ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Войната в Украйна, започнала през 2022 г. с пълномащабната руска инвазия, не остана ограничен регионален конфликт. Тя се превърна в мощен геополитически сигнал: в свят, където агресията не води до тежки последици за агресора, се създава опасен прецедент. Международната система, изградена след Втората световна война върху принципите на териториална неприкосновеност и колективна сигурност, започва да се разклаща. Именно в такъв момент други замразени или напрегнати конфликти – като този между Израел и Палестина или между Индия и Пакистан – започват да ескалират.
Израел и Палестина: история на несправедливости и наслагвано напрежение
Конфликтът между Израел и Палестина има корени в началото на XX век, когато под британския мандат започва масова еврейска имиграция към земи, населени от арабски палестинци. Създаването на Израел през 1948 г. довежда до първата арабско-израелска война, бежанска криза и трайно напрежение. Историческата несправедливост, усещана от палестинския народ, е подсилвана с всяка окупация, с всяко селище на Западния бряг и всяка неуспешна мирна инициатива.
Въпреки многократните международни призиви за двудържавно решение, липсата на реален натиск върху израелската политика от страна на големите сили позволява конфликта да тлее десетилетия. След 2022 г. и началото на войната в Украйна, се наблюдава промяна в глобалната динамика – правителства, групировки и движения по света започват да възприемат международната общност като пасивна, дори лицемерна. За Хамас, както и за редица радикални сили, светът изглежда разделен на зони, където законите важат, и зони, където важи само правото на силния.
Индия и Пакистан: ядрено уравнение на ръба
Разделянето на Британска Индия през 1947 г. поражда един от най-опасните и дългосрочни конфликти в модерната история – този между Индия и Пакистан. Оттогава двете страни са воювали три пъти, провели са ядрени опити и редовно се замесват в гранични престрелки в спорния регион Кашмир. Национализмът, религиозната омраза и историческите рани правят ситуацията особено уязвима за внезапна ескалация.
Когато една велика сила като Русия използва военна сила за териториално разширение и не срещне колективен отпор, това изпраща послание и на други държави: нормите могат да бъдат заобиколени. Именно тази логика – „щом те могат, можем и ние“ – е наблюдавана и в годините преди Втората световна война, когато отсъствието на реакция към нацистка Германия и фашистка Италия довежда до глобален сблъсък.
Ролята на неолибералната политика: когато икономиката подкопава сигурността
Наред с геополитическите фактори, значителна роля за разклащането на международния ред играе и неолибералната външна политика, доминираща в САЩ и ЕС през последните три-четири десетилетия. След края на Студената война, Западът масово прехвърля фокуса от стабилността и дългосрочната сигурност към икономическата глобализация, дерегулацията и финансовия растеж. Сигурността на партньорите в Източна Европа, Близкия изток или Азия често се разглеждаше през призмата на икономически интереси, а не на стратегическа устойчивост.
Политиките, основани на икономически егоизъм, подценяване на авторитарните заплахи и отказ от дълбока ангажираност със слаби региони, създадоха вакуум. Русия, Китай, Иран и други го запълниха със собствени интерпретации на сила, влияние и безнаказаност. В резултат – когато днес избухват конфликти в Украйна, Газа, Кашмир или Судан, Западът изглежда реактивен, а не проактивен.
Както Европа през 1930-те търгуваше с Германия и се надяваше, че Хитлер „ще се задоволи“ с малко, така и днес се правят отстъпки, които временно пазят икономическо удобство, но подкопават стратегическата сигурност. Дългосрочната цена на тази политика вече се плаща – в човешки животи, разрушени държави и глобална нестабилност.
Един глобален урок от историята
Историята ясно показва: когато една агресия не бъде спряна категорично, тя вдъхновява други. Войната в Украйна не е просто конфликт между две държави – тя е лакмус за здравето на международния ред. Ако Западът продължи да действа фрагментирано, воден от краткосрочни икономически интереси, без силни морални и стратегически ориентири, броят на конфликтите само ще се увеличава.
Израел и Палестина, Индия и Пакистан, Тайван и Китай, Армения и Азербайджан – всички тези точки от картата могат да пламнат в един свят, в който силата е по-силна от правото.
