Вход
София
Времето в София 25 o C

Георги Мамалев в ПИК и "Ретро": Протестиращите да кажат какво ще стане след това, а не просто да сваляме някого. Издигането на бесилки е зловещо! Първите ни мъже да седнат и да се разберат в името на България

Георги Мамалев в ПИК и "Ретро": Протестиращите да кажат какво ще стане след това, а не просто да сваляме някого. Издигането на бесилки е зловещо! Първите ни мъже да седнат и да се разберат в името на България

на 01.08.2020
232294
0
Георги Мамалев в ПИК и "Ретро": Протестиращите да кажат какво ще стане след това, а не просто да сваляме някого. Издигането на бесилки е зловещо! Първите ни мъже да седнат и да се разберат в името на България

Ролята на интелигенцията в обществото вече не е същата, тя загуби своята тежест, вече няма кой да я чуе, приоритетите отдавна са други, с тъга заключава големият актьор Георги Мамалев. Той с тревога следи горещите политически събития у нас и подчертава, че отговорността на първите ни държавни мъже е много голяма. Какво мисли за протестите, какви са страховете му и кой накрая ще плати сметката, Мамалев сподели пред „Ретро“.

- Г-н Мамалев, какво мислите за нагорещената обстановка в страната, за протестите и исканията за оставки, за овесените бесилки и случващото се на площадите?

- Според мен всеки, който протестира против нещо, трябва да има някаква идея – какво ще стане след това, ако техните искания се осъществят. Независимо за какво протестираш. Иначе така, да свалим нещо и някого, без да знаем какво ще правим, е все едно аз да почна да си правя ремонт в кухнята, без да си задам въпроса довечера какво ще ям. А издигането на бесилки, хвърляне на боя, опит за нахлуване, ритане, псуване на полицаи и обратно – полицаи да бият хора, това са грозни сцени. А това с бесилките беше доста зловещо.

- Как очаквате да се развият протестите и какви са страховете ви?

- Аз не се страхувам от самите протести. В България има достатъчно мъдри мъже, които ще вземат решение. Аз се страхувам какво ще стане след това. Може ли някой да ми каже? Имам една идея – тези, които са водещи на протестите, независимо дали на този или на други протести, нека да бъдат публични личности. За да може след това хората да зададат въпроса – абе, вие защо говорехте, че ще има промяна, а в живота ни нищо не се промени?! Така че притеснявам се за това, което ще стане след това. Може, от една страна, да нямаме стабилно правителство. При едни предсрочни избори не мислите ли, че ще влязат много разнородни партии в парламента? А тогава как ще се направи правителство? Какви ще бъдат тези коалиции? А ако не може да се направи правителство? И нужно ли е да хвърляме толкова много пари за избори сега, след като има икономическа криза и тя ще се усилва още повече? И трябва да се стиска всеки лев. Във време, когато има пандемия, която застрашава живота на хората, и когато има икономическа криза, ние, българите, да си направим и политическа криза, това ще бъде върхът. Остава половин година до изборите. Да изкараме тази зима, тя ще бъде много тежка, неимоверно тежка. Затова искам хората, които водят един протест, да носят някаква отговорност.

Трябва да има някакъв граждански комитет, който да задава въпроси на онези, които подстрекават останалите по някакъв начин на протестите. След като мине всичко това и ако нищо не се е променило, да питат – защо вие подтиквахте хората да го правят. Защото това е много опасно. Може да има такава професия, може да има такава фирма дори – да се занимава с протестърски работи. То стана много модерно в цял свят – протестират, протестират... Вие знаете ли например какво точно искат жълтите жилетки в Париж, какви са им точно исканията? Не е ли време, като се протестира, да се зададе въпросът – добре, вие искате да падне правителството.

След това мислите ли, че ще има обстановка, в която нормално да се направи ново правителство и България ще тръгне по нов път. Защото, като протестираме, ние трябва да имаме идея, зад която да стоим, и да имаме дори подготвена програма, която предлагаме, която трябва да се изпълнява и да бъде реализирана. Защото и аз мога да напиша програма. Веднага започвам: да живеем по-добре, да живеем без престъпност, всички да бъдем богати, всички деца да бъдат в детски градини, заплатите – по 3000 лв., може и в евро, разбира се – първата година в лева, другата в евро... Харесва ли ви такава програма? Ето, аз ви я предлагам. Всеки може да дрънка каквото му падне. Преди години не можеше да влияеш толкова на хората – две телевизии, три вестника. Сега е друго, всеки си пише в интернет каквото му падне. Същевременно с това ниско ниво на образование – не само у нас, хората от глупост вярват на почти всички новини, на всякакви щуротии. А глупостта се разпространява великолепно. И не само у нас, не само на Балканите (ние сме известно място с разпространение на този тип вирус“, разпространява се из Европа, из Америка...

Така че, откровено да ви кажа, аз наистина съм притеснен какво ще стане след това. Това е основният въпрос. Ако все още има мъдри мъже в България, да седнат, да се разберат, ако имат проблеми, за да не прехвърлят тези проблеми на главите на бедните, отрудени, измъчени, уплашени и излъгани хора. Да решат какво да правят, за да може България да върви напред.

- Визирате премиера и президента ли?

- Естествено. Всички, които са на ръководни постове в тази държава. Не е хубаво в такъв тежък момент да настройваме хората едни срещу други. А да се помисли как да изкараме до парламентарните избори, как да го направим. Да седнат, да поговорят. По това ще се разбере лоялността към българския народ, обичаш ли народа, обичаш ли България. Защото, ако зимата стане страшно? Заради това, че те не са седнали да се разберат?

- Мислите ли, че тепърва ще могат да се разберат при това високо напрежение между институциите?

- Винаги. Това да не е игра на челик в махалата. Тук става въпрос за България. По това ще си проличи дали наистина мислят за България. Ако те седнат и си кажат – положението е тежко, още шест месеца остават до изборите, да видим какво да направим! Иначе се страхувам, че ще бъде много тежко. Затова да изкараме до пролетта догодина. Преди малко се върнах от театъра, говорим с колегите и казвам: момчета, този сезон го отписваме, каквото изиграем, изиграем, каквото спечелим, спечелим, то няма откъде, няма театър, няма кино, няма участия, няма концерти, няма тържества... В смисъл – каквото може, направете така, че да си го получите, а този сезон го отпишете, няма надежди, няма как да стане.

- На вас как ви се отразява тежката криза през този театрален сезон?

- Много съжалявам, че в края на кариерата ми се случи такова нещо. Не по такъв начин мислех, че ще свърши кариерата ми. Ще има много трусове, възможно е да се закрият театри, да се живее трудно. Ужасно е. Преди сме имали представления, за които билетите свършват месец преди това. Напоследък имахме представления, които преди сме играели пред пълен салон, сега влизат по 40-50 човека. Хората са притеснени заради епидемията, не им се влиза в театър. А има и икономическа страна на въпроса – как да дадат по 15-20 лв. за билет! Ако на човек заплатата му е намалена наполовина? Ако има деца, които трябва да бъдат есента ученици? И т. н. Как ще стане това?!

Ние ще бъдем много, много променени догодина пролетта в сравнение с това, което сме сега. Няма да бъдем същите хора. И ви го казвам абсолютно отговорно. Защото, когато хората си загубят работата и когато са икономически зле, когато има и болни, тогава те няма да се интересуват къде ще протестират – пред Министерския съвет или пред президентството, или пред Народното събрание. Затова да се мисли отсега, че утре може да стане страшно. И тогава няма да казват: Долу тоя!, Долу оня! Тогава ще казват: Долу всички! И няма да има печеливши. Ако някой си въобразява, че от цялата ситуация ще спечели, не, няма да стане.

Сега навън всичко е зелено, приятно, плодове, зеленчуци, слънчице грее, може да се отиде и до Созопол за два-три дена... Ами като дойде октомври, ноември, ами декември – идват сметки, пари няма, същевременно болни близки, не дай Боже, и т. н. Финансова криза и политическа криза. Тогава знаете ли колко ще му дреме на гладния от БСП и на гладния от СДС, или на гладния от ГЕРБ дали този е президент, дали този е премиер, дали този е председател на парламента. Те ще са еднакво гладни. Гладните нямат партиен цвят. Тогава те няма да правят разлика кой е за президента, кой е за министър-председателя, кой е за депутатите. Тях ще ги интересува само това, че вкъщи няма нищо и хладилникът е празен. И няма откъде, няма работа, няма перспектива, като се добавят и болести, и става страшно.

Така че отговорността е много голяма. Даже имам чувството, че първите мъже на държавата не разбират тази голяма отговорност. Тъжното е, че в крайна сметка цялата тази игра пак ще я плати народът.

А в театъра е тежко, дай Боже, есента чудо да се случи, пандемията да намалее.

- Г-н Мамалев, в тази ситуация интелигенцията, която е призвана за духовен водач на една нация, като че ли пак я няма. Защо според вас?

- Мисля, че постепенно с годините това загуби своята тежест. За жалост, съвсем други са приоритетите в държавата. От цялото опростачване на музика, на атмосфера всичко това загуби значение. Като прибавим и образованието, което не насочва младите хора към културата, губи се стойността на това понятие. Не е както преди. И сега има ценни и мъдри хора, но дори да се намесят, няма кой да ги чуе.

- Сякаш всеки се е окопал поеденично.

- Те не го правят, защото живеят много добре, те са притеснени от факта, че животът им не е лек. Защото за тези 30 години всичко това е потъпквано, мачкано. Културата винаги е последна. При социализма тя беше натоварена с някаква идеологическа роля, така беше, и ѝ се отделяше много по-голямо внимание. Докато сега например актьорската професия вече не е толкова престижна. Млади хора завършват НАТФИЗ, започват с 300-400 лв. заплата. Как? Сега в НАТФИЗ кандидатстват примерно 200 човека. Аз като кандидатствах, се явяваха 4000.

Интелектуалец, интелектуалец, ама нали трябва с нещо да живееш, да имаш авторитет, уважение, самочувствие. Не може актьорът да изиграе блестящо една роля на сцената, после да се измъкне отзад през служебния вход с 5 лева в джоба, да не може да се качи горе в клуба да изпие една водка. Този пример е груб, но говорим за живота.

 

 

 

 

 

 

Сподели:
Последни новини
Най-важното
Най-четени
Най-коментирани
Кой трябва да подаде оставка?
Общо гласували: 24646
архив

Целият свят е театър, а хората, живеещи в него, са в шок от цените на билетите.

няма нови новини
Днес: 266
hot
най-четени новини в момента
сега
3790
четат ПИК
сега
четат тази новина
x
ИЗВЪНРЕДНО В ПИК TV! Радев отговори на Борисов: Доверието в управляващите е изгубено! (ВИДЕО/ОБНОВЕНА)
x
ГОРЕЩО ПРОУЧВАНЕ: Кои секс пози горят най-много калории
x