ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Като всеки нормален човек и аз се замислих за последствията, след заявлението на Владимир Путин, че спира проекта „Южен поток” през България. За всеки случай се разрових из руските вестници и се натъкнах на следното:
„Вице-губернаторът на Новосибирска област Сергей Семка призовава сибиряците да се откажат от плесенясалото сирене заради духовността: „Когато човек се замисли за плесенясало сирене, не му остава време да мисли за човешките неща, на които се държи дъховността и силата”. И (вице-губернаторът) добави, че не би било зле населението на страната да се върне към времената, когато всички са имали еднакви хранителни продукти.”
Междувременно, в четири области на Русия от 1 декември е въведена „пилотно” купонна система за снабдяване с храна. А според слухове, произлизащи от участници в срещата на Г-20 в Австралия, там президентът Путин е разправял на западните държавници, че обезценяването на рублата изобщо не го безпокои, тъй като... сега получава повече рубли за всеки продаден барел петрол, въпреки срива на цената на самия петрол. На което пък европейски икономисти отговарят с изчисления, че само заради падането на стойността на рублата (40 % за една година), руската икономика вече не е равна на италианската, а е малко зад Португалия и Южна Корея.
Та, за последствията от спирането на „Южен поток”. Сметката на Путин по отношение на България е очевидна – разбъркване на политическата ситуация така, че да се появи ново правителство, което да следва интересите на Кремъл под лозунга: „Да си върнем „Южен поток” (и АЕЦ-Белене, и българо-съветската дружба)!”.
Ако вземем предвид онова, което знаем относно плановете на Путин за Източна Украйна отпреди 9-10 месеца, става дума за едно от две очаквани от него събития. Първото (и за него най-удобно) – някакво про-руско въстание на местното население. В ранната пролет на тази година Путин точно това очакваше да се случи в Донецка, Луганска и Славянска област на Украйна; и не-случването на всенародно проруско въстание му създаде сегашните главоболия.
Второто очакване – ако няма народно въстание, поне да има такава политическа криза, която да измете сегашните „про-американски” управляващи и да ги замени с „проруски” такива.
Въпреки историята на проруските бунтове в България от края на 19-ти век, днес едва ли подобно нещо може да се случи. А дори някакви хилядни маси да бъдат изведени по софийските улици в подкрепа на „Южен поток” и Путин, те бързо ще бъдат обградени от много по-многолюдни хилядни маси, които са „за” Европа и „против” Кремъл.
Остава сценарият – политическа криза, нови избори под мотото „за или против Русия” и формирането на проруско правителство в София.
Началните признаци, че нещо такова може да се случи, са вече налице. Партии като АБВ, Атака и ВМРО вече се подредиха на страната „за Русия”. Към тази позиция очевидно клонят значими среди в ГЕРБ, както и – неразбираемо, защо – лидерът на остатъчното СДС Божидар Лукарски.
Оттук нататък аритметиката е очевидна. Ако решат, АБВ и ВМРО (плюс Лукарски) могат да свалят правителството на Борисов под лозунга „Искаме си потока!”.
В последващата предизборна кампания, също е толкова очевидно, ще е много лесно да се наложи темата „Русия” („Путин”) като водеща. В това усилие към АБВ, Атака и ВМРО ще се присъединят както по-глупавите представители на БСП, така и целокупната (и медийно влиятелна) „Нова левица” като Петър Волгин и пр. Част от ГЕРБ няма да издържи на жегата и също ще се включи. Срещу тази вълна ще застанат РБ и основната част от ГЕРБ.
Най-вероятният резултат ще бъде мнозинство на проруските сили, но и същевременно силно укрепване на РБ и ГЕРБ, за които неминуемо ще гласуват всички, които не искат да живеят под брезентовия ботуш на руския „братушка”.
А БСП – слушайте сега внимателно – ще бъде изтрита от лицето на политиката. Защото няма да може да си позволи нито да застане на страната на Русия (не и при членството на България в ЕС и НАТО – и при Станишев лидер на ПЕС и зам.-председател на Социнтерна); но няма да може и да застане на страната на Европа, при положение, че ядрото червени гласоподаватели са „русофили”. В крайна сметка, по-прогресивните социалисти ще бъдат принудени да мигрират към ГЕРБ, а фундаменталистко-русофилските – към Атака, ВМРО и АБВ. А онзи остатък от БСП, който ще влезе в парламента, ще трябва да играе младши партньор в проруската коалиция, съставена от останалите.
Не е ли великолепно чувството за хумор на г-жа История? Ако в идните месеци се проведат избори по темата „Русия”, именно БСП ще падне в кърви. Всички останали ще спечелят по нещо, а някои – властта.
Преди обаче бъдещите печеливши да се запретнат да бутат правителството, нека се замислят за онова, което писах в началото. И да си отговорят на въпроса: За какво им е да се закачат, точно сега, към тази точно Русия? Към Русия, чийто президент очевидно живее на планета, доста отдалечена от нашата; в чиито недра вече е въведена купонна система; чиито местни лидери държат проповеди срещу плесенясалото сирене – и чиято икономическа сила днес е на ниво „малко след Португалия”, а утре ще бъде на кота „някъде около Нигерия”?
„Путин”, писах в дебела книга[1], издадена през 2008 г., „поема Русия в момент, в който тя е на крачка (дълга, но една) от интегриране в западния свят като равнопоставена страна. Оставя страната... там, където е била при Иван Грозни - регионална, предимно азиатска, сила с лош нрав и непредсказуемо поведение. Страна, на която не може да се има доверие. Страна, която западните лидери слагат между Беларус и Латинска Америка тогава, когато се събират да анализират световните дела.”
Ако Путин продължи в същия дух, до една-две години Русия ще е бивша държава, раздирана от преврати и контра-преврати, потънала в море от мизерия и насилие, за чиито жители ние тук ще събираме (бидейки по природа милозливи) хуманитарни помощи. Които тамошните тартори (бидейки всичко друго, но не и милозливи) ще крадат под носа на собственото си население, за да ги продадат на китайците.
Ето го и заключителният апел: Другари и другарки от БСП / АБВ / ВМРО / Атака / Нова левица / СДС и пр.! Мислете трезво – ако не за националния интерес, поне за своя си! Стойте далеч от Русия и нейните потоци, та били те и южни!
[1] Три лица на тиранията: Александър Лукашенко, Ислам Каримов, Владимир Путин. Фондация "Комунитас", 2008
