Иво Атанасов специално за ПИК: Хубаво ни нагласиха от сглобката, направиха ни на будали. Да ги изметем и пратим по дяволите!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
ХУБАВО СЕ НАГЛАСИХМЕ С НАГЛАСАТА „ИЗИ ТУ ГЕС“
След големия срив във Фейсбук реших да си сменя паролата на “ivoegotin“, но получих предупреждение, че била „easy to guess“ („лесна за отгатване“). Хах, едва ли пък точно това е толкова простичко да се налучка, но явно според прословутите „стандарти на общността“ не е добре да си „изи ту гес“. В живота обаче е точно обратното, понякога даже и в политиката.
Отбелязвам „понякога“ със съжаление, защото тъкмо в тази сфера е особено важно не от дъжд на вятър, а всякога да си предвидим и последователен, гласоподавателят да знае какво може да очаква, а не преди избори да го омайваш с едно, пък после да правиш съвсем друго.
Не-коалиционните партньори в управляващата сглобка така и не се разбраха кой колко да вземе при овладяването на регулаторите. Дотолкова ни омотаха в кавгите си, че вече дори не реагираме как така партиите ще си поделят независими по закон институции? Нима най-важното не е в тях да се пращат не просто експерти, а личности, доказали, че устояват на натиск, а не послушници на политически централи?
На думи е така, по обикновено се случва тъкмо обратното. За да овладее медийния регулатор например, всяко ново парламентарно мнозинство променяше със закон или името му, или броя на членовете му. С тази хватка мандатите на заварените надзорници се прекратяваха, а на тяхно място се провождаха нови, които да си знаят на кого да са благодарни. Това се повтаряше до 2005 г., когато поех публичен ангажимент при победа в изборите порочната практика да спре. Успях да го изпълня, ротацията (тогава това не беше мръсна дума) се задвижи и за пръв път медийните надзорници получиха не само на думи възможност да работят до края на мандата си, което ги направи независими от промените във властта.
Подобни примери има и в други сектори, но… с „честотата“ на бели лястовици. Нагласата да постъпваш така, че да бъдеш лесен за отгатване, и то в положителния смисъл, не носи добро на своя носител. Опонентите те вземат за глупак, гилдията мълчи, сякаш отстояването на принципите не е и в неин интерес, а своите се дразнят, защото само ние ли трябва да сме будали, не виждаме ли какво правят другите. И моя милост, както мнозина други, не се появи повече в листите.
Не е за чудене при това положение, че най-често политиката ни е „изи ту гес“, но в лошия смисъл. Вече е свръхлесно да се досетим, че сутрин управниците ще кажат едно, следобед – друго, а утре ще направят нещо съвсем различно. Заканата за изчегъртване се изроди в прегръдка, уж не-коалиционна. Онези, които вчера се арестуваха, днес се сглобиха. В името на борбата срещу корупцията, а всъщност – за по-широко участие в нея. Щяха и мафията да смажат, пък се оказаха нейни лица, според взаимните им обвинения. Да не говорим за обещаните мостове над Дунав и тунели под Стара планина. И за извеждането на България от застоя и превръщането й в място за свободно сбъдване на мечтите. Наистина беше лесно да се отгатне, че това са само празни думи, което обаче не попречи да се гласува тъкмо за този тип политици.
„Изи ту гес“ сме и в международен план, и то прекалено. На Брюксел не му е нужно кой знае колко да ни натиска. Той беше наясно, че ще вдигнем ветото пред кандидатурата на Северна Македония за ЕС, затова не само не си мръдна пръста да ни помогне в защитата на националния ни интерес, но и се престори, че не знае да имаме такъв. Толкова сме лесни за отгатване, че безпроблемно ни наложиха да заменим един монополист с друг, вместо да диверсифицираме енергийните доставки. Академичният ни премиер пък заяви, че не е важно дали българската икономика ще пострада от антируските санкции. И го изтърси не от невнимание, а защото това е същността на водената от неговото правителство политика. Готови сме дори да превърнем страната си в ядрено бунище, след като АЕЦ „Козлодуй“ премине на американско гориво и Русия престане да ни приема отпадъците. А утре може да станем и прифронтова държава, защото ЕС с лекота ще се сети, че реакцията ни ще бъде беззъба или направо никаква.
Най-лошото обаче е, че и народът ни в по-голямата си част е „изи ту гес“. Управниците са наясно с това и правят, каквото си искат. Сигурни са, че пак ще бъдат избрани, както неведнъж досега. Депутатските места за не-партньорите вероятно ще са в друго съотношение, може да изникнат и нови партньори, но все от същия сорт, така че сглобка ще има. И то защото недоволството ни ще задръства Фейсбук, ще се шири в разговорите помежду ни, ще избие в протести дори, но няма да се излее във висока избирателна активност. А колко му е да отидем масово до урните, да изметем сглобката и да пратим по дяволите „изи ту гес“-политиката! Навярно и това ще стане, само че „някога, но не сега“, както пее дует „Ритон“.
Сега за пореден път хубавичко ще се нагласим с нагласата си отношението ни към изборите да бъде лесно разгадавано от загрижените най-вече за себе си политици.
Иво Атанасов
