи, с които случайно се запознах там, а те са много, ми се оплакваха колко трудно се правят пари и колко всичко изглежда ужасно лесно, гледано от къщи в България.
- Следите ли какво се случва в България?
- Не, почти не следя нищо, което става в България. Мисля си, че просто вече нямам нито желание, нито нерви. Слушам предимно само за скандали.
- В България все повече се харесва чалгата. Както се казва - музика от две ноти. А вашите колеги взимат нищожни хонорари и нямат публика. Защо се получи това опростачване, според вас? Има ли бъдеще една държава на субкултурата?
.- Чалгата е явление за последните 10 - 15 години. Нямам какво особено да кажа. Това е пълна липса на елементарен вкус и тотално опростачване. Никакво бъдеще, по-скоро тотално пропадане.
- С какво искате да ви запомнят феновете ви?
- Ха-ха. Разсмяхте ме. Може би с това, че нося само дънки. Пия бира, ходя по кръчми, обичам футбол, бързи коли, хубави мъже... Винаги имам куче до себе си. А, да... и понякога свиря на пиано.
