Последвайте ни в Google News Showcase
Любителите на традиционната лютеница могат да опитат червеното изкушение днес на фермерския пазар "Иван Вазов". С днешното събитие се целят три неща, разказва един от организаторите кулинарният историк Ангел Ангелов. Първо, да се популяризира работата на фермерските пазари и на Хранкооп, които имат директен контакт с производителите. В София има само три фермерски пазара - "Римска стена", "Иван Вазов" и "Младост".
Целта е да се създават продукти, които са за собствено ползване като се спазва традицията и се ползват продукти директно от производителите. Ангелов посочи също, че лютеницата, която се вари днес се прави на кооперативен принцип от много хора. Така с направата ще се прецени колко излиза едно бурканче домашно приготвена лютеница, направена с хубави продукти. Друга цел е да се популяризира сред хората домашното производство на такива храни.
Защо лютеница? Лютеницата е традиционна храна, но зеленчуците, от които се прави тя - домати и чушки, са по-млади зеленчуци, появили се по-късно по нашите земи. В страната ни са се консумирали в миналото предимно зеле, моркови, разновидности на лук, ряпа, целина, жито и то по-различно от познатото сега, а също и лимец, овес и ръж. Свинското месо, както и овнешкото са били на голяма почит. В миналото месото се е консервирало със сол.
По тази причина са традиционни еленският бут, горнооряховският суджук, карловската луканка, тракийската луканка, бански старец и бабек. Навсякъде, където е малко по-високо и студът се задържа по-дълго, хората са сушели меса по различен начин. Важно е да се знае какво е традиционна храна, каза още Ангел Ангелов. Всъщност, когато две поколения са приемали една и съща храна, то тя може да се възприеме като традиционна. Кога точно е станала лютеницата традиционна е трудно да се каже. Това разбира се, е станало след като българите са възприели доматите като ядлив зеленчук и са потърсили начин за консервирането им за през зимата.
