МВР ни вкарва в забранителни списъци и за вота догодина

Ведомството няма пълни данни кой е напуснал или се е завърнал в страната, но пак ще ограничава правото ни на глас

МВР ще продължи да вкарва в забранителен за гласуване списък българските граждани, които са напуснали страната, макар че във ведомството не разполагат с пълни данни за това кой кога напуска и се връща в България. Спорното решение бе взето от правна комисия във вторник при обсъждане на промени в Изборния кодекс. Известно е, че регистриране на напускащи страната граждани се извършва на границата с Турция, Сърбия и Македония, които не са членове на ЕС. Това обаче не важи за Румъния и Гърция, с които сме в общото европейско семейство. Съществува обаче хипотеза, при която може да напуснеш страната през Турция, а да се завърнеш през Гърция, алармира депутатът от ДПС Четин Казак. Така от МВР няма да знаят, че си се завърнал в България. Как може да уповаваш на данните на вътрешното министерство, които са непълни, почуди се Казак. Според шефката на правната комисия Искра Фидосова обаче гражданите ще могат да изчистват проблема, ако следят дали са в избирателните списъци. Ако не са, те ще се обадят, за да ги вкарат, обясни тя. Казак контрира, че „не са длъжни да се ровят непрекъснато по списъци хората”. Управляващите от ГЕРБ обаче не се вслушаха в опозиционера и гласуваха против отмяна на текста. Така проблемът със забранителните списъци вероятно ще остане и на парламентарния вот догодина, така както се случи и на местните избори през 2011 г. Тогава хиляди останаха без право на глас, заради неверните данни, идващи от ведомството на Цветан Цветанов. Репресивна мярка видяха от „Коалиция за България” и в друго - ново правило, което се въвежда от ГЕРБ. В правна комисия управляващите гласуваха секционните избирателни комисии да регистрират представителите на партии, които влизат, за да наблюдават процеса на гласуване. Така, ако даден депутат обиколи няколко различни секции, то това вече ще е ясно видимо. Мая Манолова от БСП прозря в това полицейщина. Според Искра Фидосова и Димитър Лазаров от ГЕРБ обаче така ще се ограничи контролираният вот. По техните думи различни представители на партии хващали под ръка граждани и ги водели до секциите да гласуват за съответната политическа сила. Така вече ще се знае кой къде е ходил, обясниха те. Депутатите отмениха ограничението само членове на неправителствени организации да могат да бъдат наблюдатели на изборите. НПО-тата ще могат да упълномощават и външни представители за тази дейност. Проблем за големите коалиции, като „Коалиция за България” (КБ), обаче може да създаде друг нов текст. Според него, всяка една партия в дадена коалиция ще трябва да представя пред ЦИК свое отделно решение за подредбата на кандидат-депутатските листи. На изборите през 2009 г. например в КБ са били освен БСП, още шест партии – Движение за социален хуманизъм, Български социалдемократи, Партия Рома, Комунистическа партия на България, БЗНС „Александър Стамболийски” и „Нова Зора”. Оттук нататък всяка една от тях ще трябва да гласува по устав съгласие с БСП и с другите коалиционни партньори за подредбата на листите и да депозира решението си в ЦИК. Социологическите агенции пък вече ще трябва да обявяват задължително кой им е поръчал дадено изследване за електоралните нагласи. Това засега ще важи само по време на предизборните кампании. Депутатите счетоха за разумно въпросното задължение на агенциите да им бъде вменено за постоянно, но не намериха закон, в който да вкарат поправката. Според управляващите, това не може да бъде прието в Изборния кодекс, защото той накрива само избирателния процес.