Бойко може да говори за чудеса, но никога не допуска да се случат
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В началото нямаше нищо. И Бог каза: „Да бъде светлина!". И биде светлина. Продължаваше да няма нищо, но вече се виждаше много по-добре.
Елън де Дженеръс
Мина и средата на септември и ГЕРБ пак не показа кандидата си за президентския пост. Цветанов измести термина за началото на октомври. А изборите са на 6 ноември. Значи на електората се оставя само месец да помисли. Не обича ГЕРБ хората да мислят много-много. Ако си спомняте, те за едни избори дори деня за размисъл махнаха.
Цветанов обясни забавянето с народополезни съображения – „правителството, Народното събрание да работят нормално”. Това обяснение е толкова смислено, колкото и Борисовото – че причината за забавянето бил ретроградният Меркурий.
Но кандидат имали, не е да нямат. Той е, обясни Цецерон, „човек с твърд характер, който се е доказал в управлението, достатъчно разпознаваем в европейските столици и медиатор, който да може да се справи в сложната международна обстановка”.
И продължава да няма нищо, но вече се виждаше много по-добре…
Такива в ГЕРБ има с хиляди, така че това изказване не ни приближава до решението на ребуса. Всъщност то не е ребус, а шарада, и то от най-сложните, която не е по силите дори на стария майстор на шаради Синицки…
Без да се отплесвам много, ще обясня как се съставя шарада по метода „Синицки”. Майстор Синицки разделяше думата на срички и за всяка сричка измисляше стихотворна легенда.
Първа сричка от английски е забава.
Втора сричка, пак английска, за член става.
Трета сричка членът във съдружие поставя.
А четвърта за капак отзад застава.
Предполагам, че въпреки нескопосния ми опит сте отгатнали отговора на шарадата - Фан-дъ-ко-ва. Но това е само пример. Последната мълва твърди, че шарадата, пардон, Фандъкова е оттеглена по здравословни причини.
По-горе малко се изхвърлих. Чак хиляди не са, но има няколко. И ако се напъна, поне един от тях ще мога да посоча, но сега ме мързи.
Няма смислено обяснение за това тайнствено поведение на ГЕРБ. Всички обяснения, до които достигнах, са несмислени. ГЕРБ още не могат да определят кандидата си. Борисов още се колебае дали да не е той кандидат. Премиерът иска да изгубят президентските и да предизвикат предсрочни парламентарни избори. Наистина само безсмислени работи ми идат на ума.
Така че въпросът „Защо” засега го оставяме настрана. Я си представете, че е просто от глупост! И тогава ние ще сме два пъти глупави, дето търсим резон в глупостта! Не, не ни достига образованост и политическа инвенция да решим тази шарада. Но можем да отговорим на друг въпрос, който е не по-малко важен: Какво постига ГЕРБ с тази политика.
На едно друго място написах, че ако сме хора като хората, трябва да бойкотираме тези избори. ГЕРБ се гаври и със собствения си електорат, и с целия електорален корпус. Най-много с бъдещия президент, който месец преди изборите още е инкогнито. Затова предлагам да го именуваме Кияка. Кияк, за който не знае, е дървото, с което се бие тъпанът. То няма самостоятелна роля, а е само екстензия на ръката на тупанджията. Президентът Кияк се очертава като назначенец. Той няма да има почти никаква лична заслуга за спечелването на поста. Той ще бъде направен президент. Заслугата ще бъде на партията, а още по-точно – на нейния лидер. Нищожните и без това прерогативи на институцията ще бъдат занулени. Тя ще се превърне в продължение на изпълнителната власт и лично на премиера. (Които са наясно с тъпаните, знаят, че те, освен кияк, имат и една малка пръчка, с която се потропва по резонансната кожа, но ще бъде глупаво да питаме за нея, при условие че киякът е още неясен.)
И президентът Плевнелиев беше назначенец, но понеже му беше дадена възможност и той да поучаства в предизборната борба, взе че си въобрази, че има личен принос за победата. Което му даде самочувствие за самостоятелно поведение в известни тесни граници. Наистина доста тесни. Но с бъдещия президент тази грешка ще бъде поправена.
Борисов подготви и целия идеен чеиз на Кияка. Той няма нужда за нищо да се грижи. Мисля, че в един от предишните броеве ви обърнах внимание на това, че в последните няколко месеца Борисов създаде перфектната идеологическа среда за кандидата си. Промени отношението си към Русия, реанимира, или поне се престори, руските енергийни проекти, категорично отхвърли идеите за Черноморска флотилия, насочена срещу Русия, позволи си антиевропейска риторика по повод бежанската криза, тропна по масата на европейските лидери да дават 160 млн. евро „незабавно”… С една дума, свидетели сме на бърз аншлус в идеологическите територии на АБВ, БСП и другите проруски партии. Не бяха пощадени и „турските” партии.
Приятелството с Ердоган подготвя психологически електората на ДПС и ДОСТ да подкрепи ГЕРБ на втория тур, а може би и още на първия. Междувременно Борисов не пропуска да декларира, че кандидатът на ГЕРБ ще е с евроатлантически профил. Колкото да успокои съвестта на прозападно ориентираните си симпатизанти и да подаде ръка на тотално ошашавените избиратели на Реформаторския блок.
Така че, макар и да няма кандидат, кампанията на ГЕРБ си тече. И то в правилната посока. Ако не стане някакво чудо, президентът ще се казва „От ГЕРБ”. Но, както е известно, Бойко може много да говори за чудеса, но никога не допуска да се случат.
Разводът между АБВ и БСП допълнително снижи потенциала на евентуалното чудо. На тепиха излезе още един ляв кандидат – Ивайло Калфин. И лявото пространство вече е максимално уплътнено – ген. Радев, Калфин, Татяна Дончева.
Зад Калфин стои коалиция "Калфин - президент", в която влизат още 6 нанопартии - "Гергьовден", ГОРД, БП "Либерали" и Обединеният блок на труда.
Но ГЕРБ са като Мечо Пух – колкото повече, толкова повече. И това се отнася не само за гърненцата с мед, а и за много други работи. Нека се множат. Колкото повече кандидати се борят за второто място, толкова по-сигурно е първото място на ГЕРБ.
Между другото, Калфин щял да наблегне на социалната чувствителност. Както знаете, социалната чувствителност е най-трайната характеристика на партия АБВ и нейния лидер. Президентът Първанов беше първият социален президент. Или щеше да бъде, забравил съм вече…
Не отричам, че Калфин има някои предимства. Например той вече е бит веднъж. А казват, че един бит струва колкото двама небити. Не знам дали това се отнася и за два пъти битите. Защото към днешна дата нещата изглеждат така: Ако изобщо се стигне до балотаж, то той ще е между Кияка и ген. Радев. На генерала му сложиха за закапече (ЗКПЧ) Илияна Йотова. Ей, казах ли ви как щях да я блъсна на „Иван Асен”? Не, на други читатели разказах. На вас май не съм споделял дори, че съм запален велосипедист. Та карам си аз съвсем неправилно по тротоара и замалко да я блъсна изотзад. Както си вървеше, и изведнъж свърна вдясно. Опитах се да я заобиколя, но никак не е лесно да заобиколиш Илияна Йотова. Чак сега разбрах смисъла на израза „незаобиколим фактор” в цялата му дълбочина и най-вече ширина. Както и да е, с голям зор я заобиколих. Но ген. Радев няма да може да я заобиколи. Чака го полет с яки турбуленции.
Ако слушате партиите, всичките ще са победители. Гоце вика, че тяхната коалиция се казвала „Калфин - президент”, а не „Калфин – кандидат за балотажа”. Бае си за страх, не вярвам да си вярва. А ген. Наско от ДСБ вика: "Трайков е нова Tesla, БСП сложиха москвич, очакваме ГЕРБ да извади лада". Може, но по-вероятно е да не може. Трайчо ще се бори за второто второ място, ако не и за третото. Tesla?! Това като го казал пред журналистите, и един колега, голям зевзек, почнал да си тананика Тутурутката, там за теслата и дръжката… Което е незаслужено, защото метафората на ген. Наско не е дърводелска, а чисто политическа, даже геополитическа. Tesla е обобщеният образ на евроатлантизма, а москвич и лада са русофилстващите партии и кандидати. Което, разбира се, не изключва дръжката…
И така, ако теглим чертата накрая, виждаме кръстачката, виждаме конците, виждаме и ръката, която ги движи. Това са важните работи, които трябва да се видят в едни избори. Другото, куклата, е дребна подробност, която, убеден съм, вие ще пренебрегнете с лекота, когато застанете пред урната. Артистът е важен, а не куклата.
Ама артист да видиш! Народен артист!
Още коментари и интересни четива вижте на Retro.bg!
