Лъжата, че Прокопиев е "американският човек" у нас. Как овладя Ройтерс, Блумбърг, "Свободна Европа" и другите рупори на демократите. Спекулата с ТВ+ и ТВ1
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Една патрулка виси денонощно пред офиса на издателя и подсъдим по тежки обвинения Иво Прокопиев. Пазила го от похищения, защото той бил човекът на американците в България и косъм да падне от главата му - правителството пада.
Как разбра МВР, че Прокопиев е „човекът на американците“? От самия него – той сам ги уведомил в писмо. И институциите козируват, пазят драгоценния на българо-американската дружба издател.
А всъщност единствената връзка с Щатите на боса на Капитал са неколкогодишните грантове от фондация „Америка за България“, която е официално овладяна от Демократическата партия – опозицията на президента Тръмп.
Тоест, дори да допуснем, че фондацията е неофициален актив на американското разузнаване, то със сигурност този актив е най-малкото деактивиран по време на президентството на републиканеца. И това се вижда от редакционната политика на субсидираните от нея медии, които денонощно плюят по Доналд Тръмп. Та представяте ли си как външният министър Помпео или директорът на ЦРУ Джина Хаспел оперират актива си „Прокопиев“, окуражавайки го да плюе администрацията им денонощно?
Дългогодишното господство на кръга Капитал върху „западния“ медиен и политически профил на България им предостави свободата да изградят цяла международна мрежа от агенти и подводници.
Журналисти като Слав Оков в Блумбърг са бивши кадри на Капитал, преместени в международни медии и отразяващи покорно политическата линия на местния олигархичен кръг, като в момента усилено плюят по българското правителство, величаеки „разкритията“ на обвиняемия Васил Божков. Аналогични пипала са пуснати и в медии като Ройтерс (чийто дългогодишен партньор в България е бил именно Капитал), Дойче Веле и няколко либерални немски издания.
Далеч по-голям пробив прави обаче кръгът „Капитал“ с овладяването на българския клон на „Свободна Европа“. Докато администрацията на републиканците в САЩ беше заета с борбите покрай фарсовия импийчмънт на Доналд Тръмп, Конгресът одобри финансирането на местните клонове на „Свободна Европа“ и хора от средното ниво на държавния департамент назначиха кадри на опозиционната демократическа партия, мултиплицирали се надолу по веригата в кадри на „Америка за България“.
Назначеният за главен редактор Иван Бедров веднага започна да препечатва най-критичните статии за президента Тръмп и да атакува фронтално българското правителстов, дори докато то се бореше да закупи Ф-16, въпреки лобизма на Румен Радев, и да реализира Балкански поток спрямо визията на американците за енергийна диверсификация. Бедров упорито и прилежно отразява най-скандалните фалшиви новини от книгите и изказванията на изританите от Тръмп съветници през годините, като преди броени дни дори тиражира абсурдната спекулация на наскоро уволнения Джон Болтън, че американският президент се готвил да извади САЩ от НАТО(?!?).
Далеч по-безобидна и комична е историята с ТВ+ и ТВ1, където главното действащо лице Веселин Дремджиев дава трибуна на всеки рупор срещу правителството, като в същото време се опитва да се „слага“ на американското посолство с върла антируска реторика.
ПИК научи, че неколкократно хора от екипа на ТВ+ и ТВ1 са спекулирали с новите собственици на Булсатком – най-големия инвестиционен фонд в света БлекРок, управляващ активи за над 7 трилиона долара по цял свят.
Всъщност американският фонд е имал изрично изискване след сделката Булсатком да бъде напълно отделен от ТВ+ и ТВ1 и двете телевизии са останали собственост на счетоводителя на фалиралите предишни български собственици. Това обаче не пречи на ключови кадри на ТВ+ и ТВ1 да злоупотребяват с името на американския гигант и едва ли не да се представят, че са на работа в американския фонд – пълен абсурд и пълна противоположност на реалността.
Подобен фарс вече няколко години разиграват и от сателитните на "Капитал" неправителствени организации и политически партии. Формации като Зелените и "Демократична България" се брандират като политическо крило на американското разузнаване, опитвайки се да се натягат на САЩ при всеки вътрешнополитически спор – от пренатягането на лобизма за закупуване на самолети F-16 до фанататичното противопоставяне на проекта АЕЦ Белене.
Но за какво им е всъщност на американците да вербуват политици със символична политическа подкрепа и дълбока извънпарламентарна съдба? При положение че българските правителства от всички цветове вече две десетилетия са като цяло коректен геополитически партньор по стратегическите теми?
България дори угоди на американците да изостави финансово изгодни проекти като Южен Поток, който щеше да бъде де факто финансиран от руснаците почти изцяло и да постави руските доставки в зависимост от европейска и натовска България (контрастирайки с Турски поток, който в момента изграждаме с държавни средства) без да иска нещо в замяна. При такава висока степен на коректност от българските правителства, за какво би им било на американските разузнавателни агенции (цели 16 на брой) да се занимават с Владислав Панев или Христо Иванов?
Всъщност най-яркото, но и най-тъжното доказателство колко далеч е България в приоритетите на американското разузнаване и колко смехотворни са твърденията на всеки втори хипстър в офиса на "Капитал", че е американска разведка, е твърде закъснялата смяна на шефа на Американската агенция за глобални медии с лоялния на Тръмп Майкъл Пак.
Едва 3 години след началото на републиканския мандат, администрацията на Тръмп най-накрая се сети, че държавно-спонсорираните американски медии по цял свят са овладени от опозиционната партия и плюят денонощно американския президент.
Новият директор на контролиращата и координиращата ги агенция моментално уволнява всички регионални директори и издава заповед редакторските материали да отразяват официалните политически позиции на американската администрация.
Сами може да си отговорите колко вероятно е 100-200 „капиталеца“ в България да са агенти на ЦРУ и активи на Държавния департамент, ако американското правителство се сети за тяхното съществуване чак 3 години след формирането на кабинета.
И с ужас разбра, че същите получават някакви трохи от американския бюджет, а в замяна плюят денонощно ръката, която им ги ръси.
Като "американския човек" у нас и ненадминат мистификатор Иво Прокопиев.
