ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Македонският режисьор, автор на филма „Трето полувреме“ Дарко Митревски атакува в интервю за македонското е-издание МКД бившия български премиер Бойко Борисов, който го обвини, че „прави хитлеристки филми“.
Попитан какво ще отговори на българския премиер, Митровски изтъква: „Преди да отговоря, трябва да обърнем внимание, че Борисов вече не е премиер, а обикновен български гражданин, така както аз съм гражданин на Македония и САЩ. Значи моят отговор не е насочен към институцията, която доскоро представляваше бившият бодигард на Тодор Живков, а до него лично“.
Той пита дали лидерът на ГЕРБ е гледал интервюто на Нета Коен, по чиято история е заснет филмът. „Бойко, имаш ли интернет вкъщи? Ако имаш, влизаш ли в Ю тюб? Ако влизаш, гледал ли си интервюто на Нета Коен, жената, по чиято история е заснет филмът „Трето полувреме”, дадено за фондацията на Стивън Спилбърг? В това интервю Нета категорично заявява, че нейното семейство, нейният баща, пълнолетните й братя, сетричката й на шест години, чичовци, лели – всички до един ги е изпратила българската армия и полиция в газовите камари на лагера „Треблинка”. Бойко, говорим за жена, която в един ден е загубила цялата си рода, всички свои близки, всичко което е имала – от ръцете на хората, които са носили униформа на държава, която ти до скоро управляваше. И не само за една жена, а за един цял народ“.
Режисьорът продължава да разнищва какво мисли за бившия български премиер, като се обръща задочно към него. „Бойко, остави, че аз тебе те смятам за случаен минувач в балканската политика, а ти мене най-вероятно за „предател на българщината”, „македонистки изрод”, „сръбско-комунистически продажник”, „юдео-масонски агент”, „германско-руски елемент” и какво ли още не. Остави, сериозно ти казвам. Говорим за човешки съдби. За големи лични трагедии. За почернени животи. За всичко онова, което нарече лъжа, а мен нарече лъжец. Аз нямам проблем, че ме наричаш лъжец, от твоята уста това звучи като комплимент. Но какво да правим с хората, на които им е отнето всичко? И те ли лъжат? Помисли си добре преди да отговориш”.
Митревски изтъква още, че в България специалните служби забраняват прожекциите на филма. Според думите му имало дистрибутори, които са изразили желание да показват филма с комерсиални цели. Затова филмът щял да дойде в България, когато „българската държава и нейните служби за сигурност позволят показването на „Трето полувреме” и ще престанат да заплашват дистрибуторите”.
„С други думи – когато България, страна-членка на ЕС, ще стане демократична и свободна страна, в която интелектуалното произведение и свободната мисъл не се санкционират от органите на изпълнителната и законодателната власт”. Според думите му българските евродепутати го заплашвали със съда в Страсбург заради филма, а българското правителство се опита да възпрепятства македонската интеграция в ЕС.
По повод реакцията на Музея на Холокоста от Вашингтон площад в американската столица да не бъде кръстен на Димитър Пешев той каза: „Спомням си че определени македонски интелектуалци точно в мен откриха виновника за неуспеха в евроинтеграцията. Е, сега призовавам и едните, и другите и третите - да съдят Вашингтон. Ако им стиска, разбира се”.
„Има едно, поне за мен, поразително нещо – с малки изключения Македония отсъстваше от какъвто и да е обществен дебат от всички тези нападки. Не се чу гласът нито на историците, нито на журналистите, нито на политиците, писатели, артисти, професори, на еврейската общност, църквата, академията... Стана нещо невиждано: едно произведение на изкуството беше жигосано от една, според мен, идиотска, фашистка и антисемитска политика – а никой в Македония това не го засегна. Година и половина чрез този филм се плюваше по родината, а никой не се почувства застрашен, нито призован да отговори. Всичко беше смятано като личен спор между мен и българската държава”, заявява Митревски.
На въпрос, след като филмът е получил толкова силен съюзник във Вашингтон как България щяла да оправдава протестите си срещу филма, Митревски отговаря: „Да не ползваме терминологията България. Аз нямам нищо против България, с която смятам, че споделяме една история, по начина, по който споделят Германия, Франция и Австрия (все пак никой нормален в Берлин, Хамбург или Мюнхен не се е осмелил да оспорва австрийската нация). България е страна, в която по инициатива на българската църква и българските интелектуалци били спасени почти 50 000 евреи от ръцете на пронацисткия цар Борис Трети и неговата марионетна банда: премиерът Филов, министърът Габровски, комисарят Белев (всички до един доказани фашисти и антисемити). Никаква битка аз не съм водил срещу България и българския народ.
„Всъщност, нямах намерение да водя каквато и да е битка, но след като ме нападнаха идеологическите наследници на Богдан Филов, аз само защитавах своето произведение, нещо което би направил всеки режисьор. По отношение на лобиранията за забрана на „Трето полувреме”, в Македония го видяха 90 000 зрители, беше прожектиран в САЩ, сключихме договори за разпространение във Франция, Германия, Австралия, Канада, Китай, Южна Корея и Япония. Тази пролет ще гостуваме на университети в Оксфорд, Загреб, Мюнхен, Москва... Докъде ли стига силата на това лобиране що не мога да го почувствам? Най-вероятно до граничния пункт край Кюстендил”.
