САМО В ПИК! Георги Марков: ДПС е в грях към българската демокрация! "Мулти" управляваше България чрез него! Лидерите им дойдоха по хавлиени чорапи и сандали в парламента, днес живеят в палати
Бойко Борисов разбра, че ДСБ е партньор на БСП, твърди бившият конституционен съдия
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Георги Марков е от най-добрите български конституционалисти. Един от основателите на СДС, активен участник в политическите процеси от 10 ноември до днес. Известен с резкия с език и безкопромисно отстояване на позициите си, какво и да му струва това. ПИК го потърси за коментар за промените в Изборния кодекс и поведението на ДПС в сегашната политическа ситуация.
Интервю на Петър БОЙЧЕВ
- Като един от най-добрите познавачи на конституцията, как, г-н Марков, оценявате промените в Изборния кодекс, подготвяни в парламента?
- Правя уговорката, че след многото метаморфози не съм прочел крайните текстове, но има няколко принципни въпроса. Въпрос номер едно е, че е изключено със закон да се въвежда задължително гласуване. Тъй като нашата конституция има пряко действие, тя предвижда правото на глас да бъде субективно право на гражданите, а не обществено задължение.
В случая обаче не виждам да има задължително гласуване по простата причина, че в закона не е предвидена санкция. В малкото страни, които са прилагали санкции, това са глоба, лишаване от право да се заемат дължавни длъжности за даден период от време. Това вече е демоде в Европа. В България това някога е прилагано, но това не е повдигало особено избирателната активност. Доста спорно е и заличаването от списъците, тъй като няма как хората да бъдат лишени от правото да участват в изборите под никаква форма. Изглежда и тази разпоредба е омекотена, като се дава възможност всеки да подаде молба и да бъде вписан наново в списъка.
Ако се стигне до Конституционния съд, той ще отмени тази разпоредба – за заличаването на гражданите от избираелните списъци. Отново, типично по български, бягаме от основния въпрос – очевидво трябва да се повиши избирателната активност, но големият въпрос е защо тя спадна от първите демократични избори през 90-та година, когато излязоха да гласуват свободно 92% от българските граждани, а сега са под 50%. Защо тогава хората не ходеха на мач, на кино и за гъби, а гледаха дебатите в парламента? Гледаха ги, защото имаше добри изпълнители.
А сега думата народен представител за съжаление стана нарицателно. Тогава политиката беше интересна, имаше борба на идеи. Ти си свидетел на тези години, представи си на големия митинг на СДС на Орлов мост - някой да беше казал задължителни избори! Щяха да го обесят на един от орлите. На хората им беше втръснало да гласуват задължително с ОФ-бюлетини и си гласуваха свободно. Трябва да се търсят други възможности за оптимизиране на избирателния процес.
- Какви например?
- За мен това е мажоритарният вот. Поне 120 депутати от българския парламент трябва да бъдат избирани мажоритарно. За да се повиши интересът към изборите на преден план трябва да излезе личностният принцип – хората да знаят кого избират. Смесената избирателната система, която ние избрахме за Великото народно събрание, беше продуктивна.
Такава е сега в Германия и Унгария, но у нас съществува страх във всички партии в изключение на ГЕРБ. Вярно, тя дава преимущество на големите партии, тогава ГЕРБ би постигнал абсолютно мнозинство в парламента. И питам аз – какъ в е проблемът? Най-простата истина в парламентарната демокрация е, че за да има силно правителство, трябва да има силно парламентарно мнозинство. Нещо което аз наблюдавам в страната, в която живея преобладаващо – Унгария. С две трети мнозинство за 6 месеца Орбан направи чудеса в иконимиката. Последното чудо е, че сега от първи число увеличава с 500 евро заплатите на лекарите специалисти.
Докато моят приятел Бойко, горкия, е обречен да бъде едновременно и министър-председател и депутат. Защото многократно се налагаше при форсмажорни ситуации – например съдебната власт, комисията за разследване на Турция и Русия, сега изборния кодекс, той тичаше от врата на врата да ги уговаря, да преговаря.
- Да, но напоследък ситуацията върви към всички срещу ГЕРБ. Това неочаквано ли е?
- Не. Това всички срещу ГЕРБ го видяхме много отчетливо още в Костинброд. Аз много се зарадвах днес на едно интервю на премиера Борисов. Той е разбрал едно нещо, което аз го говоря от много години – че ДСБ е партньор на БСП.
Надявам се, че никога повече няма да им дава аванта и постове. Защото той ги вкара във властта без те да имат никаква обществена подкрепа – около 1%. А това е партията, която гласува вот на недоверие на първия кабинет на Бойко Борисов заедно с БСП. Това е партията, която по най-безобразен начин лиши от възможност седесарят и единственият жив президент на българската десница Петър Стоянов да стане конституционен съдия. Те го бламираха. Днес те се ползват от облагите на властта, но се обявяват за опозиция.
- Днес обаче премиерът призна, че са му забили нож в гърба...
- Ами много се радвам, че е стигнал до това заключение. Аз бях от симпатизантите на ГЕРБ, които още в самото начало против това да се прави коалиция. Аз исках да има отново избори, и така няколко пъти докато ги омаломощи и постигне самостоятелно мнозинство.
В България за тези 28 години никой не е видял добро от коалиция. На времето Симеон викаше: „Много хубаво нещо е коалицията – като падат камъни, да падат върху повече глави.” Както практиката обаче показа, камъните паднаха върху неговата. От подкрепа на 2 милиона, той остана на 2 нули. В крайна сметка, гледах наскоро конгреса на ДПС – тези хора се провъзгласиха за стабилизиращ фактор в държавата.
Всъщност стабилизиращият фактор в държавата е именно Борисов, който е качил на гърба си 20 партии да управляват, само и само на фона на това, което става на Балканите, България да изглежда стабилна, да правим добро впечатление в Европа. Виждате какво става в другите страни – Сърбия избори, Македония избори, Румъния е с абсолютно неясно политическо бъдеще, Гърция в тежка финансова криза, да не говорим за Турция.
- Как ще коментирате факта, че вече три етнически партии – ДПС, НДСП и ДОСТ стават реални участници в българската политика?
- Да, факт е, че вече три са етническите партии в бългаския политически живот. Искрено се надявам, че промените в изборния кодекс няма да им дадат възможност да проявяват антибългарска политика.
- Да, но един от лидерите на тези формации – Лютви Местан, си позволи да нарече българските депутати фашисти.
- Ами дотам се докарахме, че етническите партии да ни наричат фашисти. И това е точно плод на неолибералната истерия в момента.
Тази неолиберална политика съсипа на практика Европа. Европа е разрушена. Европейският правов ред беше разбит. Разбити бяха шенгенските правила, дъблинските споразумения, нарушени бяха националните суверинитети и конституции. Фашист беше наричан и Виктор Орбан от европейските неолиберали. Нищо чудно, че Местан ни е нарекъл фашисти. Тази партия, която не е изкарала и 1000 гласа в София, три пъти без да е печелила избори, е представена политически в столицата. Тази партия и нейните отломки върна назад в развитието България няколко пъти.
Първият път когато беше свален демократът и председател на Народното събрание Стефан Савов, това бяха годините на тотално безвремие – кабинетът на Мултигруп, когато от Бистрица Мулти управляваше страната чрез ДПС. Вторият фрапантен случай беше с кабинета „Орешарски” – правителството, която за една година ни върна 100 години назад. Постави страната ни в небивала международна изолация – Орешарски имаше само едно официално посещение – във Виетнам. Но ние сме си виновни, без разбира се да отричам, че тази партия има своя електорат, но ние им дадохме аванти 28 години чрез техни мандати да се управлява България.
Аз съм депутат от Великото народно събрание. Спомням си ги как дойдоха по хавлиени чорапи и с панталони без ръбове и ходеха по сандали. Сега станаха богати, някои от тях веднага научиха кои са най-хубавите квартали на София и направиха палати там. Ние сами сме си виновни. Дадохме на ДПС всичко, но както е казал българският народ – храни куче да те лае. ДПС е в грях към българската демокрация.
- Предстоят президентски избори, какво не трябва да забравя българинът, когато отива да гласува за държавен глава?
- Българинът не трябва да забравя, че отива да гласува за държавен глава, а не за лукова глава. Трябва да се съсредоточи до това кой ще ни бъде президент и да започне отсега дебат какъв трябва да бъде бъдещият президент на фона на това, което става във Европа.
Аз се надявам нашите политици, отнесени от вихъра на изборния кодекс, да са обърнали внимание на резултатите на изборите във Австрия, където Партията на свободата нанесе тежка плесница на управляващите в момента партии. В Централната Европа , в Чехия, Унгария, Полша , Словакия, Хърватия, Словения, Прибалтийските републики има явна контра срещу ислямизацията на Европа. И на този фон ние, българските граждани искаме да разберем какъв държавен глава ще изберем. Такъв който ще ни говорим за някакви ценности – северни, атлантически, южни и всякакви други, но не и за християнските.
Или ще бъде човек, който ще тропне по масата и ще каже: ние не искаме бежански квоти, ние ще издигнем ограда по границата, защото този президент ще бъде и главнокомандващ армията ни, ще ни представлява в чужбина.
