ЙОТОВА И ПРАВИЛОТО "24/7": Защо законът не допуска вакуум на "Дондуков" 2
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Действащият държавен глава продължава да изпълнява функциите си и не ползва отпуск по време на кампанията си. Това гласи българското законодателство повече от 12 години - от приемането на изцяло новия Изборен кодекс през 2014 г. А реално хипотезата действа още от зората на демокрацията, за да се избегне институционален вакуум или криза в държавното управление.
Българската конституция и законодателство следват принципа, че държавният глава изпълнява функциите си непрекъснато, т.е. 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
Принципът на непрекъсваемост важи и когато той влезе като кандидат в предизборна кампания. А изрично е уреден в чл. 104 от Изборния кодекс. В него пише, че "кандидат, който заема държавна служба, с изключение на кандидат за общински съветник, задължително ползва по свой избор неплатен служебен отпуск или платен годишен отпуск за времето от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите. Кандидат за общински съветник, който заема държавна служба, задължително ползва отпуск за дните, през които в работно време участва в мероприятия на предизборната кампания".
Също там е важната добавка: разпоредбата не се прилага за министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите, народните представители, президента и вицепрезидента на републиката, писа "24 часа".
"Техните пълномощия продължават и след регистрацията им като кандидати", казва кодексът.
В началото на септември Централната избирателна комисия (ЦИК) излезе с решение, в което разписа конкретно за предстоящите избори на 25 октомври, че пълномощията на президента продължават и след регистрацията му като кандидат за държавен глава.
Концепцията е ясна - държавният глава трябва да е на линия постоянно.
Не е държавен служител на трудов договор, чиято молба за отпуск да се разпише от прекия му началник. Не защото президентът няма "шеф", а тъй като персонифицира приемствеността и легитимността на държавата, които са непрекъсваеми.
Трима президенти вече са били в кампания още преди излизането си от "Дондуков" 2. Първи в такъв казус влезе Петър Стоянов, който през 2001 г. поиска втори мандат. Пет години по-късно наследникът му Георги Първанов също се кандидатира и стана първият държавен глава у нас със спечелени 2 мандата (колкото е и лимитът по конституция).
И двамата следваха тогавашния Закон за избиране на президент и вицепрезидент, действащ от 1991 г.
"Аз съм действащ президент с много сериозни ангажименти и натоварена програма, затова имам нужда от повече време за предизборната си кампания", обяви Стоянов, давайки начало на агитацията си през есента на 2001 г. И май именно начинът, по който той избра да съчетае кампания и управление, доведе до провала на втората му президентска кампания.
Точно преди първия тур на вота в качеството си на действащ държавен глава, който има достъп до класифицирана информация и доклади на службите, Стоянов цитира пред камерите секретна справка на Националната служба за сигурност срещу опонента си Богомил Бонев. Преди този тв дебат
Петър Стоянов бе смятан за сигурен фаворит, но скандалът го срина и Първанов победи
По време на втората си кампания за "Дондуков" 2 и Първанов съчетаваше официални държавни ангажименти - например назначаването на конституционни съдии от президентската квота, с предизборни срещи в страната. Натоварената му програма като действащ президент бе основание да отказва участие в телевизионни дебати преди първия тур на вота.
Единствено Румен Радев е влизал в кампания при вече действащ Изборен кодекс, който урежда продължаване на неговите задължения и в периода на предизбoрнa агитация. Той и Илияна бяха в тази ситуация през 2021 г. Заради прецедента в българската история - президент да се откаже 9 месеца преди изборите и вицепрезидентът да довършва мандата му, преди месеци някои се упражниха и в тезата, че Йотова няма право да се кандидатира.
Юристите обаче обясниха категорично, че няколкото месеца "по заместване" не вкарват вицепрезидентката в хипотезата на консумиран мандат и тя има легитимното право да кандидатства за два пълни президентски от по 5 години.
Друг интересен казус покрай отпуските обаче изникна през 2016 г., когато Радев и Йотова се явиха на избори за първи път, а срещу тях застана тогавашната председателка на парламента Цецка Цачева като кандидат на ГЕРБ в двойка с вицеадмирал Пламен Манушев. Както вече бе споменато, според закона премиер, министри и депутати не са длъжни да излязат в отпуск за кампанията си.
Цачева все пак реши да го направи. И се оказа, че в тогавашните правила за дейността на народните представители липсваше механизъм за освобождаване на поста председател на НС при подобни обстоятелства.
Затова тя възложи функциите на заместника си Димитър Главчев. В крайна сметка Цачева излезе в платен отпуск като обясни, че отсъствието ѝ от председателската трибуна е по уважителни причини. За да тушира критики, обеща да дари заплатата си от този период за носии на бабите от село Черкаски, които по-рано бе възмутила с непремерено изказване.
Закани се, макар и в отпуска, да ходи в парламента за гласуване на важни закони.
Сега, 10 г. по-късно, в президентската надпревара има и друг действащ депутат - лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов. Той реши въпроса още преди официалния старт на кампанията.
"Тъй като съм народен представител, а това ме поставя в привилегирована позиция спрямо останалите кандидати, които не разполагат с парламентарната трибуна, съм в отпуск до края на кампанията. Няма да ползвам и служебна кола на парламента по време на кампанията", обяви той.
Случаят с кандидата за вицепрезидент на Йотова - Кирил Вълчев, също е прецедент, защото си пусна неплатен отпуск като генерален директор на БТА предсрочно.
Той бе избран на него от парламента и влезе във втория си мандат през декември 2025 г. (ограничението тук също е до два мандата). Излезе в отпуск и задълженията му бяха поети от зам.генералния директор на държавната телеграфна агенция Евгения Друмева. Ако бъде избран за вицепрезидент, предсрочното прекратяване на правомощията му като шеф на БТА трябва да стане отново с решение на Народното събрание.
Към всички кандидати, които по закон не следва да освобождават държавните си постове в кампания, има едно важно условие: не бива да злоупотребяват с държавен ресурс за предизборни цели. Със сигурност наблюдателите ще следят под лупа харчовете им по време на агитацията.
