ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди да могат да създават човешки органи в лаборатория, учените трябва да намерят начин да отглеждат тъкани, които функционират като тъканите в тялото, пише Technology Review.
Нов метод, при който ДНК изпълнява ролята на лепило, закрепящо клетки една за друга, има потенциала да проправи път към производство на функциониращи тъкани. Те от своя страна биха могли да послужат за отглеждане на органи.
В живите организми клетките образуват сложни триизмерни структури, от които се състоят тъканите. Специфичната структура и начинът на подреждане на клетките определя биологичната функция. Индивидуалното поведение на клетката зависи от сигналите от съседните клетки, а колективното поведение на клетките и тъканите в един орган е следствие на тези триизмерни взаимовръзки.
Новият метод използва ДНК нишки, прикачени към външното покритие на отделните клетки. Благодарение на тези нишки клетките се закрепят към други повърхности или клетки и формират предварително програмирани структури. С помощта на метода учените изграждат тъкани, слой след слой. В сравнение със съществуващите техники новият метод за триизмерно отглеждане на тъкани предоставя по-високо ниво на контрол върху структурата, посочват авторите на проекта.
3D отпечатването на клетки се превърна в популярна техника за производство на тъкани. В процеса на принтиране обаче е трудно клетките да се останат живи и да не се повредят и това е основната пречка при подреждането им в структура с необходимата прецизност, отбелязва Зев Гартнър, преподавател по фармацевтична химия в Калифорнийския университет в Сан Франциско, който ръководи изследването.
В момента научният екип е състояние да създава структури, състоящи се от тъкани и гел, наподобяващ средата в тялото, които са широки няколко сантиметра и дебели неколкостотин микрометра. За да се постигне по-голяма дебелина, трябва да се преодолее един от главните проблеми при синтезирането на тъкани – да се осигури захранване на клетките с кислород и хранителни вещества.
Гартнър казва, че това би могло да се постигне чрез комбиниране на новия метод с микрофлуидни устройства, каквито се използват в технологията, известна като “орган върху чип”. Дългосрочната цел, по думите му, е използването на клетки и други градивни части на тъканите за създаване на материали за функциониращи органи и подобни на органи структури.
