ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Шестима души са привлечени към наказателна отговорност при разследването на схема за неправомерно получаване на средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса чрез фиктивни хоспитализации. Трима от обвиняемите са задържани за срок до 72 часа. Това съобщи окръжният прокурор на Пловдив Ваня Христева на брифинг за резултатите от мащабната операция в УМБАЛ „Св. Георги“, проведена на 5 октомври.
В рамките на акцията са извършени общо 40 претърсвания и обиски. Процесуално-следствени действия са проведени в две клиники, както и в два медицински центъра на територията на Пловдив и Карлово. Основната версия, по която работят разследващите, е за организирана схема, при която са били отчитани фиктивни хоспитализации и медицински дейности с цел неправомерно получаване на публични средства.
При първоначалната акция са били задържани общо 10 души - шестима лекари и четири медицински сестри. Сред тях е началникът на Клиниката по ревматология в УМБАЛ „Св. Георги“ проф. д-р Мариела Генева-Попова, която е и декан на Медицинския факултет на Медицинския университет в Пловдив. Първоначално задържанията бяха за срок до 24 часа, като към обяд на 6 октомври част от лицата вече бяха освободени.
Наблюдаващият прокурор Димитър Пехливанов разкри, че разследването е започнало преди няколко месеца след сигнал за голям брой хоспитализации в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Георги“.
По думите му последвалата проверка показала, че за период от три години НЗОК е изплатила около 12 млн. евро за дейността на клиниката. За същия период са отчетени приблизително 24 000 клинични пътеки при леглова база от 49 места.
След анализ на информацията и разпити на свидетели, включително лекари от самата клиника, разследващите стигнали до данни, че част от отчетените като хоспитализирани пациенти изобщо не са посещавали лечебното заведение. Други са идвали само за вземане на кръв, въпреки че по документи са били приети за болнично лечение.
Пехливанов описа и предполагаеми практики, които прокуратурата е установила в хода на разследването. Според него има случаи, при които санитари и лекари са давали кръв вместо пациенти.
Разследващите разполагат и с данни, че престоят на пациенти умишлено е бил съкращаван, за да се освобождават легла и да могат да бъдат отчитани нови клинични пътеки.
„Пациентът се превръща в пътека, самата клинична пътека се превръща в приход, а медицинската дейност се превръща в средство да се реализира този приход“, заяви Пехливанов.
По думите му става въпрос за „цял спектър от неприемливи практики“, които според прокуратурата нанасят щети не само на бюджета на НЗОК, но и на доверието в лекарската професия.
Акцент в разследването е медицински център, свързан с началника на клиниката и членове на семейството ѝ. Според прокуратурата от този център са генерирани около 5000 направления за хоспитализация в Клиниката по ревматология.
Разследващите твърдят, че са установили случаи, при които направленията са създавани дистанционно, след като в системата е бил регистриран фиктивен преглед. След това съответните лица са били отчитани като насочени за болнично лечение.
Прокуратурата проверява и случаи на повторни хоспитализации, при които според Пехливанов целта е била плащане както към клиниката, така и към медицинския център, издал направлението.
Разследването обхваща и начина, по който част от получените от НЗОК средства са се отразявали върху възнагражденията в клиниката. По думите на наблюдаващия прокурор допълнителните средства са разпределяни по точкова система, като размерът на възнаграждението на лекарите е бил обвързан и с броя на извършените хоспитализации.
Пехливанов заяви, че началникът на клиниката е получавал значително по-голям брой точки, като една точка се е равнявала на около 1000 лева.
Прокуратурата е установила и лекари в клиниката, които категорично са отказвали да участват в предполагаемата схема. Според Пехливанов те са получавали по-малко легла, на които да приемат пациенти, което впоследствие се е отразявало и върху възнагражденията им.
Наблюдаващият прокурор заяви, че част от разпитаните лекари са признали за съществуването на порочни практики. По думите му някои от тях описали усещането си с думите, че са се чувствали като „търгаши на здраве“, но с времето са се примирили с начина, по който е организирана работата в клиниката.
Според свидетелските показания, цитирани от прокуратурата, на сутрешни съвещания фокусът понякога не е бил върху състоянието и лечението на пациентите, а върху броя на свободните легла и възможността да бъдат приемани нови хора.
Сред най-сериозните твърдения на прокуратурата е случай, при който пациент е трябвало да бъде изписан въпреки лоши показатели.
Според Пехливанов тогава е била взета кръв от друг пациент с добри резултати, за да могат лабораторните показатели да позволят изписването на първия човек. Целта, според разследващите, била леглото да бъде освободено за следваща хоспитализация и съответно за отчитането на нова клинична пътека.
Прокуратурата твърди, че разполага и с данни за други случаи, при които пациенти са били приемани повторно с цел генериране на нови плащания.
Наблюдаващият прокурор съобщи още, че сред фиктивно хоспитализираните според разследването е имало роднини, близки и познати. Част от хората изобщо не са посещавали клиниката, въпреки че по документи са били приети за лечение.
Имало е и пациенти, които действително са идвали в лечебното заведение, но единствено за вземане на кръв, след което са си тръгвали. В документацията обаче са били отчитани като хоспитализирани.
„Това не е хотел, а медицинско заведение. За да си в него, трябва да има причина“, заяви Пехливанов. Той подчерта, че кръв може да бъде дадена и в лаборатория и това само по себе си не налага болничен престой. По думите му клиничната пътека в такива случаи е на стойност около 500 евро.
Пехливанов разкри, че още при започването на операцията разследващите са установили 15 души, които по документи трябвало да бъдат хоспитализирани, но не били открити в отделението. Именно това е била причината полицията да обезпечи входовете на клиниката, за да може да бъде проверено колко от отчетените пациенти действително се намират там. Това обяснява и засиленото полицейско присъствие по време на акцията.
По думите на наблюдаващия прокурор разследването обхваща периода от 2021 г. насам, когато е започнала и дейността на медицинския център, който е част от проверявания механизъм.
Към момента прокуратурата е установила около 3,06 млн. евро, за които твърди, че са били неправомерно изплатени от НЗОК на УМБАЛ „Св. Георги“ по разследвания начин.
Пехливанов уточни, че по вътрешните правила на болницата част от средствата по клиничните пътеки - около 40% - са били насочвани към самата клиника. Оттам парите са използвани за възнаграждения на медицинския персонал и за други разходи.
Наблюдаващият прокурор изрично разграничи установените до момента предполагаеми щети и общата сума от около 12 млн. евро, изплатена от НЗОК за дейността на клиниката през разглеждания период. „Не твърдим, че всичко е неистинско“, подчерта Пехливанов. Той посочи, че клиниката действително работи, има реални пациенти и лекари, които извършват медицинска дейност.
По думите на наблюдаващия прокурор подобна организация е „абсурдна, незаконна и не е свързана с добра медицинска практика“. Според събраните до момента данни част от хората, за които се проверяват фиктивни хоспитализации, впоследствие са получавали и болнични листове чрез ЛКК.
Пехливанов разкри и че разследващите са установили практика, при която лекарите реално не са преглеждали пациентите, а са оставяли подписите си на технически лица. Така в документите били вписвани диагнози, които според прокуратурата не отговаряли на действителното здравословно състояние на човека. Впоследствие информацията попадала и в болничните листове.
Разследващите са установили и случаи, при които след подобни хоспитализации се е стигало до издаване на решения на ТЕЛК.
Според прокуратурата в основата им в някои случаи може да стоят неверни данни, първоначално въведени в медицинската документация при предполагаемите фиктивни хоспитализации.
При претърсванията в клиниката са открити и множество лекарствени продукти, които тепърва ще бъдат проверявани. По думите на Пехливанов сред тях има медикаменти с изтекъл срок на годност, както и продукти, които са внесени от чужбина и чийто произход и начин на попадане в лечебното заведение предстои да бъдат изяснени.
Открити са и скъпоструващи лекарства, за които според първоначалните данни не са били спазени изискванията за съхранение. Разследващите ще проверяват дали намерените медикаменти са били прилагани на пациенти.
Проверява се и информация за клинични проучвания, като според прокуратурата има съмнения относно произхода и начина на провеждането на част от тях. Тази проверка все още е в ход.
Пехливанов посочи като проблем и поставянето на финансови цели пред клиниката – по думите му е имало задача месечно да бъдат генерирани около 360 000 лева от клинични пътеки. Според него подобен подход е порочен и противоречи на същността на медицинската дейност.
На 5 октомври разследващите влязоха в клиниките по ревматология и нефрология на университетската болница в града под тепетата. Проверки и претърсвания бяха извършени и в медицински центрове в Пловдив, Карлово и Кричим. От лечебното заведение бяха иззети документи и архиви, а работата на засегнатите клиники беше временно затруднена.
Според източници на NOVA, близки до разследването, проверяваната схема е действала в продължение на около четири години, а предполагаемата щета за Здравната каса достига близо 4 млн. евро. Разследващите проверяват данни за хиляди фиктивни пациенти, на чието име е била отчитана и заплащана медицинска дейност, без съответното лечение реално да е било извършвано. Тези твърдения са предмет на разследването.
Акцията се отрази и на пациентите. Част от планираните приеми бяха забавени, а хора, пристигнали за лечение от други градове, чакаха с часове заради действията на разследващите.
От ръководството на УМБАЛ „Св. Георги“ заявиха, че оказват пълно съдействие на компетентните органи. От болницата изразиха притеснение, че създалото се напрежение може да наруши нормалния лечебно-диагностичен процес, да затрудни приема на пациенти и да предизвика допълнително безпокойство сред болните и техните близки.
Директорът на ОДМВР-Пловдив Васил Костадинов определи разследването като пример за добро взаимодействие между полицията, Окръжната прокуратура в Пловдив и Министерството на здравеопазването.
По думите му служителите на „Икономическа полиция“ наблюдават случая още от началото на годината, а преди няколко месеца работата е навлязла в активна фаза. В разследването е вложен значителен ресурс, включително чрез използването на различни оперативни способи.
Костадинов подчерта и ролята на Министерството на здравеопазването. Преди провеждането на акцията е имало предварителна координация с ведомството, а негови представители са присъствали на място при процесуалните действия.
Разследващите са извършили действия и в Клиниката по нефрология след получени оперативни данни и информация от здравните институции. Причината е сходство с проверявания модел – ръководител на клиниката е свързан и с медицински център, от който са отчетени множество направления към болничното звено.
Здравното министерство започва проверки във всички 28 области на страната след разкритията около Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, обяви здравният министър Катя Ивкова.
По думите ѝ данните, установени до момента при разследването, са изключително притеснителни. Проверките ще обхванат различни направления в здравната система и ще бъдат извършвани от структурите към Министерството на здравеопазването.
В контрола ще бъдат включени регионалните здравни инспекции, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и Изпълнителната агенция по лекарствата. Министерството ще потърси съдействие и от Националната здравноосигурителна каса за извършване на съвместни проверки.
Тя потвърди, че едно от направленията на проверката в Пловдив е свързано със скъпоструващи медикаменти, открити в лечебното заведение. Ивкова обясни, че трябва да бъде установено за кои пациенти са били предписани лекарствата, защо са били съхранявани в отделно помещение и защо сред тях има продукти с изтекъл срок на годност, които не са били унищожени.
Изпълнителната агенция по лекарствата вече е получила разпореждане от министъра да започне проверка. Ивкова не уточни за какви конкретно медикаменти става въпрос. По думите ѝ предстои събраната информация да бъде анализирана, тъй като са открити няколко различни категории лекарствени продукти.
Здравното министерство ще се включи и в проверките, свързани с клинични изпитвания. Ивкова посочи, че данните и в това направление са притеснителни и трябва да бъде установено дали изпитванията са провеждани по правилата и дали лекарствата, достигащи до пациентите, са безопасни.
Според нея достоверността на данните от клиничните изпитвания е особено важна, включително за правилното установяване на нежеланите лекарствени реакции.
Министърът определи като сериозен проблем и данните, свързани с пътя от издаването на документи от ЛКК до достигането до решения на ТЕЛК. По думите ѝ подобни порочни практики не само имат финансово отражение върху здравната система, но вредят и на самите пациенти и подкопават доверието в медицинската експертиза.
Ивкова подчерта, че проверките трябва да бъдат доведени докрай и извършени максимално детайлно, така че да бъде установена цялата истина и при констатирани нарушения да последват действия.
Министерството работи съвместно с „Информационно обслужване“ и по възможност пациентите да получават повече информация чрез електронното здравно досие. Идеята е всеки гражданин да може да вижда не само каква медицинска дейност е отчетена на негово име, но и какви средства са разходвани за нея. Така при установяване на дейност, която в действителност не е била извършена, пациентът ще може да подаде сигнал.
Натрупаната информация ще може да се използва и за откриване на необичайни показатели и потенциални нарушения, които впоследствие да бъдат проверявани на място.
Според Ивкова контролът чрез информационните системи трябва да върви паралелно с физическите проверки. „Има откъде да светне лампичката“, посочи тя по повод възможността чрез наличните данни да бъдат откривани подозрителни случаи.
