Камъни, дървета и запушени мостове - учените обясниха потопа в Струмяни
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
“Все едно, че влак минаваше“. Така Катя Мицева описва пред БНТ шума, преди водата да нахлуе край дома ѝ в Струмяни. Съседи я предупреждават да излезе, а скъсаните електрически проводници налагат семейството да потърси друг изход. След пороя от 24 август 2026 г. равносметката е около 30 наводнени къщи и седем евакуирани души. Доброволци помагат за разчистването на пострадалия ѝ дом, припомня Meteo Balkans.
Представено на 22 октомври изследване проследява как водата е достигнала до селото. Екипът на Софийския университет, ръководен от проф. Стелиян Димитров, свързва тежестта на бедствието със съчетание от пороен дъжд, стръмни склонове, пренос на камъни и дървесина и затруднено преминаване през тесните речни участъци.
Водосборът на река Шашка обхваща около 50,6 квадратни километра, а разликата във височините надхвърля 2000 метра. Това е територията, от която валежите се оттичат към общата речна система. Стръмният релеф и формата на водосбора благоприятстват бързото събиране на водата към Струмяни, посочва МОСВ при представянето на резултатите.
Една от най-показателните находки е непосредствено пред мостово съоръжение. Според пълната презентация на изследването, в последните приблизително 56 метра пред моста натрупаните наноси са намалили ефективната ширина на канала от около 10 метра до 2,3–2,5 метра — свиване с приблизително 75%.
Към това се добавят донесената дървесина и ограниченият капацитет на съоръжението. Анализът свързва тази комбинация с локално задържане и покачване на водата, последвано от разливане извън укрепеното корито. Надолу потокът достига железопътната линия и прилежащите територии.
Изследването отчита и възможното влияние на променената растителна покривка след пожара през 2025 г. Опожарените територии са част от по-широката картина на ерозията и преноса на материали към реката.
Авторите обаче изрично определят пожара като потенциално усилващ фактор. Неговият конкретен принос към наводнението не е количествено доказан. Това разграничение е съществено при избора на мерки: наличието на изгоряла гора само по себе си не показва каква част от разрушителния поток се дължи на нея.
Екипът съчетава теренни обследвания, въздушно лазерно сканиране, фотограметрия и пространствено моделиране. В проверките на място участват и специалисти от Югозападния университет „Неофит Рилски“.
В презентацията е посочена радарна оценка за около 60 литра дъжд на квадратен метър през нощта срещу 25 август. Липсват преки валежомерни измервания в самия водосбор. Затова симулациите са сценарии; точната скорост, пиковият отток и времевото развитие на вълната остават несигурни.
Последиците продължават седмици. На 14 септември БНТ съобщава, позовавайки се на БТА, че отводняването е приключило, но в редица имоти остават големи количества кал и наноси. Засегнати са и цехове, складове и производствени помещения.
Първоначалните застрахователни огледи вече са направени, но окончателните поражения трябва да бъдат оценени след разчистването. Кметът Емил Илиев съобщава тогава, че речното корито е почистено и предстои разработване на инженерни решения по протежението на реката.
Учените предлагат възстановяване на растителността, целенасочено отстраняване на опасна мъртва дървесина, задържане на наносите и стабилизиране на уязвими склонове. Сред мерките са поддържане на проходими мостови отвори и проучване на места за временно задържане на водата преди селото.
Тези предложения са основа за последващо проектиране. Конкретните площадки и комбинации от съоръжения тепърва трябва да бъдат обследвани и сравнени чрез моделиране.
