Колтуклиева: Радев пак изигра ИТН, направи ги заложници в играта си с Доган срещу Пеевски и Борисов

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Колко още пъти Слави ще се остави президентът да го измами?!

От години Слави не е давал интервюта извън собствената си телевизия. На мен ми даде - импровизирано - докато бях в ефира на ПИК TV. Казах му директно това, в което днес съм още по-убедена от вчера.

Президентът Радев непрекъснато се възползва от “Има такъв народ”. Когато новоизлюпената партия стана първа политическа сила, трябваше да я подкрепят хората на Христо Иванов, Мая Манолова, Татяна Дончев и Николай Хаджигенов. Само че те не го сториха. Защото Николай Копринков ги привика един по един и ги посъветва да не дават гласовете си. Това беше обяснено публично с нехаресването на Николай Василев и Пламен Николов, номинирани за министър-председатели, крив им беше Николай Радулов, заради ДС и Петър Илиев, заради почетното консулство и преписването - не че това няма значение - има. Но причината беше друга.

Румен Радев си беше харесал Кирил Петков и Асен Василев, стана им пламенен рекламен агент и гъвкав импресарио. Сега ревниво пази от промени Конституцията, но окото му не трепна да застане като авангард пред Кирил Петков, когато погази основния закон на страната. Скара се даже с ДПС, когато агресивно попита Мехмед Карадайъ коя страна носи в сърцето си, понеже неговият любимец носел България. Ама какво тук значи някаква си Конституция?! Винаги може да бъде наритана в името на по-важна за момента цел. Цялата държава беше впрегната да работи за двамата харвардски хрантутника на властта. Те самите в “оня запис” признаха, че победата им на вота се дължи на “ала-бала” с машините и президента. Радостин Василев, който публикува записа, по онова време, преди да стане безскрупулен сериен ренегат, ми разказваше, че активистите на ИТН е трябвало да работят на първо място за преизбирането на Румен Радев и на второ място за своята партия.

“Има такъв народ” се отказа от подкрепа на проектокабинета с първия мандат и някои неща лъснаха, макар да не бяха признати публично. Вездесъщият Орлин Алексиев се беше опитал да кадрува, да иска министър на регионалното развитие. Не му се получи. В цялата мила родна картина проблесна и президентът. Той не искаше да има редовно правителство, защото искаше да управлява отново със служебни кабинети, надявайки се неговото лоби в Конституционния съд да надделее и да се върне старото положение, когато държавният глава назначаваше министър-председателя и служебните министри. На Румен Радев просто му трябваше време и Слави Трифонов му го осигури. За пред хората той е чист и невинен - не е могъл да се събере с Бойко Борисов и Делян Пеевски, защото няма да е “принципно”. Понеже пък беше много принципно да направи коалиция с Кирил Петков, Асен Василев Корнелия Нинова и с Христо Иванов, който беше един от Копринковата гвардия, провалила правителството с неговия мандат. Впрочем този провал още тегне върху главата на Трифонов и малката група, останали му верни в борбата за възстановяване на политическите позиции: навсякъде бичуват ИТН, защото не успя да управлява и така разочарова пламенните си фенове.

Президентът ще даде третия мандат на БСП - натам сочеше политическата логика: нали мнозина му възлагат надежди за собствената си политическа реабилитация и за обединяване на лявото. Обаче има един нюанс - Румен Радев не искаше да допусне Борислав Гуцанов и Атанас Зафиров да се гърчат пред камерите и да изпадат в конфузната ситуация на палячовци, на които всички се подиграват. Предпази ги от срама.

Сега Тошко Йорданов, Павела Митова и Станислав Балабанов ще се опитват да дирижират спектакъла с преговорите с парламентарните групи - смехотворен и наивен. Бих се радвала да успеят, защото съм против нови предсрочни избори. Но няма. Ясно е. Може би наистина имат откровени намерения да реализират мандата. Но много се съмнявам да стане така. Румен Радев пак ги изигра. И ги направи заложници в играта си заедно с Ахмед Доган да атакува първо Делян Пеевски и после Бойко Борисов, защото той на политическото бойно поле няма други врагове. Няма да успее, разбира се. Но пък почетният председател, завъртян на виенското колело на егоцентризма си и алчността на дерибеите, налива вода в мелницата на президента - колкото повече държавата се тресе, толкова повече държавният глава изглежда единствено стабилен. Дали?! Той се казва Румен Радев- непостоянен и подмолен. Един пилот, в чийто самолет можеш да се качиш с доверие, но на политическия му файтон е безсмислено, защото няма смелостта да се хвърли в битките и да спечели войната.

Соня Колтуклиева