Любен Дилов е малко като синята слива, която е синя или червена, в зависимост от това колко е зелена.
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Миналата седмица партията на Гоце АБВ сключи предизборно споразумение с Движение „Гергьовден” на Любен Дилов-син. По-късно АБВ се коалира и с БСП и заедно издигнаха кандидатурата на ген. Радев за президент. Така по силата на простото традуктивно умозаключение Любен Дилов–син вече е червен.
Сигурно и вие като мен се чудите защо ги прави тия салтоморталета. Предполагам заради принципи. Както казваше Граучо Маркс, това са моите принципи. Ако не ти харесват… имам и други. Умният човек има принципи, които му позволяват да се сроди с всяка партия. По-неразбираемо е какво си въобразява Гоце, че ще спечели от тая файтонна партия. Освен може би визуално. АБВ си тури и едно „Г” отзад, както писаха някои колеги.
И така, Дилов затвори кръга. Мина през коалиция с всички партии, с които си струваше да е в коалиция, и с много, с които не си струваше. Оттук нататък няма друг вариант, освен да почне да ги повтаря.
Спомням си веднъж в едно интервю попитаха ранния Дилов как се чувства в парламента: „Понякога ме карат да се чувствам като пръднал в киното, преди да загасят лампите. Голям срам!”.
Би било оправдано сега да се чувства като насран, но не би...
"Радвам се, каза Гоце с тънка ирония, че установихме толкова близки отношения, защото твърдя, че сме сродни партии."
През 2008 г. в червенобрежката комисия по благоустройство постъпи предложение от група граждани в Червен бряг да има улица на името на Пеко Таков, зам.-председател на Държавния съвет на НРБ и колоритен партиен деятел. Ама много колоритен, един от кръга интелектуалци, като Милко Калев Балев, Пенчо Кубадински и т.н., които бащицата беше събрал около себе си. Партийни ветерани разказват как на един правителствен прием, даден на френска делегация, един от гостите вдигнал наздравица с думите: "А вотр санте". А бай Пеко отговорил: "Пеко Таков"! И до днес още някои французи, вместо "Наздраве", казват "Пеко Таков!". Та един от подписалите петицията беше и големият демократ Любен Дилов-син. Още тогава разбрах, че Дилов е сроден с левите сили. И друго разбрах, много по-важно: отдавна да сме забравили и комунистите и комунизма, ако не бяха демократите. Някои демократи, може би дори повечето…
Но да се сродиш с Дилов, не е нито трудно, нито трайно. Дилов е като Йоан Асен. Сватбите имам предвид. Та с Надка, та с Мозер, с Антоан Николов, със Софиянски, с Каракачанов, със Слави Бинев, с Ковачки, с Бареков… Пропускам сигурно. „Нов избор” на Луджев. За Дон Цеци не съм сигурен, но имаше един период, когато „Новинар”, ръководен от Дилов, през ден вземаше интервюта от него…
През 1994 г. Софийският градски съд регистрира партия „Ку-Ку”. Даже не партия, а „народно движение”. През 1995 г. с решението на тричленен състав на Върховния съд регистрацията е отменена. Мотивите на съдиите дълго време трупаха майтапи, защото тричленката беше записала, че “партията съдържа в наименованието си звукоподражателно словосъчетание, издаващо гнездов паразитизъм”. Но последващото развитие на Дилов и компания показва, че съдиите са били направо провиденци. Ще ми отнеме много време и място, за да изредя всички гнезда, в които Дилов е паразитирал през годините. Само че, за разлика от кукувицата, никъде не снесе. За пълната реабилитация на съдиите ще отбележа, че секретар на "Народно движение "Ку-Ку", председателствано от Дилов, беше Петър Курумбашев, депутат от Коалиция за България в 41-вото и 42-рото Народно събрание. През 2014 г. замалко да стане евродепутат от левицата, но преференциите му изядоха главата. А и Станишев го поизклати малко...
И Курумбашев е едно от онези тарикатчета, дето обичат да чоплят стафидите от козунака. Но излезе по гявол от Дилов. Избра сравнително пряк път, докато Дилов мина по Околовръстното, за да стигне до „Позитано”. Щото БСП, дето каза веднъж Весето Седларска, е партията, в която материалистите се оправят идеално, а идеалистите – материално. Днес Курумбашев е от милионерите в БСП.
В интерес на истината, и той имаше своите лутания. И той гнезди на доста места - в СДС, в „Гергьовден”, при президента Стоянов, при президента Гоце… Венчал го бил кметът Софиянски, кум му бил Иво Прокопиев… Точно биография за социалистически депутат. През 2014 г. Фактор.бг писа, че в декларацията си за 2013 г. пред Сметната палата левият милионер Курумбашев бил записал 11 имота за стотици хиляди долари в ЮАР, 4 апартамента в София, ВЕЦ в Михалково, строял и соларна електроцентрала от 340 kW с договорена изкупна цена от 728 лв. на мегаватчас… „Близки до кукувеца разказват, пише Фактор.бг, че бизнесът му тръгва от печалбата от порноиндустрията… Левият милионер дал назаем на разни хора и фирми 2.5 млн. лв., тоест припечелва като лихвар.”
Между другото, мисля, че няма да е пресилено, ако Движение „Гергьовден” бъде акредитирано като филиал на Търговската гимназия. Сетих се и за Петър Стоянович, който за известно време беше председател на партията. И той почна в СДС, където стигна до зам.-шеф на СДС-София, мина през „Гергьовден”, завъртя се малко около АБВ на Гоце, после го видяхме сред учредителите на Кунева и накрая по някакви неведоми пътища се оказа министър в червеното правителство на Орешарски. Вероятно са били приятели по линията на политическото ренегатство.
През 2007 г., когато Движение „Гергьовден” свали Дилов от председателския пост, Петър Стоянович обясни, че се разграничили от него, щото бил „търговски ориентиран”. Ние тогава силно похвалихме Стоянович за смелостта да каже тази истина. Но към днешна дата нещата изглеждат малко като присмяла се кука на криво дърво.
Голям смях падна, когато Дилов и млечният му брат Каракачанов се сродиха с Ковачки в „Напред”. Май си бяха въобразили в лицето на Ковачки да си имат частен банкомат. Само че милионерите затова са милионери, защото умеят да пазят парите си. То не е като в книгите, биеш му една телеграма "Товарете портокалите в бурета! Братя Карамазови", и той ти брои един милион. Каракачанов беше ревал като шотландско пони пред мои познати, че Ковачки им дал само 1000 лв. Представям си пък Любчо колко е бил разочарован. И набързо жертваха Ковачки. Общо взето, в коалиция "Напред" работата стана малко като в македонската тройка - двама на легло и под него трети со нож прободен. И при Бареков така стана. Ама и там колко тарикати се бяха събрали… Обаче набараха фазата. Банката фалира, Цветан Василев емигрира и останаха само голите приказки на Бареков. И коалицията, естествено, се пръсна, златотърсачите се разбягаха. Бареков написа горчиво писмо до своите „политически деца”, в което с много горест изповядва родителските си грешки. Което беше много смешно, защото когато Дилов е начевал кариерата си на най-талантливия син на лейтенанта, Бареков още пееше из пловдивските механи „Само да те гепна, утката шти цепна…”.
Както е казал поетът - само щрихи от портрета. Не може всичко да се изреди от богатия житейски път на героя. Пропуснахме топлата връзка на Дилов със „Софийски имоти”, горещата защита на проекта АЕЦ „Белене”, годините, в които беше фронтмен на Антоан Николов и се правеше на собственик на вестника му „Новинар”, логистиката на операцията по провъзгласяването на мутрата Слави Бинев за архонт…
И пак пропускаме. Например БМК и ролята на Дилов като първоапостол на българската чалга. Тази си роля той оправдаваше с това, че с парите, спечелени от чалгата, издавал класика, например "Вариациите Голдберг". Което е същото като порноиндустрията да отчислява част от печалбите си за клиниката по хименопластика.
Може да е само градска легенда, но съм чувал, че когато попитали веднъж Любен Дилов-старши що синът му е изневерил на семейната привързаност към социализма, рекъл само: „За пари”.
За пари я напусна, за пари се върна. Не знам за какви пари става дума, но съм чувал да казват, че на Дилов любимото му число било „много”. Може да не ви се вярва, но това се нарича постоянство.
Както обича да казва самият той, човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.
С риск да ме помислите за лош демократ, ще кажа, че често се замислям за това, че ако ги нямаше малките партии, такива като „Гергьовден”, „Атака”, РЗС, „България без цензура”, ВМРО и т.н. до №283 (ако не са станали още повече!), управлението на страната нямаше да е по-добро, но със сигурност щеше да е по-евтино. И ако има една причина да предпочитам мажоритарните избори пред пропорционалните, то тя е в това, че при мажоритарен вот партийките, създадени с цел „гнездови паразитизъм”, ще гледат парламента изпод опашката на Коня.
Още коментари и интересни четива вижте на Retro.bg!
