Вежди Рашидов в емоционална изповед пред ПИК за Ламбо, Стоянка Мутафова и големите творци - отиват ли си талантите, идват ли нови, защо Бай Ганьо се превърна в национален герой
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
България изгуби много талантливи творци през 2019 г. Легенди като Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова починаха в края на годината, но оставиха след себе си десетки филми и стотици роли от ярки театрални постановки.
Йосиф Шамли, Иван Ласкин, Милчо Левиев и Юлиян Вучков ни напуснаха през годината. Двама политици - Любен Корнезов и Жорж Ганчев, се наредиха в черния списък.
Потърсихме Вежди Рашидов за коментар - осиротява ли интелектуалният елит на България, ще успее ли простотията да унищожи културата и изкуството ни.
Интервю на Албена БОРИСОВА
- Простихме се със знакови фигури в изкуството и интелектуалния живот на страната. Отиват ли си талантите, г-н Рашидов?
- Талантите си отиват, таланти идват. Този, който създава изкуство, е незаменим. Животът е кръговрат. Поезията не свършва до Ботев. Той е гениален и е велик за своето време. След него идват други. Това не означава, че Ботев е изгубил стойността си. Напротив, просто всяко време има своите таланти и гении. И колкото са повече, толкова е по-богата културата ни. Докато има живот, ще има и таланти. Когато си отидат, особено за изключителни творци, ние тъгуваме. Нормално е.
- На поклонението на Стефан Данаилов се случи нещо уникално. Сякаш никога един народ така масово не се е прощавал с творец?!
- Народът се прощава с тези, които обича. Когато един творец дарява любов, хората му отвръщат с любов. А когато сее тръни, получава тръни. Всеки човек иска да бъде обичан, особено творецът. А такива като Стефан Данаилов са били обичащи хора и те получиха своята любов.
- Има ли нова смяна от ярки таланти?
- Има, разбира се. Има прекрасни художници, писатели, музиканти. И ще се раждат още. И те ще изминат своя път. Ще се сблъскат с трудностите, ще се лутат в живота... Не всички успяват. Важното е едно - трябва да се научим да почитаме талантите си.
- Точно там е проблемът. Защо приживе сякаш не си забелязваме талантите, чак, след като умрат, започваме да ги славославяме?
- Един мой приятел определи народа ни така - народ, пълен с добродетели и проклятие. Малък с тежки комплекси за малоценност. Има сбъркан синдром. Това е проблемът.
- Изкуството, въпреки просташкото време, в което живеем, продължава да съществува. Доказателство е Панаирът на книгата, на който дойдоха много хора. Значи не са малко четящите у нас. Правят се изложби, концерти, тетрални постановки се играят десетилетия...
- Ще дам пример - някъде далече в тишината живее един велик човек и той е написал "Вечерен тромпет", това е Борис Христов. Народът не е опростачен, ние си го опростачихме. Днес берем плодовете. Няма човек в света, който да иска да живее в опростачена среда. Нека да си припомним скечовете с Парцалев, Стоянка Мутафова, Калоянчев. Да гледаме "Българи от старо време" - там е обяснено защо стана така у нас. Затова Бай Ганьо е нашият символ. Докато живеем в собствената си Ганьовщина, ще сме на това дередже.
- Завистта ли е основната причина за това интелектуално дъно, на което се намираме?
- Завистта, ниското самочувствие, посредствеността - всичко заедно. А посредствеността се обединява. Талантливият човек живее сам и умира сам.
- Тъжно звучи. Има ли шанс това да се промени?
- Всичко зависи от нас. Всеки народ е такъв, какъвто си го създадем. Във времето зависи какво сме моделирали. Ако народът дълго време е бил в ръцете на бездарници, губи интелекта си.
- Вие сте творец и политик. Какво очаквате и в двете си битности от 2020 г.?
- Очаквам да продължа да правя моите изложби. Предстои ми юбилей - 70 г. Като политик разбрах горчивата истина, че една птичка пролет не прави. Помислих си, че мога да направя нещо за България. Горчилката е голяма, когато няма кой да ти каже една добра дума, за това, че си се опитал и си направил нещо добро.
- Скъпи сме на добрите думи - това не е ли народопсихология?
- Всеки човек се ражда добър. Малко усилия са необходими, за да се обичаме.
