Последвайте ни в Google News Showcase
В деня на изборите мнозина - кажи-речи половината от тия, дето имат право на глас, не отидоха пред урните. Отидоха за гъби или се отдадоха на тежък размисъл.
Аз не размишлявам вече. И гъби не бера. От 5 октомври насам бера камъни, че ще замръзнат зимъс. С тия камъни, дами и господа, другарки и другари, ще гласува народът. Ще гласува масово. Тая работа ще се случи обаче, чак когато му дойдат първите непосилни сметки за ток. Тия сметки, дето и сега му вадят залъка от устата, лекарствата от аптечката и пращат децата и внуците му да аргатуват в чужбина.
Защото, мили мои, победителят Бойко кабинет можело да не прави. Реформаторът Радан му се дръвчи. Националистите и Бареков се репчат в тежък махмурлук. Мишо Миков се чуди на кой свят е, след като Станишев му завеща Столетницата в кома. Най-циничен е бай ви Местан. Той седи тихичко и гледа сеира на раята. Като същински евроатлантик даже си разширява влиянието. Вечерта след изборите нагло поздрави хората си от Ловеч и Върбовка, докато от първия ред в НДК му ръкопляскаха генерал Симеонов и Петър Чобанов.
За тия, дето не се сещат, ще ви припомня, че край Къкрина до Ловеч е заловен Васил Левски, а край Върбовка е разбита четата на Филип Тотю.
Та е време за „пиянството на един народ”, може би и за камънето и дървето от „О, Шипка”.
Борис МИШЕВ, Казанлък
