Ром и бременна българка се хвърлят под влака заради невъзможна любов. Той оцелява, тя - не! 4 г. по-късно животът за него няма смисъл
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Любовна история между ром и българка в Северозападна България завършва разтърсващо и драматично. През 2009 г., когато Цветан и Албена са 16-годишни, решават, че единственият изход за тях е да се самоубият по особено жесток начин - хвърляйки се под влак.
Причината е невъзможната им любов. Тя е българка, а той - циганин. Освен това тя е бременна. А баща й е най-върлият противник на връзката им. Албена е сигурна, че родителят й ще я накара да направи аборт. Убеждавайки Цветан да се самоубият, му заявява: "Ако бебето ще мре, и аз ще умра!".
Между тях се разразява спор, при който тя му зашлевява шамар. Четири години по-късно, спомняйки си за тази сцена, Цветан заявява: "Никога не го бе правила дотогава! Сякаш още ми пари бузата..."
Хубавата Албена
На 16 ноември 2009 г. двамата застават на релсите край монтанското село Брусарци и започват да чакат да мине влакът. "Говорихме си, че това е единственият начин да си останем с детето", спомня си Цветан в репортаж на предаването ДикOff по "Нова телевизия".
Влакът най-накрая идва, но в последния момент Албена избутва приятеля си и остава сама на релсите. Загива на място. "После се върнах и скочих, но нищо не стана", казва Цветан.
След случката се отървава с две счупени ръце, пукната глава и амнезия - не помни никого, дори семейството си. А когато се събужда след кошмара, единственият образ в главата му е този на Албена. Пита за нея, а когато научава, че повече никога няма да я види, припада.
"Всяка секунда, всяка минута тя е в моя ум. Нощем ставам, викам, пищя, сънувам я. Толкова беше прекрасна", казва той с тъжна усмивка.
"Ако можех да върна времето назад, това никога нямаше да се случи", сигурен е Цветан.
Цветан, за когото животът вече няма смисъл
Разказва, че преди да вземат драматичното решение да сложат край на живота си, са обмисляли и друго: "Аз я карах да избягаме, но тя се страхуваше, защото баща й беше кмет, щеше да ни хване. Щеше да я изпрати някъде, така че никога повече да не можем да се видим", спомня си Цветан
Все пак сега той е великодушен - не обвинява бащата на Албена, че е бил против връзката им. "Никого не мога да виня за това, което се случи, освен тази наша любов. Нищо не можеше да я спре, освен смъртта!"
Цветан все още е тъжен и страда за любимата си Албена. "В нищо не намирам смисъл. Времето не лекува, това не е вярно", споделя той със сълзи в очите.
А за релсите, на които губи Албена, казва: "Не, не ходя там. Ако го направя, там ще си остана".
