Почина Уго Чавес

58-годишният държавен главa управлява Венецуела 14 години

Президентът на Венезцуела Уго Чавес почина,  съобщи вицепрезидентът Николас Мадуро, цитиран от Би Би Си,  и Ройтерс. В телевизионно обръщение Мадуро посочи, че Чавес е починал от рак днес в 16:25 часа, местно време. 58-годишният държавен глава управлява южноамериканската държава в продължение на 14 години. Управлението на държавата временно преминава в ръцете на вицепрезидента Николас Мадуро. Според Конституцията на Венецуела нови президентски избори трябва да бъдат проведени в срок от 30 дни след овакантяването на президентския пост. В продължение на 14 години Уго Чавес успява да се задържи на власт във Венецуела, печелейки три пъти президентските избори. Нито опитът за преврат, нито стачката в държавната петролна компания PdVSA или пък референдумът целящ свалянето му от президентския пост, не успяха да разколебаят решимостта му да извърши своята „Боливарска революция”. И до скоро по всичко изглеждаше, че самият Чавес няма никакво намерение да сдава властта. Той не само национализира редица предприятия на мултинационални компании, отделяше значителни държавни средства за щедри социални програми за по-бедните, но и финансираше режими в цяла Латинска Америка - от Никарагуа до Еквадор.   Кой е Уго Чавес? 58-годишният лидер ще остане в историята  с колоритният си  и харизматичен стил, антиамериканската реторика и финансираните с петродолари жилища, субсидираните храни и безплатното здравеопазване. За критиците му обаче той ще  остане като егоцентричен диктатор, чието разбиране за залагаща на силната държавна намеса икономика пропиля милиарди долари, спечелени от исторически високите цени на горивата. Чавес, чиято особено форма на държавно управление бе определена като "чавизъм", е роден в бедно семейство в равнините на Венецуела на 28 юли 1954г. Като младеж той си мечтаел да стане художник, а после - да играе професионален бейзбол в някоя от големите лиги на САЩ.  По - късно като бивш подполковник, Чавес прекара по-голяма част от военната си кариера в заговори с други офицери с леви разбирания за сваляне на традиционния политически ред в страната. През 1992г. той повежда преврат срещу президента Карлос Андрес Перес, който се провали, но и даде начало на политическата му кариера. В кратко слово, докато го отвеждат към затвора с неговата червена барета, той спечели мнозина венецуелци и това постави началото на пътя, който го изведе към президентството като популистки лидер. След като бе амнистиран, Чавес обикаляше страната, спечели изборите през 1998г. и пое поста на държавен глава в началото на 1999г. За стотици хиляди венецуелци това бе символ на ново начало след десетилетия на управление, което масово се възприемаше като корумпирано и работещо единствено за частните си интереси. Чавес печелеше популярност и с антиамериканизма си, макар да продължаваше да печели милиарди от износа на петрол за САЩ. Той наричаше Америка декадентска империя, разпалваща войни по цял свят. На няколко пъти заплаши да спре петролните доставки, включително при обвинението, че президентът Джордж Буш е организирал преврата срещу него от 2002г., но никога не направи тази крачка. САЩ си остават най-големият експортен пазар за венецуелски петрол, но Чавес увеличи износа на горива и към Китай, Беларус, Иран и Сирия. Вдъхновен от своя приятел и ментор - кубинският лидер Фидел Кастро, той поведе Венецуела по радикален път на национализации в икономиката и се месеше лично в най-малките детайли на управлението - нещо, което мнозина оприличиха на автократичен стил.

Стилът му бе ярко популистки, той използваше цветистия мачистки език от ранните му години в провинцията и казармата. Подобно на Кастро, и той произнасяше предавани по телевизията речи, продължаващи часове наред. През 2012г. дори счупи собствения си рекорд като говори почти 10 часа. Чавес има два брака, три дъщери  и един син. През 2000г. се разведе с втората си съпруга, журналист и политик. Много малко се знае за личния му живот в годините, когато бе президент, но той самият е споделял, че обича да гледа бейзбол по телевизията, да чете и да слуша народна музика.