Кольо Парамов в СЕНЗАЦИОНЕН АНАЛИЗ ПРЕД ПИК: Иван Костов ни осигури четвърт век глад, просия, емиграция, олигархия, наглост, кражба и съвършено обезчовечаване
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Силата на промяната скоро ще се проумее от всички българи, когато силата на отрицанието завладее цялостно политиката на България! Това отрицание скоро ще се осъзнае от многото българи, когато разберат как маркс-ленинецът Иван Йорданов Костов успя да ги натика в бедността им. Успя да ги убеди, че не им е нужна земя, не им са нужни кооперации, не им са нужни други производства – нужен им е само гладът!
Този същият Иван Костов им осигури четвърт век глад, просия, емиграция, олигархия, наглост, кражба и съвършено обезчовечаване.
Днес държавата ни е пред силата на търпението. Тя в момента е на вътрешно негодувание, което по смисъла на отрицанието ще избухне при първия възможен и предизвикан момент със силата от предизвикателната наглост.
Ние българите се нуждаем от другата „промяна”!
Тя идва с уточняване на условието – кой кой е в България, защото това е главният мотив на 9/10 от живеещите в големите градове.
Тези, които днес населяват София, Пловдив, Бургас и Варна, Стара Загора и още 23 областни центъра и живеят в по един 50-60 годишен панел, как ще успяват в следващите 20-30 години? Как ще си плащат електроенергията, водата, топлината като днес са само на лишенията си.
Сигурно някой ще им подскаже да сравнят най-вече с политическата промяна в Италия!
Ще ви дам два примера. На 23 май 1992 г. в Капачи, Италия, след организирания атентат на мафията с взрив 500 кг динамит бяха убити Джовани Фалконе, съпругата му и трима охранители. След два месеца, на 19 юли 1992 г. последва убийството на Паоло Борсалино. След това и тия атентати промениха изцяло Италия. В затвора влязоха 167 депутати и над 360 общински съветници и кметове. Бяха разкрити взаимовръзките на мафията с политиката, на офшорните пари с управлението на държавата.
Днес много българи са завладяни от силата на отрицанието. И на това се дължи негативният резултат от участието в изборите и много ниският подкрепящ резултат за работата на парламента – най-ниският като подкрепа в света. Българинът не прие с готовност „Първаците на промяната”, той бе увлечен от случайността, но бързо осъзна, че днешният фалш е толкова силен и непреодолим – нуждаещ се от друга истинска „промяна”!
Днес българинът е унизен избирател. Видяхме всички как БСП загуби себе си. Тази сила на наглостта и подигравката с неговият живот ще промени новият изборен приоритет. Проекцията на България не може да се размине с новата вътрешна обвързаност с Европейската центарлна Банка. Тази връзка би ни гарантирала нова дисциплинираща схема, за да разбереш кой кой е в България?
Ние днес не знаем кой в управлението е независим, кой мисли, кой разсъждава, кой приема задачата, кой я реализира. Тази невиделица праща България в 1396 година. Ние не можем повече в тази невиделица. Нуждаем се от път за утре. Искаме сигурна база. Тя ни е нужна, за да се докажем в ЕС. Да докажем, че сме страна не на олигарси и глупаци, а страна на мисловни индивиди със стил, перфектност и перспектива за държавата!!!
Силата на утрешна България не идва от тази фалшива “Промяна”, която се заложи в старта ú. Силата ще дойде от другия национален, патриотичен стил, който се заражда сега. Проблемът е един - масовият избирател. Ако ние не осъзнаем силата на индивидуала, който ни води към раздел на обединението. Защото днес ни управляват 15 %, а 85 % мълчат и негодуват. Няма изборно равновесие, то е в тъмата и е нужно социолозите директно да го обявяват постоянно! Днес на нас ни е нужен един Ли Куан Ю - министър предсетател на Сингапур. Този човек изгради от едно блато най-модерната държава в света. А ние от една нация с доста постигнати успехи по цялата територия преди 30 години, днес сме превърнали половината селски райони наистина в блата! Защо да не си поставим задачата България да стане Сингапур на Балканите. За това обаче е нужно гласуващите да са 85 %, от политиците да няма нито един крадец, нито един олигарх, нито един престъпник - както ги изчистиха в Италия и ги проверяват десеторно всяка година.
Днес в България не може да се гарантира сигурна демокрация, а една псевдо ефективна схема на огромната лъжа. Това не е Нова България, а една лъжовна, нагла, крадлива и бедна държава.
Днес ситуацията към пропадналата държава е върхът на проблема. Има ли фундаментален проблем за България? Това е днес въпросът за българите и държавата им. Всички искат изява в публичност, а тя често излъчва елементарна наглост и, да не кажа, подлост. Конституцията не дава възможност политически партии да се ръководят от подлеци, подсъдими лица да оформят по места коалиции, които да управляват. Те извращават цялата демократична сила на обикновения гласоподавател. Един осъден подлец днес може с политическа партия да набере сили с пари и да избере кмет, който да управляа цяла община.
Днес един български депутат може да дължи данъчен дълг към държавата за милиони и тази същата държава да му осигурява по 10 000 лв. месечна заплата. Тия парадокси са несъразмерни за силата на това време, на тази голяма надежда по места на избирателите. Те, българите, чакаха някаква нова сила! Но, тази 30-годишна крадливост не даде основание за надежда и затова се налага търсенето на някаква нова сила за промяна. Тази неотложна необходимост трябва да доведе до “онази” същностна промяна, залагайки до излъчване на нравственост и силата на почтеността, а не лансирането на шмекера!!!
Днес около нас е пълно с политически шмекери, а ние не можем да попълним алгоритъма на силата на индивида. А това е силата на утрешния ден. Ако няма индивид - няма личност. Ако няма личност, няма водач. Следователно ние сме пред големият кръстопът - къде и кой е водачът на България днес?
Той – водачът, днес трябва да обедини всички нас със своята сила, своя иск, своето можене, своя хъс да преодолее проблема с политическата лъжа. Днес лъжата в България е голяма! Тя трябва да се преодолее, но не с хитрост, а с интелектуалност! Не с парично обръщение и зависимост, а с последователна нравственост. Звучи наивно нали? Но, ако не признаем гласно и ясно, че голямата лъжа ни вкара в 30-годишната изродена надежда, не можем да успеем! Ние се надявахме, имахме една голяма, една силна надежда, че новата “ПРОМЯНА” би се реализирала успешно, но и те ни излъгаха. Тази надежда, довлечена от българската олигархия, ни доказа, че ние все още сме елементарни, тъпи и неграмотни хора. Обида, голяма обида, която ние няма да приемем никога. Ние не сме неграмотни, прости и нагли! Ние просто не пожелахме да сме лакоми и вулгарни крадци на държавата ни България, която беше тръгнала към някакъв Европейски път! Но това, което стана на база слободия и беззаконие, за да се създаде една мимикрия, а след това 100-200-500 земевладелци да оставят 2 милиона гладни просяци и 2 милиона емигранти е непростимо. Затова днес по доклад на ЦРУ “България е 11-та в света за най-бързо изчезваща нация”!
Този първичен и елементарен катаклизъм, който бе утвърден от нашия Иван Костов ни докара до голямото политическо отвращение. Да докараш едно огромно мнозинство да не може да си плати тока, водата и парното и да свърже нормално двата края е силна политическа наглост. Тези мечти, тези утопии на новите български капиталисти са към края си!
Българинът е силен през вековете. Той не прощава. Тези днешни депутати са една уникална измислица, една жалка посредственост, една времянка неопределима, освен с тежки и извънредни обстоятелства. Българите са напът да осъзнаят необходимостта и да утвърдят нова сила, както Италия приложи преди 30 години. Днес цялата политическа съвкупност е политически обвързана с държавата, зависима в най-подлия начин, в най-посредствения и крадлив подход, който съществува благодарение на наглостта.
Няма друг начин освен кардинална промяна на политическата система. Тотална проверка, нова политическа пререгистрация, конфискационен режим, и ясна лидерова база с изчистена бизнес обвързана зависимост. Всички, които управляват днес юроди. Те са уплашени до дъно. Те нямат понятие от истинската сила на управлението си, а само привързаност към капитала. Това е именно двойният парадокс на днешната българска политическа класа. Твърде ниско политическо ниво. Ние все още не можем да докажем на ЕС, че имаме мисловна депутатска представителност в нашия парламент, камо ли да защитим фрапиращ национален принос в Брюксел! На това окаяно, посредствено и постоянно представящо се за парламентарно състояние на “сглобката” като единогласие, трябва да го разчетем като страх от себе си! Този страх за всички депутати, че си губят всички възможности, ни праща в най-големия политически експеримент. Но, това е батакът на парламентаризма - постоянно да се договарят, да допускат или не допускат определено решение в интерес на държавата. Тогава едно лекарство в държавната ракова болница струва една цена, а в частната болница 28 пъти по-скъпо.
Ние сме парламентарна република и не може да не констатираме зависимостите на законодателя. По-горе изрично подчертах, че именно депутатският корпус ни отведе в този тежък батак и ни докара до мимикрия и вреден парадокс. Налага се да спрем падението на стила на този вреден парламент да излъчва, избира и назначава върховенството на закона, за да могат едни и същи да си играят с бюджета на държавата. Това е директивата - ясна, категорична и последователна. Тя не е против България. Тя е именно за парламентарна България, за нашата държава, която да излезе на показ в ЕС не със своите офшорни капиталисти, а със съответствието на пазара с потребителя. Ние трябва да заложим по друг начин, по друга схема, по друг приоритет и друг същностен модел представянето на всеки депутат като фактор в приноса за България.
Днес държавата ни се нуждае от категоричната промяна. Не от “промяната” на мечтателите, които обвързани с парите по вертикала, ни пращат в допълнителното забвение на една зависимост, която ги кара да мислят само за богатството им!!!
В индивидуален план - да! Но в държавата я населяват различни човеци. Нека да помислим за всички. Който иска да става милионер, далеч от държавата. Този, който иска и може да докаже, че е заслужил да седне на първия ред в парламента, не трябва да има нищо общо с милионите на България. Милионерът нека да отива в бизнеса и с много труд и умения, спазвайки закона, да успява! Чрез политиката не трябва да се пипат държавните пари и това с тежка законова промяна трябва да се достигне.
Иначе попадаме в нагла и грешна заблуда! Трябва да запазим държавата от вредното влияние на кандидат-милионерите, пожелавайки им успех без докосване на държавата. Само тогава Бълагрия ще възстанови името и имиджа си на стройно организиран парламентарен съюз на българската демокрация.
