ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Кои са рисковите фактори за сърдечно-съдовите заболявания и как можем да ги предотвратим? В Световния ден на сърцето темата коментира пред бТВ кардиологът проф. Васил Трайков.
Сърдечно-съдовите заболявания остават сред основните причини за смъртност в България, като голяма част от рисковите фактори могат да бъдат контролирани. Проф. Трайков припомни, че проблемите със често нямат ранни симптоми.
„Нито високият холестерол боли, нито високото кръвно се усеща винаги“, обясни кардиологът.
Сред рисковите фактори специалистите разграничават такива, които не могат да бъдат променени – например възрастта и генетичната предразположеност, и такива, върху които човек може да влияе. Сред тях са тютюнопушенето, употребата на алкохол, високото кръвно налягане, нарушенията в липидната обмяна, затлъстяването и недостатъчната физическа активност.
Препоръката е за поне 150 минути физическа активност седмично. Това може да бъде аеробно натоварване с умерена до по-висока интензивност – например бързо ходене или упражнения, които ускоряват пулса.
Силовите тренировки също имат място в профилактиката, стига натоварването да не бъде прекомерно.
По думите на проф. Трайков именно липсата на ранни сигнали е един от големите проблеми. В продължение на години човек може да има висок холестерол, хипертония или диабет, без да усеща, че здравето му е застрашено.
Понякога първата проява може да бъде инфаркт, инсулт или друго сериозно сърдечно-съдово заболяване, което впоследствие да доведе и до сърдечна недостатъчност.
„Ние губим доста живота на млади хора – под 65-годишна възраст, заради недобър контрол на тези рискови фактори“, посочи кардиологът.
По думите му сърдечно-съдовите заболявания са причина за над 60% от смъртните случаи в България.
Проф. Трайков подчерта, че профилактиката не е отговорност само на отделния човек, а изисква действия и на институциите. Европейската комисия вече е приела план за борба със сърдечно-съдовите заболявания – EU Safe Hearts Plan.
Българското дружество по кардиология разработва национален план, който предстои да бъде представен на институциите, медицинските и научните организации, както и на пациентските организации.
Документът ще включва система от мерки в няколко основни направления – превенция, ранна диагностика и лечение, рехабилитация и контрол на основните рискови фактори.
Сред тях са проследяването на холестерола и другите нарушения в липидната обмяна, контролът на артериалната хипертония и насърчаването на по-голяма физическа активност.
Според проф. Трайков именно превенцията е едно от най-слабите места в системата.
