САМО В ПИК! Доц. Влади Манев предлага промяна в парадигмата за лечение на COVID-19 - аналог ли е заразата на болестта на Мошковиц и защо повечето починали са с кръвна група А
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Доц. Влади Манев е председател на програмен консултативен съвет по имунотерапия и имунопрофилактика на рака. Той е председател на здравна фондация „Контрол на придобитите имунни дефицити, свързани с промени в околната среда". Носител е на приза "Изобретател на 2016 година". Сега ученият предлага промяна в парадигмата за лечение на COVID-19 за намаляване риска от тежки усложнения.
- Доцент Манев, следите целия информационен поток с научни съобщения за лечението на COVID-19, а и неведнъж пред ПИК сте правили препратки към исторически аналогии за сериозни епидемиологични ситуации, достигнахте ли до нещо ново или непопулярно?
- В резултат на извършено проучване по литературни данни за симптомите, патофизиологията, патогенезата и патологоанатомичната находка за известните към момента факти по динамика на процеса при болни с COVID-19 бяха сравнени с тези намерени при друго заболяване, описано в медицинската литература от началото на ХХ век. Установи се, че има над 95% сходство и припокриване на находките. Общото между двете заболявания е, че техният общ знаменател е свързан с кръвосъсирването и съпровождащите ги тежки тромбоемболични проблеми в малките съдове. Това се отчита като водещо усложнение при болнитe с COVID-19, а така също е и при сравняването му с другото тежко заболяване, завършващо често с фатален край. То е описано за първи път през 1925 г. от д-р Е. Мошковиц и носи това име. Дефинира се като: „Тромботичната тромбопенична пурпура” (ТТП).
- Какво представлява тя?
- Тя представлява кръвно заболяване, проявяващо се с неврологична сиптоматика, което е много сходно, както e описано и при болните с COVID-19. То се придружава от генералирани микротромбози в малките съдове, често водещи до фатален край. Лечението му е с плазмафереза и преливане на прясно замразена плазма. Този лечебен подход намалява рисковете от усложнения и фатален край с 50%.
- Фактор ли е това за спасяване на половината поне от болните в тежко състояние?
- Направеното сравнително проучване дава шансове, ако се приложи без загуба на време, и при болните с COVID-19 да намалеят усложненията и рискът от фатален край с 50% за десетки и стотици болни у нас. И за хиляди и десетки хиляди тежко болни по света. Кризите са проверка на системата, но и за всеки един от нас. Може да се окаже силен мотиватор и предизвикателство за прогреса на медицината и у нас. Очаква се без загуба на време отговорните държавни институции да направят необходимото за апробирането и въвеждането на терапевтичен подход, доказал животоспасяващи лечебни възможности, макари и при друго сходно заболяване.
- Тезите ви са винаги авангардни, чуват ли ви тези, които сега са натоварени с отговорността да контролират и управляват здравната криза?
- При цялото ми уважение към професионализма на генерал майор проф. Венцислав Мутафчийски и целия екип на оперативния щаб за борба с COVID-19, че успя да задържи и забави развитието на епидемията, остава загадка как да се използва интелектуалният потенциал на нацията в медицинската наука и практика в търсенето на възможности за подобряване лечението на болните с коронавируса. Такъв призив отправяме многократно от 18 март и в още редица публикации в медиите и във внесени от нас предложения до почти всички отговорни държавни институции. Според нас това е напълно възможно - да има постоянно действащ разширен мултидисциплинарен екип със задача да подпомага оперативния щаб в изработване на стратегията и тактиката, да провежда разширено обсъждане, да дава мнения и предложения за терапията на всеки тежко болен. Същият следва да има и за задача да предлага и научно аргументирани иновативни решения за подобряване на терапията на болните.
- Не ви ли търсят, не се ли съветват с вас?
- Не става ясно сега има ли такъв постоянно действащ консултативен съвет към оперативния щаб или ако няма, кога ще има! Как се използва и как участва висшият медицински потенциал на нацията в битката срещу тази зараза в името на живота? За това пледираме и призоваваме от месеци, защото друг начин няма. Необходимо е да се формулира и да се определят специалностите, водещи по проблема. Следва да се регламентират условията за участие в обсъждането: 20 години стаж по специалността, а за хабилитиранини специалисти - без условия. За тази функция е необходимо да има и постоянно действащ професионален интернет форум.
- Да не би някой, дори медицинските опозиционери, сега да подлага под съмнение авторитета на оперативния щаб?
- Никой не се съмнява в титлите, дипломите, които имат в оперативния щаб и по няколкото медицински специалности, нито в приносите на всеки в своите специалности. Става дума за неизползвани още възможности за оптимизиране терапията и намаляване тежките усложнения и рисковете от фатален край, преди да има още специфично лечение. Симптоматичното лечение при болните с COVID-19 не е достатъчно за намаляване рисковете от усложнения, а специфично лечение още не е създадено и никой не може да се ангажира кога ще го има. Очевидно има отдавна остра необходимост от подобряване и развитие на терапията съобразно обобщаването и анализирането на натрупвания опит. Опитът в целия свят от последните 2-3 месеца е наложил необходимостта от широко ползване на плазмотерапията.
- За какво говорим?
- Тя се прави не само със съдържащи антитела плазма срещу вируса, но и за стабилизиране на плазмените фактори в кръвта и намаляване риска от фатални последици от тромбоемболизъм, развитие на инсулти, инфаркти и фатален край. Военномедицинската академия е еталон за провежданве на терапията при болните с COVID-19. В публикации от специализирани клиники на ВМА не намираме къде пише, че се препоръчва провеждане на антикоагулантна терапия. Такава нееднократно предлагаме и настояваме в публикациии още от 20 март.
- Защо според вас такава превантивна терапия не се провежда?
- Не е известно да има протокол, задължаващ антикоагулантна терапия с превантивна цел и в болниците. От официални публикации в чуждестранни медицински източници се чете, че такава профилактика се прави и е широко застъпена при тези болни. Защо не се прави у нас или къде се прави? Защо се забавихме с месеци с въвеждане на плазматерапията?
- Е, вече има опити в тази насока.
- Добре е, че беше възприета поне част от предложението ни за плазматерапия, каквото изпратихме на 23 април по личния мейл до главния държавен медицински инспектор доц. Ангел Кунчев. Индивидуализирането на плазматерапията следва да става при работещ оперативен консултативен медицински съвет. Той следва да определя тактиката на приложението: при кого, как, кога да става и т.н. Плазматерапията като техника и рискове не е нищо повече от едно стандартно кръвопреливане. Това се прави поне от 100 години. Но в случая следва да се съобразяват много повече фактори.
- Какво пречи и какво забавяше у нас да започне широко прилагане на плазматерапия?
- Оптимален ефект би могло да има още при постъпването в болницата. Ако търсим оптимален ефект, следва да се очаква при средно тежко и тежко болните още при постъпването, а не в края когато болният е на командно дишане. При тях предвиждаме да се прави допълнително целият предложен от нас комплекс. Известно е, че плазматерапията не може да реши радикално проблема в борбата за живот, но е крачка в правилната посока. Това се прави отдавна в Китай, в Европа и в САЩ. Защо пак България е една от последните? Още преди намиране на специфично лечение има убедителни доказателства, че би могло да се постигне намаляването поне с 50% рисковете от усложнения, включително и тези с фатален край. Необходимо е да се обсъди и приеме предложеният от нас преди около месец доклад за апробиране и внедряване на научно аргументиран терапевтичен етапен апаратурен комплекс. Той включва задължително предшестваща терапевтична центрофужна плазмафереза и последващо плазмапреливане с плазма от реконвалесцентни с COVID-19, както още някои други описани технически възможности при необходимост. Това е единственият засега научно обоснован и доказан в практиката терапевтичен подход за решаване на основния животозастрашжаващ проблем с фатален край каквото е нарушеното кръвосъсирване.
- Има ли достатъчна и достъпна фактология по темата?
- За да се разбере защо и какво следва да започне да се прави без отлагане при болните, за да имат по-голям шанс за живот, следва да се прочете и разбере представената фактология, за която и до момента говорим. Възникват и въпроси: Не е ли време медицината да излезе от стереотипите на парадигмата? От векове човечеството е свикнало при епидемии да очаква спасението с "ваксина" или антибиотик, или друго лекарство за специфична терапия. Поради по-особената генетична характеристика на новия коронавирус би следвало да се допусне и хипотетично, че би могло и да няма ваксина или лекарство до 1-2 години или да се окаже, че ако има - да не е достатъчно ефективно.
- И какво правим при това положение?
- Да. Възниква въпросът какво следва да се прави сега, когато всички чакаме лекарство. Според международните правни норми и световната фармацевтична практика, за да се стигне до реално ползване на каквото е да е лекарство, са нужни години клинични проучвания. Това означава минимум 5 години. Ваксина може да се създаде, но да се разреши да се ползва, според академик Богдан Петрунов дмн, може и след 10 години.
Възникват още въпроси: Пасивно ли да чакаме специфично лечение, или ваксина, когато се разболяват и умират всеки ден хиляди хора? Когато няма лекарство или ваксина, защо да не се търсят алтернативни пътища? Това предполага да не чакаме и да не се взираме само в бъдещето, а да се обърнем към неизчерпаемата съкровищница на медицинската наука от последните 30-40 и повече години. Без загуба на време да започне да се прави сравнителен анализ и да се търси сходство в симптоматиката, патологията, патофизиологията и патологоанатомичните находки при болните с COVID-19 с тези, описани отдавна при други болести, известни на човечеството от десетилетия. Това несъмнено ще се окаже полезен ход за търсене на промяна парадигмата и предпоставка за създаване на ново мислене и значимо по-успешен неспецифичен терапевтичен подход и предпазване от тежки усложнения при болните с COVID-19.
- Ама не е ли така и сега? В учредителния акт на Европейският съюз е записано, че страните в ЕС ще се ръководят от принципите на познанието.
- Публикувахме преди повече от месец аргументирано предложение за апробиране и внедряване на антикоагулантна терапия и след това и предлаган от нас триетапен апаратурен комплекс, включващ плазмафереза с последваща плазматерапия и др. Това е пътят и друга алтернатива няма засега за намаляване рисковете от тежки усложнения при болни с COVID-19. Публикували сме предложението многократно в специализираните медии и отговорните държавни институции. Сега е нужно повече от всякога да се търси и да се чува мнението на специалисти с доказано иновативно мислене, а не само заемащите авторитетни управленски позиции. Историята на медицината и на човечеството са доказали, чe особено в условията на тежки кризи невинаги тези, с най-високи титли и звания, знаят и могат повече. Особено когато става дума за борба за живот.
- Какво е основното и водещото от симптомите, патофизиологията, патогенезата и патологоанатомичната находка при болние с COVID-19?
- Оказва се все повече, че COVID-19 може да бъде нещо повече от респираторно заболяване и се присъедини към редиците на други "големи имитатори" болести, които могат да изглеждат като почти всяко друго болестно състояние. Може да бъде стомашно-чревно заболяване, причиняващо само диария и коремна болка. Може да причини симптоми, които могат да бъдат объркани с настинка или грип. Да причини треска, хрема, загуба на вкус и мирис, мускулни болки, умора, диария, загуба на апетит, гадене и повръщане, обриви по цялото тяло и области на подуване и зачервяване само на няколко места по кожата. При по-тежко протеичащо заболяване се съобщава за проблеми със сърдечния ритъм, сърдечна недостатъчност, увреждане на бъбреците, объркване, главоболие, неврологична сиптоматика, припадъци, синдром на Гилен-Баре или остра, демиелинизираща полиневропатия, характеризираща се най-често със симетрична слабост в крайниците и загуба на сухожилно-надкостните рефлекси. Автоимунно заболяване, което се проявява след инфекциозно заболяване. Ефективно лечение е единснвено плазмаферезата.
- Има ли все пак водеща симптоматика?
- При заразените с COVID-19 се оказва, че може да няма водеща симптоматитка. За това при определяне стратегията и тактиката в терапията следва да се търсят общност в патофизиологините и патологоанатомичите характеристики. Според проф. Александър Цанков, учен по патология с български корени, завежда отдела по хистопатология и аутопсия на Института по медицинска генетика и патология на Университетската болница в Базел, Швейцария, при аутопсии на над 20 починали от COVID-19 се установяват: високо кръвно налягане, наднормено тегло, имат тежка атеросклероза. Около 35% от пациентите имат диабет, хронична бъбречна недостатъчност и при повечето пробладава кръвна група А.
„Най-важното е, че всички тези рискови фактори имат общ знаменател – нарушено е функционирането на клетките, които тапицират от вътрешната страна кръвоносните съдове - ендотелните клетки. При огледа малките кръвоносни съдове в белия дроб са пълни с еритроцити - червени кръвни телца. Тези малки съдове бяха много разширени и се виждаха малки тромбози, въпреки че пациентите бяха получавали лечение с антикоагуланти."
Според него има някакъв много силен стимул, който кара кръвта да се съсирва и пречи на еритроцитите да текат адекватно. Пациентите с коронавирус относително дълго време са стабилни, а после изведнъж се влошават. Внезапното съсирване на кръвта в много различни органи е възможното обяснение на това влошаване.
- Има ли български научни изследвания и разработки по темата?
- Проучвания на български учени са започнали още през 2010 г. от Института по биология и имунология на размножаването на Българската академия на науките. Те ги насочват към това, че свръхреакция на един сложен белтъчен комплекс, наречен инфламазома NLRP3, е в основата на тежките усложнения при COVID-19. Откритието е на български учени, че т.н. инфламатоза води до тежки феномени на кръвосъсирването в малките кръвоносни съдове и сега идва да обясни какво и защо се случва при болните с COVID-19. Инфламазомата е молекулен сензор в клетките, който реагира на среща с патоген и/или клетъчна увреда, в резултат на което се отделят сигнали за възпаление. И може да настъпи и особен вид клетъчна смърт - пироптоза. При това клетките се разпукват и освобождават огромно количество сигнали за възпаление и опасност, на които реагират съседни клетки от тъканите, както и клетки на имунната система. Инфламазомата е част от механизмите на вродения имунен отговор и дълги години се считаше, че присъства само в имунните клетки. Наскоро стана ясно, че такъв комплекс има и в други клетки, като тези в дихателните пътища, както и клетките, изграждащи кръвоносните съдове. Проф. д-р Сорен Хайрабедян и проф. Красимира Тодорова от ИБИР-БАН показват през 2016 г. за първи път в литературата /Nature Sci Reports 2016/ възможност тази инфламазома да активира дори в епителни клетки, което да доведе до сигнали за възпаление и клетъчна смърт.
"Първите данни за тежка дихателна недостатъчност в резултат на т.нар. цитокинова буря и сепсис ни наведоха на мисълта, че именно този сложен молекулен комплекс може да има връзка с това, тъй като блокирането на инфламазомата в експериментални модели на сепсис спира процеса", посочват учените.
При по-висок вирусен товар или при наследствено предразположение към по-силна от нормалната реакция инфламазомата в епителните клетки на белия дроб, както и в клетките на малките съдове, може да се активира. Съвсем нови научни статии от 20-23 април 2020 г. потвърждават това при пациентите с COVID-19, показвайки тежки феномени на кръвосъсирване в малките съдове.
Тези феномени, характерни за болните с COVID-19 се споделят от много други учени от целия свят. Лекари в детската болница на Лонг Айлънд забелязат десетина пациенти с COVID-19 - всички с еднакви симптоми: треска, обрив и други възпалителни симптоми, наподобяващи токсичен шок и Болест Kawasaki, която може да доведе до животозастрашаващо увреждане на сърцето, ако не се лекува.
Вече е установено по категоричен начин наличието на основен феномен от най-висока степен рисков по важност за живота на пациента, а именно: При пациентите с COVID-19 има тежък феномен на кръвосъсирване в малките съдове, епителните клетки на белия дроб, както и в епителните клетки на малките съдове. Установяването на основната патофизиологична и патологоанатомична находка позволява да се формулира на този етап и водещият терапевтичен проблем. Актуалността и важността на описаната находка в епителните клетки на малките съдове и формулираният тежък феномен на кръвосъсирване ще остане основен по важност проблем за опазване живота на пациентите и след намиране на специфично лечение. Доказано е, че 7 дни преди проява на животозастрашаващата цитокинова буря в кръвта значимо се покачват стойностите на Т-цитотоксичните клетки.
- Какво означава за лекаря в практиката да знае 7 дни предварително, че има покачване на Т-цитотоксичните лимфоцити?
- Това означава, че има бонус от 7 дни на разположение, за да се подготви и недопусне безконтролното развитие на животозастрашаващото състояние цитокинова буря. Защо не се използват, въпреки съобщаваните от нас факти, възможностите на специални/шпули/ фирмени филтри за почистване на кръвта от животозастрашаващите количества цитокини, отделяни при масовото разпукване и смърт на клетките мишени?
- Може ли този процес да се постави под контрол?
- Да. Този процес може да бъде поставен под контрол. В случая при болни, зарезени с COVID-19, имунната система на организма се насочва да унищожава невирусния причинител, а увредените от вируса клетки в белия дроб или други органи мишена. Този процес се среща и при трансплантирани болни и може да бъде контролиран.
- Какво стои в основата на различието в тежестта на заболяването при COVID-19?
- Изследователите съобщават за значителна и положителна връзка между количеството вирус, присъстващо в пробата на гърлен тампон, и тежестта на болестта COVID. И повишените възпалителни фактори. Доказана е отрицателна корелация между вирусното натоварване на SARS-CoV-2 и лимфоцитите, като CD4 + и CD8 + T лимфоцити, които се борят с инфекцията. Това означава, че колкото е по-голям вирусннят товар, толкова по ниски са Т-лимфоцитите и по-тежък Т-клетъчиият имунен дефицит, а и по-слаба е имунната защита срещу вируса. Следователно при предварително изследване на клетъчния имунитет, още при постъпването в болницата, лекарят ще знае тежестта на проблема при конкретния болен, дори и да е безсимптомен.
- Възниква въпросът защо във водещите медицински академични структури - медицински факултети, институти, академии, където има необходимата апаратура, не се изследват тези показатели от Т- клетъчния имунитет?
- В началото на настоящото проучване си поставихме за задача да търсим в медицинската литература от последните 30-40 и повече години данни за наличието на заболяване или синдром (съчетание от симптоми), описано в медицинската патоалогия, което да се доближава максимално по симптоматиката и преди всичко до патофизиология и патологоанатомичната находка при болните с COVID-19.
- Има ли действително такова сходно заболяване, описано в медиинската литература?
- Отговорът на този въпрос се оказа позитивен. Има и това е болестта на Мошковиц, за която стана дума. Това е болест на кръвта с неврологична симптоматика. Заболяването е описано за първи път през 1925 г. и носи името на откривателя си. Дадено е и друго име тромботична тромбоцитопенична пурпура. Това е животозастрашаващо заболяване, което се характеризира с особена комбинация от клинични находки и симптоми: треска, тромбоцитопения, неврологични отклонения, лекостепенно нарушение в бъбречната функция и образуване на тромбоцитни тромби в микроваскулатурата.
Финият баланс в тази система поддържа кръвта течна. Един от тези фактори се нарича фактор на фон Вилебранд - заема ключова роля в болестта на Мошковиц. Факторът образува големи комплекси, наречени мултимери. Те се отлагат по нежния ендотелен слой, покриващ вътрешността на кръвоносните съдове. Дразненето на ендотелните клетки води до активацията им, отключваща каскада от реакции, завършващи с микротромбози. Единственият доказан терапевтичен подход за ефективно лечение и намаляване смъртността с 50% е плазмафереза с последваща плазматерпапия. Тъй като плазмафереза не се извършва във всяка болница, то се препоръчва терапията да започне с вливане на плазма, докато пациентът се придвижи до специализирано заведение.
На основата на направения от нас сравнителен анализ следва изводът, че при двете сравнително еднакви заболявания, обозначавани с различни наименования, се установяват еднакви патофизиологични и патоогоанатомични находки. Това дава основание да се приеме аргументирано предположение, че двете заболявания имат общ произход и общи механизми на клетъчно и молекулярно ниво.
Резултатите от сравнителния анализ дават основание за предположението, че би било възможно да се окаже успешно провеждане на лечението и при двете заболявания с метода на центрофужна плазмафереза с плазмообмен (плазмаексчейндж) с допълнително преливане на прясно замразена плазма с антитела срещу COVID-19. Засега те се водят различи заболявания, но не би било изненада, ако се окажат един ден едно и също с общ вирусен причинител.
- Какво предлагате?
- Принудени сме да поставяме многократно в медиите и пред отговорните държавни институции предлагания от нас апаратурен подход за плазмафереза с плазмаобмен и плазматерапия.
В тази връзка ще сме ви благодарни от трибуната на вашата медия да ни позволите да зададем следните няколко въпроса към началника на оперативния щаб за борба с коронавируса:
Уважаеми г-н генерал майор проф. Мутафчийски,
1. Провежда ли се профилактично антикоагулантна терапия у нас при болните с COCID-19? Има ли протокол за провеждане на такава профилактика на тромбоемболизма за намаляване риска от усложнения с инсулти, инфаркти с фатален край? Такава профилактика широко се прави в Европа и САЩ.
2. Защо се бави и не се използва у нас широко плазматерапия за профилактика на фаталните прояви на тромбоемболизма, както и такава с антитела? Такава терапия се провежда при тежко болните в Европа, САЩ и Китай.
3. Защо не се въвежда в практиката предлаганият от нас етапен апаратурен подход за терапия с центрофужна плазмафереза и плазмообмен с преливане на плазма с антитела от преболедували клинично здрави? Методът е доказал, че намалява с 50% смъртността при сродно заболяване, описано през 1925 г. Носи името на неговия откривател - „Синдром на Мошковиц”.
При сравнително проучване се установи за първи път в света, че при двете патологии има голямо покритие и сходство в болестните процеси около 95%. Правим допускането, че вероятно става дума за сходна патология. Методът на терапевична плазмафереза с плазмазаместване се прави у нас повече от 50 години при болни с други диагнози.
Колко време според вас ще е нужно да се въведе у нас за първи път в света тази иновативна терапия при това ново заболяване при средно тежко и тежко болните, ако не са на командно дишане? Така те биха получили по-голям шанс за живот.
Защо проблемите за лечението на болните с COVID-19 се налага да се обсъждат по медиите?
4. Защо в Консултативния съвет не се канят да участват: клинични хематолози, клинични имунолози, клинични токсиколози, специалисти в областта на клетъчната и молекулярна медицина, патобиохимия, специалисти по нефрология с опит в пурификациинните техники, съдовата патология, интензивната терапия?
5. Защо където има необходимата апаратура, няма протокол с изискванено да се изследва нивото и съотношението на клетките в Т-клетъчння имунитет още при постъпването на болните с вирусно заболяване? Има публикации, доказващи корелация, че изследването би дало безценен отговор на лекуващия лекар какво е вируснто натоварване на пациента, респективно колко би бил тежко болният с вирусната инфекция.
6. Защо във водещите медицински академични структури, където има необходимата апаратура за изследване на клетъчния имунитет, няма протокол, задължаващ да се изследва нивото на Т-цитотоксичните лимфоцити? Доказано е, че тяхното ниво се повишават значимо към 7-я ден и изпреварва животозастрашаващата цитокинова буря? В тези дни лекарят ще има време да се подготви и проведе адекватни мероприятия, за да се ограничи или да не се развитие животозастрашаваща цитокинова буря. Така леталеният край ще стане изключение.
7. Защо не се използват предлаганите от нас медицински технологии със специални фирмени филтри за селективна хемабсорбция за отстраняване от кръвта на несъвместими с живота опасни количества цитокини, а те се получават при масово разпукване и масовата смърт на клетките в органа мишена?
Уважаеми г-н премиер на Република България Бойко Борисов,
Вероятно знаете, че преди около 8 години премиерът на Израел г-н Бенямин Нетяняху по негова инициатива проведе мащабна реформа в законодателството, за да могат, първо, политиците да дадат нужните правомощия и мотивация на учените в Израел, а после учените идват наред. Така за кратък период Израел стана една от водещите в света страни в иновациите. За по-малко от 8 години Израел сега е не само една от водещите страни в иновациите, но чрез тях се повиши и стандартът на живот и станата е една от водещите в света по стандарт на живот.
С години и десетилетия търсим начин как може у нас да станат такива реформи в нормативната база по примера, както в Израел и другите водещи иновативин страни в света - САЩ, Германия. Вие бихте ли подкрепили такива реформи? Нали не се учудвате на факта, че сега именно пак Израел е първата в света държава, която вече е в процедура да патентова лечене и на болните с коварня вирус COVID-19?
Уважаеми г-н премиер, знаете ли, че от многобройните учени по света, изучаващи изключетелните имуномодулиращ и други свойства на ЛФ (молекула, изолирана от майчината коластра), двама от тях със световно признат приоритет са българи?
А у нас още няма законодателство, както е във водещите по иновации в страни в света, което да протектира развитието на учени, носещи нестандартно иновативно мислене, изпреварващи времето си с години и десетилетия. Това се доказва с регистриран неоднократвно световен приоритет с патенти за изобретения.
Екип от български учени още през 80-те години открива за първи път рецептори за ЛФ върху неутрофилните левкоцити. Същият колектив открива и ролята на тези рецептори връху фагоцитозата - първото стъпало на имунната защита, на неутрофилноите левкоцити. Единият от тях бях аз. Макар и след преживени три абсурдни уволнення, за която и да е цивилизована страна след 1990 година, отстоявайки единствено и само професинални принципи, човешка и гражданска съвест, отново пак ще подам ръка на всеки, който иска да бъде полезен в името на живота в тази неравна битка с ковариня враг.
